№ 50504

гр. София, 06.10.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Христова т. д. №2301 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от К. М. К., чрез адв.Д.Д. срещу решение №88 от 05.08.2021г. по в. т.д. №221/2021г. на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено решение №260022 от 19.02.2021г. по т. д.№208/2019г. по описа на Окръжен съд - Добрич. С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен искът на К. М. К. срещу ЗАД „А. Б. , [населено място] за плащане на сумата 120 000 лева– обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от настъпилата смърт на баща му М. К. П., ведно със законната лихва от 14.10.2019г. до окончателното плащане, като на ответника са присъдени разноските по делото.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Касаторът счита, че са незаконосъобразни и необосновани изводите на съда, че при настъпване на процесното произшествие товарачът е използван по обичайното според характеристиката си предназначение като специализирана машина за работа с товари, а не като средство за транспорт, поради което не е налице покрит застрахователен риск. Позовава се на практиката на СЕС и ВКС и навежда доводи, че „използване на превозни средства“ не обхваща само движение по пътищата, а и всяко използване на превозно средство в съответствие с обичайната му функция. Намира за доказано по делото, че смъртта на баща му е настъпила при движение на телескопичния товарач с намиращия се в предната му част товар, т. е. при движение на превозно средство. Оспорва и изводите на въззивния съд, че не се установява противоправно поведение на водача на телескопичния товарач. Моли да бъде отменено решението и да бъде уважен предявеният иск. Претендира разноски за всички инстанции.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3, ал.2, пр.3 ГПК.

Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по следните правни въпроси, обусловили изхода на спора:

„1. Застраховката „Гражданска отговорност“ на селскостопанска техника – челен товарач покрива ли имуществени и неимуществени вреди, причинени при движението й извън пътищата, предназначени за обществено ползване с поставен товар в предната част; 2. Представлява ли „пътно-транспортно произшествие“ по смисъла на §6, т.30 ЗДвП събитие, при което използвана селскостопанска техника чрез движение напред причинява щети с носения в предната си част товар?; 3. Дадените указания в ръководството за експлоатация на селскостопанска техника препоръчителен или задължителен характер имат за водачите на техниката?; 4. Предвид разпоредбата на чл.633 ГПК, по смисъла на направените тълкувания в Решение от 28.11.2017г. на СЕО по дело С-514/16, само подемна сила на двигателя ли се използва, когато селскостопанска техника се движи с товар и налице ли е извършване на транспортна дейност, когато събитието е причинено от превозно средство - челен товарач при движение на преден ход с поставен товар отпред?“.

По отношение на първия въпрос се твърди, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективарана в решение №5 от 24.03.2017г., т. д. №2787/15г., ІІ т. о., като по първите два въпроса се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото; за третия въпрос – че е разрешен в противоречие с присъда № 5 от 20.03.2013г. по нохд №1154/2012г. на САС, потвърдена с решение № 330 от 05.07.2013г. по н. д. №775/2013г. на ВКС, II н. о., а за последния въпрос – че е разрешен в противоречие с практиката на СЕС, обективирана в Решение от 28.11.2017г. на СЕО по дело С-514/16.

Позовава се и на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, като излага доводи за очевидна неправилност на решението.

Ответникът ЗАД „А. Б. оспорва касационната жалба, като излага доводи както за липсата на основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол, така и за неговата правилност. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените искове на основание чл.432, ал.1 КЗ за плащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд приема, че процесните вреди не попадат в застрахователното покритие на сключената задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, тъй като са резултат от използването на селскостопанска техника - телескопичен товарач като работна машина, а не като превозно средство, евентуално излага и мотиви, че не се установява противоправно действие или бездействие на водача на телескопичния товарач, в резултат на което да е настъпила смъртта на пострадалото лице.

Решаващият съдебен състав приема за установено, че смъртта на М. П. /баща на ищеца/, настъпила на 14.10.2016г. по време на работа в нива, в землището на [населено място], е резултат на притискане на тялото му с бали по време на разтоварването им от специализирана селскостопанска машина - телескопичен товарач, управляван от Т. А.. Причина за смъртта е механична асфиксия от притискане на снагата, корема и крайниците от разтоварени бали. Пострадалият е бил водач на колесен трактор с прикачено ремарке, натоварено с бали, като тракторът е бил спрян, а водачът на телескопичния товарач – Т. А. е извършвал товаро-разтоварна дейност с телескопичния товарач, оборудван с товарозахващащо приспособление. Съдът приема, че водачът на товарача е разтоварвал от ремаркето по четири бали, наредени една върху друга, и ги е подреждал в редица, плътно една до друга, като след взимане на балите от ремаркето движението на товарача е било в посока на отдалечаване от ремаркето на заден ход, след което е следвало движение на преден ход към стифираните бали и разтоварване. По делото не е установено кога и по каква причина пострадалото лице е навлязло в зоната на подреждане на балите, но е доказано, че е бил намерен притиснат между балите, полуседнал, с лице към товарача.

Апелативната инстанция анализира практиката на ВКС и СЕС, възприемайки разбирането, че разпоредбите на КЗ не поставят изискване за наличие на застрахователно покритие и заплащане на обезщетение по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ събитието да е настъпило на място, представляващо участък от пътната мрежа. Приема, че обект на застраховането е гражданската отговорност на застрахования за причинените от него на трети лица вреди, свързани с използване на застрахованото МПС, като понятието използване на превозни средства включва всяко използване, което отговаря на обичайната функция на това превозно средство /решение на СЕО от 04.09.2014г. по дело С- 162/13/. Съдът съобразява и решение на СЕО от 28.11.2017г. по дело № С-414/16, в което е посочено, че моторните превозни средства, независимо от характеристиките им, обикновено служат като средство за транспорт, поради което и понятието „използване на превозни средства“ обхваща всяко използване на превозното средство като средство за транспорт. По отношение на превозни средства, които могат освен като средство за транспорт, каквото е обичайното им предназначение, да бъдат използвани при определени обстоятелства и като работни машини е следва да се прецени дали при настъпване на произшествието, в което е участвало такова превозно средство, последното е било използвано преди всичко като средство за транспорт, в който случай използването му може да бъде обхванато от понятието „използване на превозни средства“ по смисъла на чл.3, §1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972г. или като работна машина, в който случай използването му не би могло да бъде обхванато от това понятие /даден е пример - понятието „използване на превозни средства“ не обхваща случаи, в които селскостопански трактор е участвал в произшествие и основната му функция към момента на настъпването на това произшествие не е била да служи като средство за транспорт, а да генерира, като работна машина, двигателна сила, необходима за задвижване на помпата на хербицидна пръскачка/.

Съдът, с оглед доказателствата по делото, стига до извод, че при настъпване на процесното произшествие товарачът, представляващ самоходна машина, подлежаща на регистрация по Закона за регистрация и контрол на земеделска и горска техника, е използван по обичайното според характеристиката си предназначение като специализирана машина за работа с товари, а не като средство за транспорт, поради което не е налице пътно-транспортно произшествие по смисъла на §6, т.30 от ДР на ЗДвП. Вредите, които са настъпили, са в резултат от използването му като работна машина, а не като превозно средство, поради което не попадат в застрахователното покритие на сключената задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, а искът за плащане на застрахователно обезщетение е неоснователен.

Въззивният съд излага и евентуални мотиви, че по делото не се установява твърдяното противоправно поведение на водача на товарача, а именно - неизпълнение на правилата за управление на селскостопанската техника, изискващи водачът да е уверен, че в зоната на маневра няма хора, а когато няма видимост – задължение да поиска помощ от друг и да не го изпуска от очи /нарушение на чл.20, ал.1 и ал.2 и чл.25 ал.1 от ЗДвП, както и нарушение на чл.33 от ЗЗБУТ/.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Първият материалноправен въпрос не отговаря на общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е формирал решаващите изводи на въззивния съд. Решаващият съдебен състав не само не е отрекъл възможността застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите“ да покрива имуществени и неимуществени вреди, причинени при движението на селскостопанска техника извън пътищата, предназначени за обществено ползване, но изрично е анализирал съдебната практика /на ВКС и СЕС/ и е посочил, че за наличие на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ не е необходимо събитието да е настъпило на място, представляващо участък от пътната мрежа. Въззивният съд е стигнал до извода, че процесните вреди не попадат в застрахователното покритие на сключената задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, тъй като смъртта на пострадалото лице е настъпила вследствие от притискане на тялото с бали, т. е. при използването на селскостопанска техника /телескопичен товарач/ като работна машина /товаро-разтоварна дейност/, а не като превозно средство.

Останалите три въпроса също не отговарят на изискванията за правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са относими към правилността на обжалваното решение, изискват преценка на конкретните факти и обстоятелства, респ. анализ на доказателствата и защитните тези на страните. Несъгласието на касатора с изводите на съда по спорните въпроси /дали смъртта на пострадалия е настъпила при използване на подемната сила на телескопичния товарач при извършване на разтоварна дейност, т. е. при движение като средство за разтоварване или при движението му като средство за транспорт, както и по въпроса относно прилагането на ръководството за експлоатация на селскостопанска техника и по-конкретно дали е било необходимо даване на указания от друго лице на водача на товарача при извършваната товаро-разтоварна дейност/ представлява оплакване за необоснованост на решението - основание за отмяна по чл.281, т.3 ГПК, но не и основание за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.1 ГПК. Правният въпрос, годен да обоснове допускане до касационно обжалване, следва да е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд, но не може да се свежда до преценка на правилността на решението, т. е. до възприемането на фактическата обстановка, обсъждането на доказателствата и законосъобразността на правните изводи. Следва да се отбележи, че поставеният от касатора трети въпрос е свързан с изложените евентуални мотиви, т. е. не е единствено обуславящ изводите на съда за неоснователност на исковата претенция и в този смисъл не е решаващ за изхода на спора.

Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.

За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Изложените от касатора доводи представляват оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост на решението по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, които могат да се обсъждат само след допускане на съдебния акт до касационен контрол при наличие на основанията на чл.280, ал.1 ГПК.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 - т.3, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.

Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторът следва да плати на ответника направените разноски в касационното производство - сумата 2 950 лева адвокатско възнаграждение, договорено и платено по банков път.

Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №88 от 05.08.2021г. по в. т.д. №221/2021г. на Апелативен съд - Варна.

ОСЪЖДА К. М. К., ЕГН [ЕГН] да плати на ЗАД „А. Б. , [населено място] сумата 2 950 лева разноски по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.