О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50741

София, 17.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември , две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател : ЕМИЛ ТОМОВ

Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

изслуша докладваното от съдията Емил Томов

гр. дело №807/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК .

Образувано е по касационна жалба на Р. В. Д. чрез адв. Т.К. от АК Пазарджик срещу решение №61 от 02.11.2021г. по в. гр. дело № 415/2021г. на Апелативен съд –Пловдив, с което потвърдено решение №260189 от 06.05.2021г по гр. д № 325/2020г на ОС Пазарджик. Отхвърлен е предявен от касатора иск по чл. 62, ал.1 СК, насочен срещу съпругата на ищеца З. И. П. в хода на висящ бракоразводен процес, с конституиране на малолетната Р. Д. , [дата на раждане] г по време на брака, за установяване, че ищецът не е баща на детето Р. Д.. Искът е приет за допустим при осъществен инстанционенен контрол с определение №260082/15.02.2021г по гр. д № 58/2021г на АС-Пловдив отменил преграждащо определение на първоинционния съд, като искът е разгледан е при указаната и посочена квалификация, тъй като се касае за оспорване на произход от съпруга на майката .Хипотезата на чл.62,ал.6 СК не е приложима, след като в случая се касае за асистирана репродукция с биологичен материал от съпруга на майката а не за асистирана репродукция от „непартньорски“ биологичен материал, при което за допустимостта на иска ще е от значение информираното съгласие и на съпруга. Въззивният съд е изтъкнал, че страните са в брак от 22.04.2018г сключен в К. и вписан в регистрите на Р.България като според посоченото в исковата молба , Д. два пъти (на 25.11.2018г и на...