О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50539

София, 27.10.2022 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Ч.

ЧЛЕНОВЕ: Р. Б.

В. Х.

изслуша докладваното от съдията Чаначева т. дело №2313/2021 година.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Ловно – рибарско дружество Сливен“, [населено място] против решение №51 от 13.05.2021г. по гр. д.56/2021г. на Бургаски апелативен съд.

Ответникът по касационната жалба –Държавно горско стопанство - Сливен“ ТП на „ Ю. Д. предприятие“ДП, [населено място], чрез пълномощника си юрк Д. М. е на становище е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване, а по същество - жалбата е неоснователна. Същото становище е заявил и другият ответник по спора – Ловно рибарско сдружение „ Гребнец“, [населено място], чрез пълномощника си – адв. Д. Д...

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. Г. Г. е заявила, че са налице предпоставки по чл.280,ал.1,т.1, т.2, т.3 ГПК и чл.280,ал.2 ГПК. След това е посочено, че ако не се установят предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, то следва да се приеме, че са налице предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК като текстовете на тези норми са възпроизведени.Страната е поставила въпросите – „ 1 / Имат ли право ловците от ловната дружина, приети за членове на друго ловно Сдружение, да вземат решение за преместването си от едно сдружение в друго и да проведат и свикат Общо събрание при спазване разпоредбите, предвидени в Устава на Сдружението, в което вече не членуват. И не поддържат членствени правоотношения“. В този смисъл са поставени още три въпроса, третиращи защитното разбиране на страната, че макар и първото общо събрание да е проведено незаконосъобразно в какъвто смисъл е налице влязло в сила съдебно решение, то ловците от ловната дружина вече са членове на друго сдружение, в което били плащали членски внос. Посочено е по тези въпроси общо противоречие с актове на ВКС, две от които определения по чл.288 ГПК. Страната е посочила лаконично, че ако не бъде установено противоречие с изброените актове на ВКС, съдът следва да приеме, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ако и това основание не бъде прието е посочила страната, то следва да е налице основание по чл.280, ал.2 ГПК, тъй като решението било неправилно и необосновано.Страната е развила защитната си теза по спора.Обсъдени са показанията на свидетелите, посочили, че ловците, които не били участвали в „ незаконното„ според касатора събрание, плащали членския си внос в сдружението – ищец. Посочено е още, че била налице хипотезата визирана в чл.280, ал.1, т.1 и 3 и ал.2 ГПК по въпросите – 2.1„ Как следва да се преценяват свидетелските показания от съда по иск с правно основание чл.124 ГПК досежно законосъобразността на оспорено решение на ОС на ловна дружина.“,2.2 „ Каква е доказателствената стойност на свидетелски показания, основани на лични впечатления“,2.3. „Необсъждането на свидетелските показания, неточното им интерпретиране и абсолютно неправилното им тълкуване водят ли неправилни правни изводи“,2.5 „ Отговарят ли на критерии за необоснованост мотивите на оспореното съдебно решение, ако не може да се проследил логическата последователност и свързаност на процеса на формиране на вола. Налице ли е очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт“. и 2.6. „ Съставлява ли процесуално нарушение неправилното установяване и обсъждането на доводите на страна в процеса“. Страната е изброила съдебни актове и е възпроизвела отделни изречения от част от тях. След това е възпроизвела буквално оплакванията си от касационната си жалба, определени и от нея като неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Други доводи не са развити.

Касаторът не обосновава довод за допускане на решението до касационно обжалване. Поставените от него въпроси обозначени с 1 / със съответните подвъпроси/, както и въпрос обозначен с 2.4/ изцяло фактически/ не са релевантни, тъй като съдържателно обективират становището на страната по съществото на спора, а не решаващите изводи на състава. Извън фактическия характер на част от въпросите, третиращи доказване на конкретни факти по конкретното дело, същите съдържат разбиране, което е ирелевантно, с оглед приетото от състава по отношение на възможността една ловна дружина да премине в друго сдружение. Касаторът счита, че такова право на ловната дружина не е налице, след като част от нейните членове са приели решение, отменено от съда и след това отново са участвали в процесното общо събрание, като страната счита, че те вече са членове на друго сдружение.Така в хода на производството е проведено и оспорването на членството в сдружението - ищец на 34 ловци, взели процесното решение. Това разбиране на касатора не може да обоснове релевантност на фактически формулираните по този начин въпроси, при липсващи правни аргументи, касаещи приетото от състава. Още повече, че съдът е мотивирал и правен отговор на това разбиране, като изрично е развил доводи, че липсват каквито и да било доказателства за напускане на дружината на тези ловци. Доколкото, съдът е обосновал правните последици от предходното решение, с влизане в сила, на което ловната дружина не е могла успешно да премине в друго ловно сдружение, тъй като решението за това е било отменено, то съдът е разглеждал законосъобразността на проведеното на 26.05.2016г. като въпрос, който е преюдициален по отношение валидното преминаване на ловната дружина Сливен 1“ в ЛРД „ Гребенец“. Мотивите, които е развил са изложени в контекста на уредбата на Устава на сдружението - ищец, и съобразно установените правила за напускане на ловците на ловната дружина и прекратяване на тяхното членство, с оглед оплакванията за страната за незаконосъобразно провеждане на това общо събрание и оспорване както на кворума, така и на мнозинството. Съобразно тези мотиви на състава, така формулираните въпроси не обосновават довод за наличие на общо основание. Същото се отнася и за останалите поставени въпроси, третиращи необсъждането от страна на въззивния съд на свидетелските показания. Липсва обосноваване на относимостта на тези показания към правните изводи за неоснователност на иска, базирани както вече бе отбелязано на подробното разглеждане на законосъобразността на проведеното общо събрание, съобразно Устава на Сдружението - ищец и при обсъждане на правните последици от влязлото в сила съдебно решение по предходното обжалване. Освен това, съдържателно тези въпроси не съответстват и на мотивите на състава, поради това, че съдът е разгледал фактите, изведени от тези свидетелски показания – относно плащането на членския внос в друго сдружение, като е обосновано, че самият факт на такова плащане, съобразно устава не означава напускане на ловната дружина, нито самоизключване, с оглед неустановеност / липса на доказване от страна на ищеца/ сдружението да е поддържало документация и да е провело конкретна законово уредена процедура, след приключване, на която може да бъде удостоверено, преустановяване на членствените права на едно лице към конкретната ловна дружина. Нещо повече, съдът подробно е обсъдил в контекста на ЗЛОД и структурата и правомощията на ловните сдружение и ловните дружини, които те следва да регистрират.Спрямо тези мотиви въпросите не могат да се счетат за валидно въведено общо основание.

Извън това, че не е поставен релевантен въпрос страната не е обосновала и допълнителен критерий. Така по чл.280, ал.1, т.1 ГПК се е задоволила общо да посочи противоречие с решение №418/17г. на ВКС, ІІ т. о., /единствено то е относимо към разглежданата проблематика, като определенията по чл.288 ГПК не съставляват практика по смисъла на текста, визиращ разглежданото основание/. Това решение съдържа разрешения, които изцяло са възприети от въззивиния съд и съответно съобразени от него при разглеждане на спора, поради което същото е изцяло в съответствие, а не в противоречие с мотивите на обжалвания съдебен акт. Така, е обоснована от решаващия състав възможността една ловна дружина да премине в друго ловно сдружение, като са приложени правилата на Устава на сдружението, в което е членувала ловната дружина „Сливен 1“.

Не са развити също така каквито и да било съображение относно наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чиято несъвместимост със соченото основание по т.1 не е отчетена от касатора. С ТР ОСГТК № 1 , /09г. т.4 е разяснено правното съдържание на това основание и са очертани рамките, в които страната следва да изложи съображения, с оглед наличие на предпоставките му.

Касаторът е поддържал и основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК, обосновано от него чрез възпроизвеждане буквално оплакванията изложени в касационната му жалба, третиращи разбирането на страната за неправилност на акта, чрез изложени съображения по чл.281, ГПК , така и квалифицирани от нея. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика, опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т. е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.

С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, в случая, страната само е маркирала, без да изложи каквито и да било доводи по него, като възпроизвеждане текста на касационната жалба, съдържащ оплаквания по чл.281 ГПК не съставлява такъв довод. Или с това изложение, касаторът не обосновава извод за наличие предпоставки по чл.280, ал.2 пр. 3-то ГПК.

Следователно, с оглед така депозираното изложение на касационните основания не следва да бъде допуснато касационно обжалване на акта на въззивния съд. При този изход на спора на ответника по касация Ловно рибарско сдружение „Гребенец“, [населено място] следва да бъдат присъдени направените и установени по спора разноски в размер на 1560лв. – договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №51 от 13.05.2021г. по гр. д.56/2021г. на Бургаски апелативен съд.

ОСЪЖДА „Ловно – рибарско дружество Сливен“, [населено място] да заплати на Ловно рибарско сдружение „ Гребенец“, [населено място],направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1560лв.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: