Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. В. Членове: МИРОСЛАВА Г. Р. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора Д. К. изслуша докладваното от съдията М. Г. по [вид дело] № 8640 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 - 2020 г. срещу Решение №290 от 06.07.2022 година на Административен съд, гр. Монтана, постановено по административно дело №195/2022 година.
С обжалваното решение съдът е отменил негово Решение №BG05M9OP001-2.018-0001/42 от 26.04.2022 година за отказ от верификация по искане за плащане №6 на община Якимово в частта по т.2 (2.1, 2.2 и 2.3) за сумата от 13 808,17 лева.
Релевира касационни основания по чл.209, т.3 от АПК - неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че изводът на административния съд по отношение невъзможността разходите за доставените материали да са недопустими на две правни основания бил неправилен. Сочи, че разходите по бюджетно перо 3.1. „Разходи за материали и консумативи, необходими за изпълнение на дейностите по проекта“ били категоризирани като недопустими единствено поради нарушение на Условията за кандидатстване, без да се сочи като основание констатацията за завишаване на количествата на закупените материали. Съдът бил иззел правомощията на ръководителя на управляващия орган като е допуснал разширено тълкуване на административния договор във връзка с Дейност 3, приемайки че онагледяването по време на провежданите групови сесии, включвало именно предоставяне/раздаване на материали. Според касационния жалбоподател съдът бил достигнал до изводи, които не се основават на представените по делото доказателства още повече, че доказването на допустимостта на заявените за верифициране разходи било вменено в тежест на бенефициера, а същият не бил представил доказателства обосноваващи тяхната допустимост. Твърди се, че нито в проектното предложение на община Якимово, нито в сключения административен договор е било предвидено материалите да бъдат раздавани като материално стимулиране на крайните потребители. Излага доводи за необоснованост на изводите на съда, че бенефициерът бил представил две идентични копия на една и съща фактура (№0000113385 от 21.04.2021 година), предвид наличието на два разходооправдателни документа с един и същи номер и дата, но с различно съдържание, в нарушение на действащата нормативна уредба, като и в двете фактури данъчната основа не съответствала на посочения в документите размер на ДДС. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отхвърли изцяло жалбата на общината срещу Решение №BG05M9OP001-2.018-0001/42 от 26.04.2022 година за отказ от верификация по искане за плащане №6 на община Якимово в оспорената част. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът, община Якимово, излага съображения за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на седмо отделение на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес.
Производството пред Административен съд гр. Монтана е образувано по жалба на община Якимово срещу Решение №BG05M9OP001-2.018-0001/42 от 26.04.2022 година на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 - 2020 г. в частта по т.2 (т.2.1, т.2.2. и т.2.3).
Оспореното решение на административния орган представлява отказ за верификация по искане за плащане №6 на община Якимово с отчетен период 01.02.2021 г. – 31.12.2021 г., като по т.2 с общ размер на неверифицираните разходи от 13 808,17 лева, отказът за верификация е по три пункта: 2.1.) в размер на 12 444,83 лв. отчетени разходи по бюджетно перо 3.1 по фактури с номера 0000003148 от 03.09.2019 година, 0000003149 от 03.09.2019 година и 0000004295 от 10.09.2020 година на основание чл.57, ал.1, т.2 ЗУСЕФСУ (загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) – тъй като посочената категория разходи не отговарят на изискванията за допустимост на разходите, определени в документите по чл.26, ал.1 ЗУСЕФСУ (загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), а именно Условията за кандидатстване (в УК не са предвидени разходи за материално стимулиране на крайните потребители); 2.2.) в размер на 460,00 лв. отчетени разходи по бюджетно перо 3.1 на основание чл.57, ал.1, т.4 във връзка с чл.8 от Закона за счетоводството (ЗС) и чл.116, ал.1 и 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), тъй като фактура №0000113385 от 21.04.2021 година с издател „Е.-М“ ЕООД, представлява погрешно съставен документ, поради наличие на грешни калкулации и на основание чл.57, ал.1, т.2 ЗУСЕФСУ (загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), тъй като посочената категория разходи не отговарят на изискванията за допустимост на разходите, определени в документите по чл.26, ал.1 ЗУСЕФСУ (загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), а именно Условията за кандидатстване (в УК не са предвидени разходи за материално стимулиране на крайните потребители); и 2.3) в размер на 903,34 лв. отчетени разходи по бюджетен ред VI.13.1 „Единна ставка, непреки разходи“ на основание чл. 57, ал.1, т.2 ЗУСЕФСУ (загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.).
Съдът е отменил акта в частта, с която се отказва верифициране на разходите по т.2 (2.1, 2.2 и 2.3) и се определя общ размер на неверифицираните разходи по постъпило искане за плащане №6 от община Якимово, като е приел, че актът е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му, но при неправилно приложение на материалния закон. Приел е, че изводът за недопустимост на разходите поради използването им не по предназначение от страна на бенефициера противоречи на извода за завишено количеството на разходите, тъй като за да е налице констатираната завишеност на първо място разходите следва да бъдат допустими. На следващо място мотивира извод, че участието на едни и същи лица в различни сесии не обуславя извод за завишеност на материалите, тъй като разглежданите теми са отделни и самостоятелни без да има тъждественост в тяхното съдържание. По отношение извършеното раздаване на материали счита, че същото не представлява материално стимулиране/подпомагане, предвид същността на дейността и целта на проекта. Според съда онагледяването включва именно предоставяне/раздаване на материали, като възприемането на понятието единствено като показване/представяне би било неуместно с оглед целите на проектната дейност. Досежно неясната връзка между част от провежданите теми и естеството на включените в тях онагледяващи материали е прието, че в сесиите родители са взимали участие заедно със своите деца и поради тази причина разумно и основателно би било при реализирането на обучителните срещи да са предоставяни пюрета/каши за консумация. Първоинстанционният съд е счел, че оставянето за доразходване в домашни условия на използваните за онагледяване материали не противоречи на условията на одобрената проектна документация и е съответно на заложените от дейността цели на проекта. Относно лицата заявили по време на проверка, извършена на място от органа на 29.03.2022 година, че материалите не са ползвани по време на сесиите, а са раздавани за домашна употреба, съдът приема, че същото не обосновава извод за липса на онагледяване във всички провеждани сесии, а е единичното поведение на някои от участниците във връзка с последващото използване на получените материали и не обосновава липса на ефективност или ефикасност, респ. качествено изпълнение на дейността. Прието е, че твърдяното завишаване на размера на материалите не се установява с оглед разгледаните от съда факти и се опровергава от сочените от ръководителя на Управляващия орган примери, които установявали пълно съответствие на раздаваните материали. Във връзка с фактура №0000113385 от 21.04.2021 година с издател „Е.-М“ ЕООД съдът е мотивиран извод за липса на нарушение на чл.8 ЗС и чл.116 ЗДДС. Предвид приетата незаконосъобразност на акта по т.2.1 и т.2.2, то същата води и до незаконосъобразност административния акт и по т.2.3, касаеща непреки разходи, тъй като същите са в зависимост от отчетените допустими преки разходи. По изложените съображения съдът е отменил Решение №BG05M9OP001-2.018-0001/42 от 26.04.2022 година на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 - 2020 г. в оспорената от община Якимово част по т.2 (т.2.1, т. 2.2 и т.2.3).
При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал.2 АПК касационният състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Касаторът не релевира възражения за допуснати съществени процесуални нарушения.
Във връзка с приложимите правни норми следва да се уточни следното:
Законът за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) е изменен и допълнен със Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на ЗУСЕСИФ обнародван в ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г. С разпоредбата на 1 от ЗИД на ЗУСЕСИФ наименованието на закона се изменя така: "Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление".
Съгласно разпоредбата на 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ до приключването на програмите за програмен период 2014 – 2020 г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), разпоредбите на ЗУСЕСИФ, отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и контрола на тези програми. Текстът на 71, ал. 1 предвижда в срок до 6 месеца от влизането в сила на ЗИД на ЗУСЕСИФ Министерският съвет и министърът на финансите да приемат или приведат в съответствие с него нормативните актове по прилагането на ЗУСЕФСУ. Според нормата на ал. 2 с. з. приетите от Министерския съвет и министъра на финансите нормативни актове до влизането в сила на този закон запазват своето действие по отношение на програмния период 2014 – 2020 г., като съгласно 71, ал. 3 - нормативните актове по ал. 2 ще се прилагат до приемането на актовете по ал. 1 и за програмен период 2021 – 2027 г., доколкото не противоречат на този закон. Видно от изложеното по отношение процесния спор са приложими разпоредбите на закона действали преди влизането в сила на ЗИД на ЗУСЕСИФ (ДВ, бр. 51 от 2022 г.), доколкото същия се отнася до законосъобразността на административен акт издаден по оперативна програма от програмен период 2014-2020 г. и се отнася до управлението на средствата от ЕСИФ.
Нормите на ЗУСЕФСУ, приложими в настоящото съдебно производство, са в относимата редакция на закона към датата на издаване на административния акт – 26.04.2022г.
Досежно правилното приложение на материалния закон:
Според чл. 65, пар.1 от Регламент № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета допустимостта на разходите се определя въз основа на националните правила, освен в случаите, в които са определени специални правила във или въз основа на същия регламент или в правилата на отделните фондове. Общите национални правила за допустимост на разходите са регламентирани в чл.57 ЗУСЕФСУ (загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), като съгласно чл.57, ал.1, т.2 от същия нормативен акт, за да е допустим разхода, следва да попада във включени в документите по чл.26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи.
По отношение на разходите в размер на 12 444,83 лв. (т.2.1 от административния акт) за закупуване на онагледяващи материали за лицата от целевата група по фактури 0000003148 от 03.09.2019 година и 0000003149 от 03.09.2019 година административният орган е приел, че същите са в противоречие с изискването на чл.57, ал.1, т.2 ЗУСЕФСУ (загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), тъй като в Условията за кандидатстване не са предвидени разходи за материално стимулиране на страните. Съгласно документите по чл.26, ал.1, а именно Условията за кандидатстване по процедура чрез директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с интегрирано проектно предложение BG05M9OP001-2.018 „Социално-икономическа интеграция на уязвими групи. Интегрирани мерки за подобряване достъпа до образование“ – компонент 1, т.12.3.3.2 и т.12.3.3.2, допустими са разходи за материали и консумативи, необходими за изпълнение на дейностите по проекта и за провеждане на информационните кампании и публичните инициативи по Направление IV. Изрично е посочено, че разходите за материали и консумативи следва да са пряко свързани с финансираните преки дейности и необходими за постигане на поставените цели, както и добре обосновани в дейностите по проектното предложение.
По делото не е спорно, че между ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ (Управляващ орган на водещата програма), ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ (Управляващ орган) и община Якимово е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект „Интеграция на уязвими групи в община Якимово“. Дейност 3 по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ се изразява в „Подобряване достъпа до и предоставяне на качествени социални и здравни услуги“. Във формуляра за кандидатстване досежно Дейност 3 е разписано, че за провеждането на дейностите ще се закупят материали, пряко свързани с провеждане на сесиите с целевите групи – пюрета, каша, адаптирано мляко, паста и четка за зъби, пелени, мокри кърпички, бебешки сапун, бебешко олио, бебешка пудра и др., като чрез тях ще се онагледяват провежданите сесии. Предвидено е материалите да се използват по време на сесиите с цел да се допринесе за нагледно представяне от специалистите на въпросите за родителството и за добиване на практически опит.
Закупените от възложителя материали по повод провежданите обучителни сесии правилно са приети за противоречащи на изискванията за допустимост, предвид начина на тяхното използване от страна на бенефициера. Същите не са използвани единствено за онагледяване, както е предвидено от общината във формуляра за кандидатстване, а са раздавани на участниците в проведените сесии. Този извод е мотивиран от количествата на материалите и неясната връзка на някои от тях с темите на провежданите групови консултации. Правилно е приета за неясна връзката между сесиите на теми: „Обсъждане на казуси и въпроси, поставени от родителите, свързани с репродуктивното здраве“ и „Семейно планиране и развитие на базови родителски умения“, и разходените за същите (срещу подписи от всяко лице) по 10 бр. течен перилен препарат „Елви“ 1 500 мл. и по 10 бр. билков сапун „Невен“ за всяка от сесиите, т. е общо 20 бр. течен перилен препарат в разфасовки по 1 500 мл и общо 20 бр. билков сапун. Същото се отнася и до сесиите на тема „Дискусия относно страхове, притеснения и въпроси на бъдещите и младите родители“, които са проведени на три дати, и на всяка от тях са разходени (срещу подписи от всяко лице) по 8 бр. течен перилен препарат „Елви“ 1 500 мл. и по 8 бр. билков сапун „Невен“, т. е. общо 24 бр. течен перилен препарат в разфасовки по 1 500 мл и общо 24 бр. билков сапун. В сесия на тема „Подготовка за къпане и тоалет“ са разходени (срещу подписи от всяко лице) 14 бр. пюре „тиква, картофи, мляко“, както и 8 бр. билков сапун „Лайка“ и 3-6 кг. - 70 бр. бебешки пелени. Явна е несъвместимостта между използваните за онагледяване материали и темите на провежданите индивидуални и групови консултации.
Освен това за периода от 01.02.2021 година до 11.06.2021 година са използвани общо 41 бр. млечни каши (190 или 200 гр.), общо 1464 бр. пюрета, общо 287 билкови сапуна, общо 33 бр. адаптирани млека (разфасовка 400 гр.), общо 185 пакета (по 68 или по 74 бр. в пакет) бебешки пелени, общо 158 бр. течни перилни препарати (по 1500 мл.), общо 237 бр. течни сапуна (по 1000 мл.), общо 232 бр. омекотители за тъкани (по 1000 мл.) и общо 271 бр. пакета влажни кърпи (по 72 бр. в пакет). В консултациите участват по 10 лица за индивидуалните и по 8 лица за груповите такива, като на всяко от тях, съгласно списъците за получените от лицата за заниманията материали са раздавани по един или няколко вида артикули за сесия както следва: по 10 бебешки пелени; по 1000 мл. течен сапун; по 1500 мл. течен перилен препарат; по 1000 мл. омекотител; по една опаковка 68 или 72 бр. влажни кърпи, по една кутия адаптирано мляко 400 гр., от 1 до 3 пюрета (най-често по 2); зърнено-млечна каша 190 гр., билков сапун 75 гр. Използваните за целите на сесиите материали и съответно количествата раздавани впоследствие материали не са съответни на предвидените в Указанията за кандидатства и Формуляра за кандидатстване материали и обосновават правилността на извода за недопустимост на извършените разходи. Административният акт в частта по т.2.1 е издаден на основание чл.57, ал.1, т.2 ЗУСЕФСУ (загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), като в разпоредителната му част органът изрично е обосновал недопустимостта на разходи във връзка с използването им за материално стимулиране, което излиза извън обхвата и целите на програмата. Посочването на завишените количества материали е единствено допълнителен аргумент, обосноваващ извода за използването на изброените количества материали за цел различна от онагледяване по време на провежданите сесии, предвид не само техния брой, но и обемите на разфасовките, които се твърди, че са отваряни по време на консултациите с демострационна и обучителна цел. Правилно е заключението, че именно количеството и обема на материалите отрича тяхното използване по предназначение, а не с цел материално стимулиране, която стои извън обхвата на одобрения за финансиране проект.
Правилността на изводите на административния орган допълнително се обосновава и от разяснението налично в технически отчет 3 (ИМП 4), в секция 8 „Опис на документи“ приложен по адм. дело № 119/2021 година на Административен съд Монтана (същото е приложено към настоящото дело). Както вече беше посочено, подобно раздаване на материалите с цел практикуване в домашна среда не е част от одобреното разходване на средствата по програмата. Осъщественото разходване на материали с цел практикуване в домашни условия се потвърждава от извършената на 29.03.2022 година проверка на място от страна на Управляващия орган, където интервюираните лица са заявили, че материалите не са използвани по време на сесиите, а след това вкъщи, като две от лицата са ги предоставили на детската градина, в която са настанени децата им. Същото, противно на превратното тълкуване извършено от първоинстанционния съд, потвърждава използването на материалите за цели излизащи извън обхвата на проекта, което е достатъчно основание, обосноваващо недопустимост на разхода. Без значение е дали действително същите са използвани лично от родители в домашни условия или същите са предприели действия по тяхното преотстъпване на детска градина, доколкото изначално остатъчните количества и количества, които въобще не са употребени с обучителна и нагледна цел по време на сесиите са предоставени на родителите без същото да е допустимо.
С оглед изложеното, правилно е приетото от ръководителя на Управляващия орган по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, че разходите по проекта за интеграция на уязвимите групи в община Якимово по Дейност 3 по посочените фактури са направени в противоречие с изискванията на Условията за кандидатстване, в тази насока са недопустими разходи на основание чл. 57, ал.1, т.2 ЗУСЕФСУ (загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.).
По отношение на разходите в размер на 460.00 лв. (т.2.2 от административния акт) за закупуване на онагледяващи материали за лицата от целевата група по фактура №0000113385 от 21.04.2021 г. административният орган е приел, че същите са в противоречие с изискването на чл.57, ал.1, т.2 ЗУСЕФСУ (загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), тъй като посочената категория разходи не отговарят на изискванията за допустимост на разходите, определени в документите по чл.26, ал. 1ЗУСЕФСУ (загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), а именно Условията за кандидатстване (В УК не са предвидени разходи за материално стимулиране на крайните потребители). За соченото правно основание са относими изложените по предходната точка аргументи, поради което същите не следва да бъдат преповтаряни.
Като самостоятелно основание за недопустимост на разходите са посочени и разпоредбите на чл.57, ал.1, т.4 ЗУСЕФСУ (загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) във връзка с чл.8 ЗС и чл.116 ал.1 и 4 ЗДДС, тъй като фактурата представлява погрешно съставен документ, поради наличие на грешни калкулации. Органът е уведомил бенефициера за констатирания пропуск, съответно с допълнителни документи е представена фактура със същия номер и дата, но с различно съдържание. Не се споделя извода на първоинстанционния съд, че двете фактури са копия на една и съща такава, предвид констатираното различие между тях.
Законодателят е създал ред съгласно, който погрешно съставени първични счетоводни документи се анулират и се съставят нови, съответно поправки и добавки са недопустими - арг. от чл.8 ЗС. Редът за анулиране се съдържа в чл.116 ал.1 и 4 ЗДДС, сочените разпоредби предвиждат погрешно съставените документи или поправените документи (които се анулира) да са отразени в отчетните регистри на доставчика или получателя, като за анулирането следва да се състави и протокол - за всяка от страните, съдържащ: 1. основанието за анулирането; 2. номера и датата на документа, който се анулира; 3. номера и датата на издадения нов документ и 4. подпис на лицата, съставили протокола за всяка от страните. По делото не са налице данни процедурата по анулирането на първоначалната фактура и издаването на последваща, която неправилно е издадена със същия номер и дата, да е спазена от страна на общината. Фактурата представлява погрешно съставен документ, като посочената данъчна ставка не съответства на посочения в документите размер на ДДС.
При тези данни правилно е приета недопустимост на разходите в размер на 460,00 лв. (т.2.2 от акта) на посочените от органа правни основания.
Недопустимостта на разходите по т.2.1 и т.2.2 от административния акт обосновава недопустимост и на разходите в размер на 903,34 лв. по т.2.3, предвид че същото касае процента непреки разходи, зависещи от отчетените преки допустими разходи.
Горното обосновава извод за материална незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение. Като е отменил оспорения административен акт в обжалваната част, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Вместо него следва да се постанови друг, с който жалбата на община Якимово срещу т.2 (т.2.1, т.2.2. и т.2.3) от Решение №BG05M9OP001-2.018-0001/42 от 26.04.2022 година на ръководителя на Управляващия орган по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014- 2020 година за верификация по искане за плащане №6 на община Якимово за сумата от 13 808,17 лева да се отхвърли като неоснователна. Актът е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му, като в оспорената част е материално законосъобразен и постановен в съответствие с целта на закона.
Предвид изхода на спора, на касатора се дължат разноски за две съдебни инстанции в размер общ размер на 410,47, от които 110,47 лв. заплатена държавна такса за касационната инстанция и общо 300,00 лв. юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс, съставът на седмо отделение на Върховния административен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №290 от 06.07.2022 година на Административен съд, гр. Монтана, постановено по административно дело №195/2022 година, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на община Якимово срещу т.2 (т.2.1, т.2.2. и т.2.3) от Решение №BG05M9OP001-2.018-0001/42 от 26.04.2022 година на ръководителя на Управляващия орган по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014- 2020 година за верификация по искане за плащане №6 на община Якимово за сумата от 13 808,17 лева.
ОСЪЖДА община Якимово да заплати на Министерство на труда и социалната политика сумата от 410,47 лева (четиристотин и десет лева и четиридесет и седем стотинки) разноски по делото.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ТАНЯ ВАЧЕВА
секретар:
Членове:
/п/ М. Г. п/ ЮЛИЯ РАЕВА