Пленумът на Върховния съд на НРБ, като обобщи практиката по делата за отмяна на влезли в сила решения, констатира, че независимо от общо взето правилните разрешения съществуват спорове във връзка с тълкуване на закона. За правилното му прилагане и за установяване на единна практика налага се да се издаде постановление по някои въпроси, свързани с производството за отмяна на влезли в сила решения.

1. Съгласно закона на отмяна подлежат влезлите в сила решения на съдилищата. За разлика обаче от чл. 225, ал. 1 ГПК, според който прегледът по реда на надзора се отнася както до съдебните решения, така и до решенията на особените юрисдикции, чл. 231 ГПК не предвижда изрично отмяна на решенията на несъдебните правораздавателни органи. Те не са посочени и в чл. 232, ал. 2 ГПК, според който молбата се подава чрез първоинстанционния съд, и в чл. 234, ал. 2 ГПК, според който при уважаване на молбата делото се връща за ново разглеждане на надлежния съд. С чл. 43, ал. 2, т. 2 ЗУС обаче е възложено на Върховния съд да разглежда делата, образувани по извънредните способи за отмяна на влезли в сила актове не само на съдилищата, а и на особените юрисдикции. Това е в съгласие с основното изискване за съобразяване на решенията както на съдилищата, така и на особените юрисдикции със закона и с обективната истина. Поради това Върховният съд счита, че по този ред могат да се отменяват влезлите в сила актове и на особените юрисдикции.

Следва да се има предвид обаче, че влезлите в сила актове на особените юрисдикции подлежат на отмяна само тогава, когато специални разпоредби не предвиждат друг начин на отменяване. Така например решение на пенсионна комисия за отпускане на пенсия не подлежи на отмяна по чл. 231, б. "а" ГПК, когато се представят нови доказателства за трудов стаж, възраст, категория труд,...