О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50732

Гр.София, 12.10. 2022г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П.

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря., като разгледа докладваното от съдията Русева г. д.N.1606 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Е. П. продажби“АД, [населено място], срещу решение №.68/17.01.22 по г. д.№.1474/21 на ОС Варна – с което, след частична отмяна на реш.№.5593/10.12.19 по г. д.№.9165/19 на РС Варна, предявеният срещу касатора отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК - за признаване за установено, че В. Д. Т. не му дължи корекционна сума в размер над 726,93лв. до 7827,34лв. за периода 11.05.17-10.05.18, е уважен.

Ответната страна В. Д. Т. не взема становище.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение е прието, че ищецът е потребител на еленергия, доставяна и продавана от ответника срещу определена цена на адрес [населено място],[жк], [улица].23; при контролна проверка /КП №.1104586/10.05.18/ на измервателните системи и свързващите ги инсталации на собствения на ищеца обект са установени показания на дисплея на електромера по тарифа 1.8.3, същият е демонтиран и на негово място е поставен нов; според КП за техническа проверка при софтуеърно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера – наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея, електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискването за точност при измерване на еленергията; не съответства на техническите характеристики - поради което е издадена фактура за начислена еленергия за периода 11.05.17-10.05.18 на стойност 7827,34лв. Съдът е приел, че в случая не е налице хипотеза на чл.50 ПИКЕЕ /отм./, а приложение следва да намери нормата на чл.183 ЗЗД - доколкото реално доставеното количество енергия е отчетено неправилно в средството за техническо измерване, поради което и абонатът отговаря по общите правила за продажба на стоки. Посочил е, че доставчикът следва да докаже при условията на пълно доказване реалното количество на доставената ел. енергия в обекта на потребление на клиента в процесния период, както и разликата между заплатеното и действително дължимото. Представен е протокол за монтаж на СТИ на адреса с вписани нулеви показания по нощна и дневна тарифа-предвид което и доколкото СТИ е било ново, с оглед заключението на съдебно-техническата експертиза/СТЕ/ следва да се приеме, че и показанията на невизуализираните тарифи също са били нулеви и количеството на отчетената в скрития регистър еленергия е била натрупано, съответно потребено от потребителя след монтирането на СТИ в обекта му. В случая за процесния период са били начислени 43232 кВтч, което означава дневно потребление 118,44кВтч; освен това абонатът е заплащал редовно и консумираната еленергия по тарифи Т1 и Т2 съгласно редовните отчети на видимите регистри. Така общата консумация на ден надхвърля 125 КВтч, което е теоретично възможно, но практически е натоварване на присъединителните съоръжения на абоната в гранични стойности. Подобно натоварване за битови абонати е критично-те не са проектирани да издържат дълго време на максимално преминаване; теоретично е възможно 365 дни в годината абонатът да е потребявал по 120кВтч на ден, но това количество е сериозно натоварване на битовата мрежа. Ако е било факт, то би изключило защитната апаратура, предпазителите в таблата и друга, ако е имало такава монтирана - т. е. потребление в такъв размер би водело до постоянно изключване на ел. захранването. Съдът е отразил, че, видно от заключението на СТЕ, като се съобразят пропускателната възможност на СТИ и присъединителните съоръжения /в случая тя се определя от предпазител 50 ампера/, максимално допустимата мощност, която абонатът може да потреби дневно, е 11кВтч. При това положение, като е кредитирал заключението на СТЕ като компетентно и обективно изготвено, на основание чл.162 ГПК е изчислил, че при дневно потребление от 11кВтч за 365 дни би се натрупала еленергия в размер на 4015квтч - или, предвид крайната цена за киловат час съобразно начисленото във фактурата, за процесния период се дължат общо 726,93лв. с ДДС на основание чл.200 ЗЗД /в този смисъл и реш.№.60191/22.12.21 по г. д.№.3651/20, ІV ГО, реш.№.60190/17.12.21 по г. д.№.3433/20, ІV ГО и др./.

Съгласно чл.280 ГПК решението подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка със следните въпроси: 1.“Следва ли съдът да прецени доказателствената сила на експертизата с оглед обосноваността й? Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва ли да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата?“ /реш.№.118/15.05.12 по г. д.№.588/11, ІІІ ГО, реш.№.241/ 23.10.13 по г. д.№.3194/13, І ГО, реш.№.108/16.05.11 по г. д.№.1814/09, ІV ГО, реш.№.348/17.11.15 по г. д.№.1271/15, ІІІ ГО, реш.№.57/8.06.14 по г. д.№.7493/13, ІІ ГО/; реш.№.241/23.10.13 по г. д.№.3194/13, І ГО, реш. №.108/16.05.11 по г. д.№.1814/00, ІV ГО, реш.№.348/16.11.15 по г. д.№.1271/15, ІІІ ГО, реш.№.57/8.05.14 по г. д.№.7493/13, ІІ ГО/; 2. „Длъжен ли е съдът да обсъди допустимите и относими доказателства за установяване на размера на иска и едва след това да пристъпи към определяне на размера по своя преценка - чл.162 ГПК?“ /реш.№.164/ 20.05.14 по г. д.№.7672/13, ІV ГО, реш.№.64/4.04.11 по г. д.№.1748/09, ІV ГО/; 3.“Длъжен ли съдът да формира вътрешното си убеждение като прецени всички обстоятелства по делото при спазване на научните, опитните и логическите правила?“ /т.3 ТР 2/2.07.04, ОСГК, т.12 ТР 1/17.07.01, ОСГК/.

Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице.

Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната с оглед първия въпрос, заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото; съдът не е длъжен да го възприеме дори и когато страната не е направила възражение срещу него - чл.202 ГПК /чл.157 ал.4 ГПК /отм.//, а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му; независимо дали го възприема или не, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. Въззивната инстанция не се е отклонила от горепосочената практика. Съдът се е позовал на заключението на СТЕ, като е цитирал коректно констатациите както относно теоретичната възможност за преминаване на определено количество еленергия, така и относно практическата възможност всеки ден да преминава такава на гранична стойност /която се определя от предпазител 50 ампера/ със съответните на това последици – предвид факта, че се касае за съоръжение, предвидено за битов абонат. Посочил е как тълкува заключението и защо го кредитира. Предвид изложеното не е налице твърдяното основание на чл.280 ал.1 ГПК

Във връзка с втория въпрос се сочи практика, предвиждаща, че когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът може да определи този размер по своя преценка или да вземе заключението на вещо лице; към последната алтернатива следва да се пристъпи само ако при съвкупния анализ на всички събрани по делото доказателства не бъде прието наличие на доказателства за обстоятелствата, които обуславят този размер; ако такива са налице, размерът на иска се определя според тях, а не по усмотрение на съда. В случая съдът е направил преценката за размера на потребената енергия именно като се е основал на данните и доказателствата по делото – на заключението на СТЕ - което изрично сочи, че при съобразяване на пропускателната възможност на СТИ и присъединителните съоръжения /която се определя от наличния предпазител 50А/ максимално допустимата мощност, която абонатът може да потреби, е 11кВт часа на ден, и на цената на кВтч за съответния период, начислена от самия ответник във фактурата. По този начин е процедирано и в аналогични случаи предвид решенията на ВКС, цитирани и в самия въззивен акт. С оглед на изложеното не е налице твърдяното отклонение от задължителната практика на ВКС.

Съгласно сочената във връзка с третия въпрос практика при преценката на релевантните за спора факти съдът следва да изхожда от логическите и научните правила, обезпечаващи истинността на неговите констатации. Въззивната инстанция не се е отклонила от нея. Напротив, именно съобразявайки ги, тя е и кредитирала заключението на СТЕ - формирайки извод за практически максималното количество еленергия, която би могла да премине през съоръженията в обекта на абоната за предявения период с оглед особеностите му като битов и пропускателната възможност на наличния предпазител 50А. Предвид изложеното не е налице основанието на чл.280 ал.1 ГПК.

Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдяните хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. Видно от посоченото по-горе, във връзка с последните не е налице отклонение от задължителната практика, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика – изложени са подробни мотиви, които не са произволни, и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност.

С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.68/17.01.22 по г. д.№.1474/21 на ОС Варна.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: