1 № 50420

София, 11.10.2022 година

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова

гражданско дело № 1007/2022 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Д. С. М. и Б. Д. С., чрез пълномощника си адв. М. Е., са обжалвали въззивното решение на Разградския окръжен съд, първи въззивен граждански състав, № 146 от 28.10.2021 г. по в. гр. д. № 252/2021 г., с което е потвърдено решение на Разградския районен съд, граждански състав, № 41 от 08.07.2021 г. по гр. д. № 1067/2020 г., с което са отхвърлени предявените от касаторите против М. И. Е., С. С. Е., С. Т., Н. Т. и А. Т. искове за приемане за установено, че Д. С. М. и Б. Д. С. са собственици на основание наследство и давностно владение – 3/4 ид. ч. за първия и 1/4 ид. ч. за втория, от поземлен имот с идентификатор № .....по КККР на [населено място], с площ 1031 кв. м. ведно с построените в имота сгради. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение поради неправилна преценка на доказателствения материал по делото, в частност – на свидетелските показания, които не били ценени съобразно критериите на чл. 172 ГПК. Поддържа се, че приложение намирала презумпцията на чл. 69 ЗС, която в случая не била оборена, поради което следвало да се направи извод за наличие на всички елементи от фактическия състав на придобивната давност.

В срока за отговор по чл.283 ГПК ответниците М. И. Е. и С. С. Е. поддържат, че в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не е...