О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50747

гр. София, 20.10.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков

2. Д. Попколева

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Попколева гр. д.№ 1180 по описа за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. П., гражданин на Република Северна Македония против решение №264231/25.06.2021 г., постановено по гр. д.№ 9208/2020 г. от ІІ“д“ състав на СГС.

Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение СГС е приел, че предявения иск с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.253 ЗЗД е неоснователен, отменил е решението на СРС, постановено в противен смисъл и е постановил ново, с което е отхвърлил иска.

Съдът е приел, че договорът за влог е неформален, реален договор. Договорът се счита за сключен, когато влаганата вещ се предаде на влогоприемателя въз основа на постигнатото между страните съгласие - влагоприемателят се задължава да пази вещта и да я върне на влогодателя на уговорения срок или след поискване, без или срещу заплащане на възнаграждение. Прието е, че в тежест на ищеца е да докаже както постигането на съгласие по договора за влог, така и реалното предаване на вещите за пазене на влогоприемателя. В случая съдът е приел, че от представените по делото доказателства не се установява нито постигнато между страните съгласие за сключване на договор за влог на процесния лек автомобил, нито реалното му предаване за пазене от ответника. Фактът на позициониране на автомобила от страна на ищеца...