О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50412

гр. София, 27.10.2022 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: В. М. Е. Д.

като изслуша докладваното от съдия В. М. гр. д.№ 1444 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение №433 от 29.10.2021г. по гр. д. № 1197/2021г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260108 от 26.04.2021г. по гр. д.№ 327/2020г. на Несебърски районен съд признаване за установено по отношение на О. Н. че Х. В. Б. и В. В. Б. са собственици на поземлен имот с идентификатор *** в местн. “Г.“, в [населено място], с площ 260 кв. м. в територия с трайно предназначение - земеделска, при посочени съседи и на сграда с идентификатор **** по КККР на [населено място], застроена на 51 кв. м., на два етажа, с предназначение селскостопанска сграда, находяща се в същия поземлен имот.

Касационната жалба е подадена от О. Н. Иска се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите: 1/допустими ли са свидетелски показания за установяване на правни сделки, за действителността на които законът изисква писмен акт и 2/ каква е формата за действителност на договор за продажба на недвижими имоти на бившите ТКЗС, сключен преди приемане на §29 ПЗР ЗСПЗЗ - ДВ бр. 79 от 17.09.1996г. Позоваването е на решение на Районен съд Чепеларе и на решение № 465 от 27.05.2010г. по гр. д. № 1199/2009г. на ВКС, I г. о.

Ответниците по жалбата Х. В. Б. и В. В. Б. не са представили писмен отговор.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.

Производството е по установителен иск за собственост на поземлен имот и сграда в територия със земеделско предназначение в [населено място]. Ищците са наследници на В. Б., починал 2018г. Твърдят, че наследодателя е придобил с договор за покупко-продажба през 1995г. от Комисията за разпределение на имуществото на бившето ТКЗС-Н. битова сграда - кантон в землището на [населено място] и 260 кв. м. земя за сумата 138 200лв. О. Н. е съставила през 2011г. акт за частна общинска собственост за имота и сградата, от което произтича правния интерес на ищците от водене на иска.

Установено е, че с протокол на Комисията по доразпределение на имуществото на ТКЗС-Н., състояща се от: председател С. К. В. и членове: Г. М. и П. Р., на В. Х. Б. е разпределена чрез заплащане с талони за дялово участие

обект: Битова сграда (Кантон) [населено място] на стойност 133 000 лв. и 260 кв. м. земя на стойност 5200лв. или обща стойност 138 200 лв.

За заплащането на тези суми са представени фактури от 06.09.1995г. - едната за 5 200 лв, а другата за 133 000 лв. Издадено е от същата комисия и удостоверение, според което имуществото, продадено на правоимащия В. Х. Б. по силата на договора за покупко-продажба на “кантон овощна градина [населено място]“, е записано в инвентарните книги на ТКЗС-Н.. Разпитан е като свидетел един от членовете на комисията Г. А. М., който разказва, че сградата е била обявена за продажба на търг, но кандидати не са се явили и е взето решение да се продаде без търг на В. Б., с когото е сключен договор за покупко-продажба; цената 138 000 лв. е заплатена с бонове, издадени от ликвидационните съвети - 138 бона, всеки по 1000 лв.; за стойността на продаваното имущество са издадени фактурите, представени по делото. Според свидетеля на купувача са дадени екземпляри от фактурите и от протокола, въз основа на които той да си извади нотариален акт. Твърди, че на купувача е даден и договор; не знае къде се съхраняват тези договори сега. Свидетелят Н. сочи, че след закупуването на имота В. Б. го е заградил и в него е съхранявал селскостопанската си техника, с която обработва земята си, което е продължило до 2017г., когато се е влошило здравословното му състояние. Докато е бил жив В. никой не е предявявал претенции към имота.

От страна на О. Н. е съставен през януари 2011г. Акт № 4263 за частна общинска собственост за поземлен имот с идентификатор *** по КККР с площ 4889 кв. м., трайно предназначение на териорията - земеделска, местонахождение [населено място], местност Г., Като основание за издаване на акта са посочени чл.56, ал.1 ЗОС, чл.2, ал.1, т.3 ЗОС във вр. с чл.25, ал.2 ЗСПЗЗ. По искане на наследодателя на ищците през април 2011г. е издадена заповед за изменение в КККР на [населено място], с която са нанесени нови обекти в кадастралната карта, сред които ПИ с идентификатор ***, с площ 260 кв. м., начин на трайно ползване: друг вид земеделска земя, както и сграда с идентификатор ****, площ 51 кв. м., предназначение: селскостопанска сграда и като техен собственик е записан В. Б., без документ за собственост. През юни 2011г. О. Н. е издала нов акт за частна общинска собственост за процесния имот с идентификатор ***, с площ 260 кв. м.

При тези фактически обстоятелства съдът на първо място е проследил динамиката на правната уредба за прехвърляне правото на собственост върху имущество, принадлежало на ТКЗС. Приел е, фактическият състав на разпределението на имуществото на заличено ТКЗС, регламентиран в чл.52, ал.2 ППЗСПЗЗ изисква: 1/ имуществото, предмет на разпределянето, да е принадлежало на заличено ТКЗС; 2/ приобретателят да има качеството на „правоимащо лице“, което по смисъла на чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ е собственик на земи, включени в ТКЗС или други селскостопански организации, както и лица в трудовоправни отношения с тях; 3/. взето решение за продажба на имуществото чрез търг или по друг начин от общото събрание на правоимащите лица или от определените лица по §29 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр.45/1995г.) от общото събрание на лицата по §27, ал.1 ЗСПЗЗ - физически или юридически лица, които да разпределят имуществото на организациите по §12 ПЗР ЗСПЗЗ; 4/ сключен договор за покупко-продажба на имуществото в изискуемата от закона форма.

При анализ на тези предпоставки е приел за несъмнено установени първата и втората - видно е от издаденото удостоверение, че процесният имот съставлява имущество на ТКЗС, както и не се спори, че наследодателят на ищците е имал качеството на правоимащо лице. Спорът е концентриран върху третата и четвъртата предпоставки от фактическия състав, а именно взето ли е решение за продажба на имуществото от общото събрание на правоимащите лица или от определените лица по § 29 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ (ДВ бр.45 от 1995г.) и сключен ли е договор за покупко-продажба с бащата на ищците. Съдът е приел, че посочените в протокола лица С. В., Г. М. и П. Р. са били оправомощени от Общото събрание на правоимащите да извършват разпореждане с останалото имущество на ТКЗС, както и че те са продали на В. Б. сградата и земята с договор от 06.09.1995г., като към този момент е била необходима само писмена форма за сключване на договора, не се е изисквала нотариална заверка на подписите - такава е въведена с изменението на закона в ДВ бр. 79/1996г. Сключването на писмен договор съдът е приел за установено от приложените писмени доказателства - протокола на комисията и издаденото удостоверение, както и от показанията на разпитаните свидетели. Тук изрично е мотивирал, че според практиката на ВКС проявената от наследодателя небрежност при изгубване или унищожаване на документ, не лишава наследниците от възможността да установят факта, за който се изисква документ, със свидетелски показания. В този смисъл е разпоредбата на чл. 165, ал.1 ГПК. Именно с оглед на това в случая свидетелските показания са допустими и посредством тях, наред с наличните писмени доказателства, се установява сключването на писмен договор за покупко-продажба, с който е прехвърлено спорното имущество, принадлежало на ТКЗС. Въз основа на това съдът е заключил, че В. Б. е придобил правото на собственост и е уважил предявения от наследниците му установителен иск за собственост.

При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира, че такива не са налице.

Първият правен въпрос е за допустимостта на свидетелски показания за установяване на правни сделки, за действителността на които законът изисква писмен акт. Въззивният съд изрично е мотивирал в решението си защо счита за допустими свидетелските показания в случая - на основание чл. 165, ал.1 ГПК поради изгубване на документа не по вина на страната. Видно, че в исковата молба е заявено твърдение на ищците, че има изготвен договор, а в първото съдебно заседание е допълнено, че този договор вероятно е изгубен или унищожен; във връзка с това е поискано изслушване на свидетели и такива са допуснати. Соченото от касатора решение № 465 от 27.05.2010г. по гр. д. № 1199/2009г. на ВКС, I г. о. не обуславя противоречиво разрешаване на въпроса и прилагане на основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. В него се сочи, че закупуването на имот не може да се доказва с гласни доказателства, доколкото изискуемата от закона форма на такъв договор е нотариален акт - чл. 18 ЗЗД, а би могло с такива доказателства да се установява давностно владение с начален момент извършена неформална продажба. По настоящето дело фактическите обстоятелства са различни - твърди се закупуване на имота не с нотариален акт, а с писмен договор, който отговоря на законовото изискване за форма, но бил е загубен; наред с това по делото са налице индиции в други два писмени документа, че такъв договор е бил съставен. Предвид това различие следва да се приеме, че липсва отклонение от страна на Бургаски окръжен съд от практиката на ВКС. Що се отнася до приложеното решение на Районен съд-Чепеларе, то не съставлява практика по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК и не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване.

Вторият поставен въпрос е за формата за действителност на договор за продажба на недвижими имоти на бившите ТКЗС, сключен преди измененията на §29 ПЗР ЗСПЗЗ в ДВ бр. 79 от 17.09.1996г. Според касатора приложима е нотариалната форма съгласно общата разпоредба на чл. 18 ЗЗД. В обжалваното решение съдът, проследявайки правната уредба, е заключил, че изискуемата от закона форма на договора към месец септември 1995г. е обикновена писмена, а изискването за нотариална заверка на подписите е въведено с последващо изменение на закона през 1996г. Не се разкрива основание за допускане на касационен контрол по този въпрос. По отношение на договорите, с които при разпределение на имуществото на бившите ТКЗС и други подобни организации се прехвърля право на собственост върху недвижими имоти, законодателят е предвидил облекчен ред за продажба и изключение от общата нотариална форма по чл. 18 ЗЗД. Това е продиктувано от спецификата на отношенията при създадената съсобственост между правоимащите лица върху имуществото на прекратените организации по §12 ПЗР ЗСПЗЗ. Затова се приема в практиката на Върховния касационен съд, че до изменението на закона в ДВ бр. 79/1996г. (с което изрично е предвидена писмена форма с нотариална заверка на подписите) тези договори се сключват в обикновена писмена форма - Решение № 301 от 24.06.2011г. по гр. д. № 1154/2010г. на І г. о. Обжалваният акт съответства на тази практика.

Предвид изложеното следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №433 от 29.10.2021г. по гр. д. № 1197/2021г. на Бургаски окръжен съд по касационната жалба на О. Н.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: