О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50557

София, 11.10.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: Н. М.

Г. И.

като изслуша докладваното от съдия Г. И. т. д. № 2003 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Потребителска кооперация „Напред“ обжалва решение № 260204/11.06.2021 г. по в. гр. д. 229/21 г., ОС – София, ГО, I състав, с което след отмяна на решение № 121 от 29.12.2020 г. по гр. д. 14/20 г. по описа на Районен съд – [населено място], в частта, с която съдът е отхвърлил предявените от С. Г. С., С. И. С., С. И. С. и К. Д. С. искове с правно основание чл. 58, ал. 1 от ЗК за отмяна на решенията, взети на извънредното Общо събрание на член-кооператорите на ПК „Напред“ – [населено място], провело се на 17.12.2019 г., с които са прекратени членствените права на всеки от ищците и вместо него е отменено на основание чл. 58 от ЗК по исковете на С. Г. С., С. И. С., С. И. С., К. Д. С. против ПК „Напред“, [населено място], решенията за изключване на С. Г. С., С. И. С., С. И. С. и К. Д. С., като член кооператори, решенията на Общо събрание на кооперацията, проведено на 17.12.2019 г. като е обезсилил решението в останалата част и е прекратил производството по делото (относно предявените искове за отмяна на членството на останалите член-кооператори).

Касаторите излагат съображения за необоснованост на съдебното решение, основание за отмяна съгласно ч. 281, т. 3, пр. 3 от ГПК.

В касационната жалба са изложени съображения за това, че при вземане на решението на Общото събрание на член-кооператорите на ПК „Напред“ били спазени изискванията на чл. 12 и 13 от ЗК, както и на чл. 10, т. 8 от Устава на кооперация ПК „Напред“ и чл. 15, ал.4, т. 7 от ЗК. Счита, че е налице процедурно обезпечаване на взетото решение. Нямало изискване за мнозинство от 2/3 от присъстващите на Общото събрание за вземане на решение за изключване на член-кооператори. Било установено пасивното поведение на ищците, довело и до взетото решение за прекратяване на членството им в кооперацията. Налице било безвиновно поведение, което било свързано с възможността да бъде прекратено членственото правоотношение.

Моли да се отмени решението на въззивния съд и да се отхвърлят исковете.

Претендира разноски.

В изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси:

1. Императивна ли е нормата на чл. 12 от ЗК и допустимо ли е в Устава на кооперацията да се предвидят и други безвиновни основания за прекратяване на членството, поради системното неучастие в дейността на кооперацията и заседанията на Общото събрание на кооперацията? Мотивира основание за допускане касационно обжалване по посочения правен въпрос съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК поради противоречие с решения на ВКС, а именно решение № 826 от 13.12.2010 г. по т. д. 1273/10 г, IV ГО, решение № 181/11.01.2016 г. по т. д. 1662/14 г., ТК, II ТО, решение № 2/20.09.2013 г. по т. д. 1293/11 г. II ТО на ВКС.

Ответниците С. Г. С., С. И. С., С. И. С., К. Д. С. оспорват касационната жалба. Считат, че не са налице основания за допускане касационно обжалване. Сочените разрешения в практиката на ВКС, инкорпорирани в посочените в изложението по ч. 284, ал.3, т. 1 от ГПК, решения на ВКС, не отговаряли на изискването да са допълнително основание за допускане касационно обжалване. Претендират разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е допустима, подадена от легитимирано да обжалва решението лице, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

С обжалваното решение, Софийски окръжен съд, за да обезсили частично решението на първата инстанция е приел, че всеки от ищците има право да атакува решението на Общото събрание на кооперацията, само в частта, която засяга неговите права и задължения, поради строго личния им характер, т. е. в частта на решението на Общото събрание на член-кооператорите, в която всеки от ищците е изключен като член-кооператор. В останалата част, относно правата и задълженията на останалите член-кооператори, искът на всеки от ищците, е недопустим. Това е мотивирало въззивния съд да постанови частично обезсилване на решението на първата инстанция в обжалваната част.

В частта, с която е отменено решението на Общото събрание от 17.12.2019 г. на кооперацията, на основание чл. 58 от ЗК, в която всеки от ищците е бил изключен като член-кооператор на ПК“ Напред“, за да постанови това решение, въззивният съд е приел, на първо място, че всеки от ищците е член-кооператор в ПК „Напред“. Освен това е определил, че в тежест на ответната кооперацията е установяване законосъобразното решение на Общото събрание на кооперацията.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел за установено съдържанието на решението на Управителния съвет за свикване на Общо събрани, както и обявяването на дневния ред, като в този дневен ред съгласно поканата за провеждане на Общото събрание на кооператорите било посочено само „Доклад относно прекратяване членствените права на кооператорите съгласно чл. 7, т. 2 от устава на кооперацията.“ Установено е, че е съставен протокол за Общото събрание от 17.12.2019 г., като в него, било посочено, че е взето решение за изключване на посочените лица, като в т. 1 е формулирано както следва „За прекратяване на членствените права на основание чл. 7, т. 2 от Устава, поради неявяване на три поредни общи събрания на поименно изброени член-кооператори, сред които и ищците.“ Съгласно това обявяване на дневния ред, въззивният съд е направил извод, че нямало посочване имената на кооператорите, които е следвало да бъдат изключени, както и извършените нарушения от тях. Освен това е прието, че съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗК, предложеният за изключване член-кооператор можел да даде писмени или устни обяснения пред Общото събрание. Той можел да направи това, само ако е уведомен за това кога ще бъде проведено Общото събрание, на което ще бъде гласувано предложението за изключването му и за какви конкретно действия или бездействия е предложен за изключване. Уведомяването ставало с покана за Общото събрание и именно чрез нея следвало да бъде уведомен, че е предложен за изключване и за какви нарушения. Изводът на въззивния съд, е че в случая това не било спазено. Предоставеното от закона право на член-кооператора да даде обяснения пред Общото събрание, предполагало възможност кооператорът да се запознае с твърденията за извършени от него нарушения на закона, устава или на решенията на органите на кооперацията, които ще представляват основания за изключването му. Възможността обясненията да се направят при провеждане на общото събрание на кооперацията, изисквало към този момент, предложеният за изключване член да е уведомен за нарушенията. Изискването по чл. 16, ал. 1 от ЗК, в поканата за провеждане на общото събрание да са вписани въпросите, които ще бъдат разглеждани, както и забраната да се вземат решения по въпроси, невписани в поканата по чл. 13, ал. 2 от ЗК, освен при участие и съгласие на всички членове, е обосновало извода на въззивния съд, че нарушенията, представляващи основание на предложението за изключване следвало да са вписани в поканата на събранието. Тези нарушения следвало да са изведени от конкретни разпоредби на закона, устава, решението на орган на кооперацията. Следвало да се посочат всички нарушения в поканата, за да може всеки от член-кооператорите да се защити. Това е обосновало извод за наличие на незаконосъобразност на взетите решения от Общото събрание на кооперацията за изключване на всеки от ищците като член-кооператори.

Допускането на касационно обжалване се извършва само при предвидените предпоставки в чл. 280 от ГПК. Върховният касационен съд може да допусне служебно касационно обжалване при предпоставките, предвидени в чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК. При извършената служебна проверка, такива основания не се установиха. Извън посочените основания на чл. 280, ал.2, пр.1 и пр. 2 от ГПК, касаторът следва да обоснове основание за допускане касационно обжалване на въззивното съдебно решение.

По отношение на поставения правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че не представлява общо основание за допускане касационно обжалване. На основание чл. 280, ал. 1 от ГПК, така както е разяснена тази норма в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк. д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поставеният правен въпрос, следва да е включен в предмета на делото, разрешен от въззивния съд и да обуслови изхода на спора по делото. В случая поставеният правен въпрос не е обуславящ изхода на спора. Въззивният съд не е основал изхода на спора на правната възможност с устава да бъдат предвидени основания за прекратяване на членството с кооператорите, респ. основания за изключване на член-кооператори от кооперацията. Съдът е приел, че не е посочено основанието за изключване на член – кооператорите в обявения дневен ред за провеждане на Общото събрание на кооперацията, като липсва и предварително уведомяване за основанията за изключване в поканата, отправена до член-кооператорите. От липсата на сочени основания е направен извод, че това нарушава правото на защита на ищците като член-кооператори, като не е осигурена възможност да изложи доводи срещу соченото основание за изключване, като без уведомяване за основанието за изключване, също не може да се осигури възможността да посочи основания, изключващи отговорността му. Разрешението в процесното решение, не е свързано с възможността в устава на кооперацията да са предвидени основания за изключване на член-кооператорите или основания за прекратяване на членството, различни от посочените в чл. 12 от ЗК. Въззивният съд е приел, че не са посочени основания за изключване на член-кооператорите, за да могат те да се защитят като посочат основания, евентуално изключващи основанието, сочено от кооперацията. Прието е, че съгласно чл. 16 от ЗК, в поканата за свикване на общо събрание следва да са вписани въпросите, които ще бъдат разглеждани, както и е предвидена забрана да се разглеждат въпроси, които не са вписани в поканата, по чл. 13, ал. 2 от ЗК , освен при участие и съгласие на всички член-кооператори. Така въззивният съд е направил извод че нарушенията следва да са изведени от твърдения за конкретни действия или бездействия, които да представляват несъответствие с конкретни разпоредби на закона, устава или решение на органа на кооперацията, а не само с посочване на норма от устава или закона, или решение на органа на кооперацията. Въззивният съд е приел, не, че не може да има обективно основание за изключване на член-кооператор, а срещу всяко основание за изключване на член-кооператорите, член-кооператорът следва да може да се защити като на първо място бъде уведомен за основанието в предвидения в закона срок, както и да му бъде осигурена възможност да се защити пред Общото събрание, преди вземане на решение от този компетентен орган.

Посоченият от касатора правен въпрос не е обуславящ изхода на спора, той не може да представлява основание за допускане касационно обжалване. Сочените решения на ВКС са свързани с правната възможност в Устава на кооперацията да бъде предвидено основание за изключване, каквато правна възможност не е отречена с процесното съдебно решение.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане касационно обжалване.

При този изход на делото ще следва да се присъдят разноски на ответниците по касационната жалба, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение, удостоверено за заплатено с представения договор за правна защита и съдействие на адв. Ч. П., в размер на 480 лв.

Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България

ОПРЕДЕЛИ

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260204 от 11.06.2021 г. по в. гр. д. 229/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд, ГО, 1 въззивен състав.

ОСЪЖДА Потребителска кооперация „Напред“, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на С. Г. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], С. И. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], С. И. С., ЕГН [ЕГН], гр П., ул. „Княз М. П. „№ 1, К. Д. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], ул. „Княз М. П. № 1 сумата от 450 лв, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: