О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50393

София, 14.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ : МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова ч. гр. д.№ 3338 по описа за 2022 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е въз основа на подадени две частни касационни жалби от В. С. Д. от [населено място], чрез назначения особен представител адвокат Р. и от С. А. Н. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат К. против въззивно определение № 170 от 28.02.2022г. по в. ч.т. д. № 3/2022г. на Апелативен съд В., с което е потвърдено определение №1490 от 15.11.2021г. по т. д. № 95/2021г. на ОС Варна за прекратяване на производството по делото. Жалбоподателят счита обжалвания акт за неправилен, поради което иска да бъде отменен.

Срещу подадените частни касационни жалби е подаден отговор от ОББ АД София, представлявана от изпълнителните директори М. и Г., чрез процесуалния представител юрисконсулт Н., с който се оспорва както тяхната допустимост поради липса на поставен въпрос, съставляващ надлежно общо основание за допустимостта, така и основателността им.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи от страните и данните по делото, намира при проверката си, следното:

Частната жалбоподателка Н. е предявила срещу ОББ АД /а впоследствие е конституиран като ответник и жалбоподателя Д., който е нейн бивш съпруг, като бракът им е прекратен през 2006г./иск за прогласяване за нищожна до размер на Ѕ ид. ч., поради противоречие с чл.170,вр. чл.167, ал.3 ЗЗД, на учредена на 26.06.2003г. законна ипотека върху недвижими имот, представляващ апартамент, мезонет № 10, на четвърти и пети жилищни етажи, находящ се в сграда в [населено място], [улица], със застроена площ от 249 кв. м., ведно със съответния процент идеални части от правото на строеж върху дворното място и общите части на сградата. Искането е обосновано с влязло в сила на 9.05.2016г. съдебно решение по гр. д.№ 1865/2015г. на ОС Варна, по силата на което е прието, че собственик на Ѕ ид. ч.от описания имот е жалбоподателката Н. и твърдението, че В. Д. никога не е бил собственик на Ѕ ид. ч.от имота.

Така предявената искова молба е върната, а производството прекратено с определение № 1490 от 15.11.2021г. на ОС Варна пред вид събраните в хода на делото доказателства, удостоверяващи че към датата на нейното предявяване, имотът в неговата цялост е излязъл от патримониума на ищцата и втория ответник по силата на конститутивното действие на междувременно постановен съдебен акт по реда на ЗОПИППД/отм./ по в. гр.№ 370/2015г. на АС Варна за отнемането му в полза на държавата. Доколкото от естеството и предназначението на законната ипотека следва, че тя може да се учреди само върху собствен на лицето имот, за ищцата - щом към момента на предявяване на иска не е била собственик, не е налице правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл.170, вр. чл.26, ал.1 ЗЗД.

Това определение е потвърдено с въззивно определение № 170 от 28.02.2022г. по в. гр. д.№ 2/2022г. на АС Варна с мотивите, че след като по силата на влязъл в сила съдебен акт, целият имот е отнет в полза на държавата /от всеки един от настоящите частни жалбоподатели Н. и Д., по Ѕ ид. ч./, то ищцата, позовавайки се на решението по чл.23, ал.1 СК не може да обоснове правен интерес от оспорване действителността на учредената законна ипотека. Този иск е преждевременно предявен, след като тя не е установила правата си чрез отричане на признатото право на собственост на държавата.

Частният жалбоподател обжалва така постановеният въззивен акт, като се позовава на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и на чл.280, ал.2 ГПК /изискуеми съгласно препращащата норма на чл.274, ал.3 ГПК/ по следните два поставени въпроса: 1.Следва ли съдът да обоснове съдебния акт въз основа на всички събрани доказателства, като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност и при постановяване на акта си да изложи конкретни мотиви обосноваващи извод за липса на правен интерес? и 2.Необходимо ли е въззивната инстанция да изложи самостоятелни мотиви, след собствена преценка на събрания доказателствен материал, като анализира доказателствата поотделно и в съвкупност? Твърдението си за очевидна неправилност обосновава с тезата си, че ищцата по силата на решението по чл.23, ал.1 СК притежава целия имот, от нея е отнет Ѕ ид. ч. по силата на постановения по реда на ЗОПИППД/отм./ и за останалата Ѕ ид. ч.тя има интерес да води иск, защото е собственик.

Частната жалбоподателка обжалва така постановеният въззивен акт, като се позовава на всички основания за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 и чл.280, ал.2 ГПК по следните два поставени въпроса: 1.Следва ли съдът да основе определението си само на част от събраните по делото доказателства, без да изложи съображения защо не обсъжда и не взема пред вид останалите? и 2.Може ли да бъде отнет в полза на държавата недвижим имот на основание чл.10, чл.4, ал.1 и ал.2 ЗОПИППД/отм./, който не е бил собственост на лицето, от което се отнема? Твърдението си за очевидна неправилност обосновава с теза, идентична на вече изложената от другия жалбоподател.

Настоящият съдебен състав намира, че по никой от поставените въпроси не може да се допусне касационно обжалване, доколкото нито един от тях не е от значение за изхода на спора, не е свързан с решаващите мотиви на съда, поради което не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост, съгласно дадените разяснения в т.1 от ТР № 1/2010г. по т. д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, а отделно не са налице и посочените специални основания за допустимост.

Първите въпроси, поставени и от двамата жалбоподатели, касаят задължението на съда да постанови акта си след преценка на ангажираните доказателства, които следва да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, излагайки конкретни мотиви. В случая, видно от гореописаните мотиви това е направено. Въззивният съд подробно е обсъдил релевантните доказателства /включително и постановеният съдебен акт по чл.23, ал.1 СК, на който жалбоподателите са позовават/ и въз основа на всички тях, е извел своята теза която е обосновал. Тези въпроси са решени от въззивният съд в съответствие с установената практика, съгласно която съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение и в рамките на твърдяните фактически обстоятелства. След като е направил това, въззивният съд е изложил свои самостоятелни мотиви, поради което и вторият поставен въпрос от жалбоподателя Д. не е разрешен в противоречие с установената практика. Решаващите мотиви на съда са за липса на правен интерес, но в тази връзка въпрос от жалбоподателите, като надлежно общо основание, не е поставен.

Вторият поставен от жалбоподателката въпрос, касаещ възможността да се отнема в полза на държавата недвижим имот, който не е бил собственост на лицето, е ирелевантен, доколкото по него въззивният съд не се е произнасял и той за първи път се поставя пред касационната инстанция.

Постановеният въззивен акт не е очевидно неправилен, по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, защото не е налице установим пряко и единствено от съдържанието на акта, без да се налага анализ на осъществените от съда действия съществен порок, нито е видимо от мотивите необоснованост на направен извод, който да е в разрив с правилата на формалната логика, опита и научните правила. Това е така, защото съдът е съобразил постановеният по реда на ЗОПИППД/отм./ съдебен акт, въз основа на който целият имот /а не Ѕ ид. ч.от него/ е отнет в полза на държавата, както и фактът, че постановеното през 2015г. решение в полза на ищцата по чл.23, ал.1 СК е непротивопоставимо на държавата, защото исковата молба не е била вписана преди възбраната /чл.453, ал.1, т.2 ГПК/ и тъй като е постановено след като върху имота е наложена през 2010г. възбрана от КПКОНПИ /а след налагане на възбрана сделките с разпореждане с имота са относително недействителни спрямо кредитора/.

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 170 от 28.02.2022г. по в. ч.т. д. № 3/2022г. на Апелативен съд В..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.