5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50757

гр. София, 20.10.2022 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Н. И. гражданско дело № 197 по описа на Върховния касационен съд за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. И. П., чрез пълномощник адв. З. В. И. от САК, срещу решение № 625/09.06.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 3464/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд, в частта му, с която въззивният съд е отменил решение от 20.03.2020 г. по гр. д.№ 35/2019 г. по описа на Окръжен съд -Монтана, в частта му, с която е осъден на основание чл.441 вр. с чл.74 ЗЧСИ В. Г. Й., ЧСИ с рег. № 721 при Камарата на ЧСИ, да заплати на Д. И. П. обезщетение за претърпени имуществени вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение по изп. дело № 705/2016 г. по описа на ЧСИ, за разликата над 3450,36 лв. до 81060,80 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.10.2016 г. до окончателното изплащане и е отхвърлили иска в тази му част, а така също е отхвърлил и претенцията на Д. И. П. за законна лихва за периода: 12.12.2017 г. до 18.12.2018 г.

Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните въпроси: 1. Следва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви като обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им?; 2. Има ли вреда като елемент на фактическия състава на деликта, когато за същата сума, лицето има иск за неоснователно обогатяване срещу друго лице? Или допустимо ли е в правния мир на две различни основания едно лице да има вземане за една и съща сума срещу различни лица, без това да води до неоснователно обогатяване за него?; 3. Дали при наличие на изпълнени два различни фактически състава от общи правопораждащи факти - неоснователно обогатяване и непозволено увреждане - исковете се конкурират или в какво друго отношение се намират?; 4. Нарушение ли е на диспозитивното начало в гражданския процес при липса на изрична законова уредба да се отрече правото на избор на едно лице кой иск да предяви, като се отрече възможността на лицето само да прецени кой иск ще задоволи по-добре интереса му според конкретната ситуация?. Сочи се наличие на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Поддържа се, че по първия въпрос въззивното решение е постановено в противоречие практиката на ВКС: Решение № 98/28.01.2020 г. по т. д. №2897/2018 г. на ВКС, I ТО, Решение № 22/24.02.2015 г. по гр. д. №4581/2014 г. на ВКС, Решение № 382/21.01.2016г. по гр. д. №2056/2015 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 74/13.07.2016 г. по т. д. №3786/2014 г. на ВКС, I ТО, Решение № 97/02.05.2019 г. по гр. д. № 3457/2018 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 151/30.07.2019 г. по гр. д. №3044/2018 г. на ВКС, III ГО, Решение №113/17.10.2019 г. по т. д. №2820/2017 г. на ВКС, II ТО, Решение № 217/ 09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 298/28.04.2010 г. по гр. д. № 3972/2008 г. на ВКС, IV ГО, ГК и Решение № 235/01.07.2013 г. по гр. д. № 1194/2012 г. на ВКС, IV ГО. По въпроси от втори до четвърти, въззивното решение било постановено в противоречие практиката на ВКС: Решение № 238/30.01.2013 г. по г. д. №1668/ 2011 г. на ВКС, III ГО, Решение № 60148/22.06.2021 г. по гр. д. № 3531/2020 г. на ВКС, Решение № 17/ 26.02.2018 г. по гр. д. № 2915/2017 г. на ВКС, Решение № 79/25.06.2020 г. по гр. д. № 3151/2019 г. на ВКС, Определение № 966/27.10.2015 г. по гр. д. №3457/15 г. по описа на ВКС, III ГО. По отношение на тази група въпроси се сочи и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се навеждат доводи, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Релевира се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3-то ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответникът по жалбата В. Г. Й., в отговора на касационната жалба излага становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема следното:

От фактическа страна, въззивният съд е приел за установено, че ответникът В. Г. Й., в качеството си на ЧСИ с рег. № 721, въз основа на представен от Й. К. изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д.№ 927/16 г. по описа на Районен съд Б. С. за сумата 170 000 лв., дължима на основание издаден запис на заповед от 21.09.2019 г., и за сумата от 3 400 лв. за разноски за държавна такса, е образувал на 27.09.2016 г. изпълнително дело №705/2016 г. по описа на ЧСИ, срещу Д. И. П.. С оглед посочения в молбата взискателя изпълнителен способ - запор върху банкови сметки, ЧСИ В. Й. разпоредил да се изпрати призовка за доброволно изпълнение и заповедта за изпълнение, и е наложил запор върху банковите сметки на длъжника в „ОББ” АД. Съобщението било получено от банката на 30.09.2016 г., като на 04.10.2016 г. тя превела по сметка на ЧСИ сумата 81481,80 лв., като произхода на същата бил обезщетение за неимуществени вреди от ПТП. На същата дата на длъжника Д. П. е била връчена покана за доброволно изпълнение. Посочено е, че на 05.10.2016 г. от получената сума, ЧСИ е направил превод на взискателя и за дължими такси на ЧСИ. На 06.10.2016 г. ищецът подал възражение и поискал спиране на производството по изпълнителното дело. С определение от 14.10.2016г. РС-Б. С. спрял производството и дал указания на взискателя по реда на чл.415 ГПК. С решение № 106/06.11.2017 г., по т. д. № 16/2017 г. по описа на Врачански окръжен съд, влязло в сила на 12.12.2017 г., е отхвърлен предявеният от Й. К. срещу Д. И. П. иск за сумата от 170 000 лв., представляващ част от общата сума от 300 000лв., на основание Запис на заповед от 14.01.2016г, с падеж на 19.08.2016 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда- 19.09.2016г. до окончателното изплащане на сумата, въз основа на който е било образувано ч. гр. д.№ 927/2016 г. по описа на РС-Б. С. С Постановление на ЧСИ на 27.02.2018 г., по молба на длъжника и представеното съдебно решение, производството по изп. дело №705/2016г. по описа на ЧСИ В. Й. е прекратено. С решение № 228/12.12.2019г, постановено по гр. д.№ 3047/2019 г. по описа на ВКС, е оставено в сила решение от 27.03.2019 г. по дисциплинарно дело № 22/2018 г. на Дисциплинарна комисия на КЧСИ, с което е наложено на ЧСИ В. Й. дисциплинарно наказание по чл.68, ал.1, т.4 ЗЧСИ–„лишаване от правоспособност за срок от две години”.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че макар и съдебният изпълнител да е извършил принудителни действия - превод на запорираната сума на взискателя в срока за доброволно изпълнение, преди да изтече двуседмичния срок на 18.10.2016 г. /като е бил уведомен за определението за спиране на 19.10.2016 г./, и че се установява наличие на формално нарушение от съдебния изпълнител, тъй като сумата била преведена на взискателя, то твърдяната настъпила вреда в имуществото на длъжника, не била вредоносна, тъй като същият можел да възстанови неправилно преведената сума с обратен изпълнителен лист от взискателя. Прието е, че останалите нарушения: относно неизчакване влизане в сила на разпределението на сумата по изп. дело - чл.455 ГПК и нарушение на чл.432 ГПК за спиране на изп. дело, също не били обосновани до какви вреди са довели за ищеца. Липсвала вредоносност за него, извън твърденията му за заплатената сума на взискателя, с което било намалено имуществото му, за което действие съдът е приел, че не е налице причиняване на вреди. По отношение на твърдяно нарушение - изпълнение върху несеквестрируема сума с произход обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, е прието, че ищецът не е посочил до какви вреди е довело, а отново претендирал същите в размер на преведената сума на взискателя.

Направен е извод, че след като законодателят е уредил облекчено производство по чл.245, ал.3 ГПК за снабдяване на длъжника с обратен изпълнителен лист срещу бившия му взискател, чиито заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист са се оказали обезсилени в резултат на чл.422,

ал.1 ГПК, евентуална вреда, която длъжникът може да претендира за обезщетяване в производство по чл.441 ГПК е единствено възнаграждението на ЧСИ по чл.26 от ТТРЗЧСИ, както и лихвите върху главницата на събраните по принудителен ред от банковата му сметка сума за периода от инкасирането им до датата на обезсилване на първоначално издадените в полза на взискателя заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Приел е, че следва, отговорността на съдебния изпълнител да се ангажира за сумата от 3560,36 лв. за събрана пропорционална такса от ЧСИ В. Й., а по отношение на лихвата върху главницата на събраната по принудителен ред от банковата сметка на длъжника сума, че същата е дължима за периода 06.10.2016 г. до 12.12.2017 г. датата на влизане в сила на решението по чл.422 ГПК върху сумата от 81480,80 лв., която с помощта на ел. калкулатор съдът е изчислил в размер на 9800,44 лв., като е уважил исковата претенция до тази сума, а е отхвърли същата за разликата до 18 233,77 лв., и за периода 12.12.2017 г. - 18.12.2018 г.

След преценка, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следния уточнен от съда процесуалноправен въпрос: Следва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви като обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им относими към фактическия състав на деликта, обуславящ отговорността по чл.74 от ЗЧСИ на частния съдебен изпълнител, за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност?, заради проверка за евентуално противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС.

По останалите въпроси в изложението, касационно обжалване не следва да се допуска, доколкото правните разрешения по тях са свързани и обусловени от отговора на въпроса, по който касационният контрол се допуска и по същите съдът ще се произнесе с решението си, като ги разгледа ведно с касационните основания, с които са пряко свързани.

Касаторът е освободен от внасяне на държавна такса с разпореждане от 30.12.2021 г. по възз. гр. д. № 3464/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационното обжалване на въззивно решение № 625/09.06.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 3464/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд, в обжалваната му част.

Делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.