О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50227

гр. София, 18.10.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдията Първанова ч. гр. дело № 2940/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. № 2320/05.05.2022 г. на Д. С. П., [населено място], чрез адвокат Н. Х., срещу въззивно определение № 168/18.04.2022 г. по в. ч. гр. д. № 135/2022 г. на Апелативен съд – В. Т. Поддържат се оплаквания, че определението е неправилно поради нарушение на процесуалния закон, поради което същото следва да бъде отменено.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и по чл. 280, ал. 2 ГПК без да е формулиран въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, II г. о. констатира следното:

С въззивното определение е потвърдено определение № 139/04.03.2022 г. по гр. д. № 463/2021 г. на Окръжен съд - Габрово в частите, с които е върната искова молба вх. № 4908/08.10.2021 г., подадена от Д. С. П., и е прекратено производството по делото.

Въззивният съд е приел, че препис от определение № 623/03.12.2021 г. по гр. д. № 463/2021 г. на Окръжен съд - Габрово, с което да дадени указания за отстраняване на констатираните нередовности по исковата молба, е връчен на адвокат Н. Х., назначен за представител на Д. С. П., на 21.12.2021 г. Срокът за отстраняване на нередовностите е продължаван два пъти, но до момента на постановяване на обжалваното определение - 04.03.2022 г. дадените от съда указания не са изпълнени. Ето защо правилно първоинстанционният съд е върнал исковата молба. Неоснователно е искането, обективирано в частната жалба, след отмяна на определение № 139/4.03.2022 г. по гр. д. № 463/2021 г. на Окръжен съд - Габрово да се спре производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като такова искане не е правено пред първостепенния съд. Освен това, по делото няма данни за здравословното състояние на Д. С. П., които да сочат на необходимост от назначаване на настойник или попечител на лицето. Предвид изложеното въззивният съд е потвърдил обжалваното определение.

Частната касационна жалба е допустима, насочена е против съдебен акт, с който се потвърждава определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото.

Върховният касационен съд, състав на II г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението, поради липса на сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2.

Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение (определение) да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение (определение), за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос като общо основание за допускане до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните частни жалби.

Видно от приложеното към частната касационна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът не е формулирал правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК във връзка със сочените от него основания за допускане на касационно обжалване. Следва да се посочи, че не са посочени и съдебни актове по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, на които въззивното определение да противоречи. Не се обосновава и приложимост и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Приложимите в случая правни норми не се нуждаят от тълкуване, като във връзка с тях е налице константна съдебна практика на ВКС. Предвид изложеното, обжалваното определение не може да бъде допуснато до касация на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Не са налице и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК. Обжалваното въззивно определение е валидно и допустимо, като същото не е очевидно неправилно. Очевидната неправилност, като квалифицирана форма на неправилност, е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона, или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /постановен contra legem, при прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл или extra legem, при прилагане на несъществуваща или отменена правна норма/. В случая не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на въззивното определение - нарушение на императивна правна норма, на основни съдопроизводствени правила - липса на мотиви на обжалвания акт, или наличие на явна необоснованост с оглед правилата на формалната логика, поради което касационно обжалване не може да бъде допуснато на това основание.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 168/18.04.2022 г. по в. ч. гр. д. № 135/2022 г. на Апелативен съд – В. Т.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: