№ 50416

[населено място], 05.10.2022г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември, през две хиляди двадесет и втора година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Е. Ч.

ЧЛЕНОВЕ : Р. Б.

В. Х. като разгледа докладваното от съдия Божилова ч. т.д. № 1697/2022 год. и за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по чл. 274 ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „К. Н. Д. Европа„ против определение № 234/21.06.2022 г. по ч. т.д.№ 212/2022 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено определение № 294/10.03.2022 г. по т. д. № 960/2021 г. на Пловдивски окръжен съд .С потвърденото определение е оставена без уважение молбата на жалбоподателя, в качество на ищец, да бъде освободен от предварително заплащане на държавна такса за производството. Жалбоподателят се позовава на пропуск на съда да се произнесе по евентуалните му искания – за частично освобождаване от заплащане на държавна такса или отлагане заплащането й до приключване на производството по делото. Намира, че формално са преповторени мотивите на първоинстанционния съд, без навлизане в същината на доводите му. Счита за неправилно съобразяването от съда на финансовото състояние на съдружниците в Консорциума, както и това на едноличния собственик на капитала на дружество - съдружник в Консорциума, вместо това на самия Консорциум, което не е и изследвано. За последното намира, че първоинстанционният съд, а и въззивният – при пропуска на последния - са били служебно задължени да назначат икономическа експертиза за установяване възможността на ищеца да заплати дължимата държавна такса или част от нея, за да би била отхвърлена молбата му. Жалбоподателят излага доводи против съобразяването на възможност за кредитиране Консорциума от съдружниците му, за заплащане на дължимата държавна такса, най - малкото защото такова задължение за тях, като различни от същия правни субекти, не съществува, още повече при реалната заплаха да не възстановят платеното, с оглед липсата на стопанска дейност и реални възможности за реализиране на печалба в обозримо бъдеще.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :

За да потвърди първоинстанционното определение, с което е отказано освобождаването на ищеца от заплащане на държавна такса / в дължим размер от 26 094,93 лева /, въззивният съд е изходил от обстоятелството, че Консорциумът е регистриран като ООД, съдружници в което са три търговски дружества и едно физическо лице, финансовото състояние на две от които / „К. Т. „ ООД и „Е. И. „ ЕООД / позволява да се приеме, че биха могли да заплатят дължимата държавна такса без особени затруднения.За преценка на последното съдът се е позовал на чистия актив на тези две дружества . Упоменал е и факта, че едноличен собственик на капитала на едното от тях – „Е. И. „ЕООД , с 63% , т. е. мажоритарен дял в Консорциума , е физическо лице, декларирало месечен доход по договор за управление, надхвърлящ значително размера на държавната такса – 40 000 лева. Изначално съдът се е позовал на правото на ищеца, като търговец и юридическо лице, за което чл. 83 ал. 2 ГПК не намира приложение, да защити материалните си интереси в производство по несъстоятелност, в случай че твърди да е изпаднал в неплатежоспособност, в който смисъл следва да се разбират мотивите на съда на стр. 2 , пар. 3 от определението.

В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК касаторът е формулирал следните въпроси : 1/ Задължен ли е въззивният съд, при разрешаването на частноправния спор и формиране на правните си изводи, да извърши преценка на всички доказателства и обсъди всички оплаквания и доводи, като изложи мотиви по тях ? – въпросът формално е обосноваван с допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК, но без посочване на относима съдебна практика на ВКС; 2/ Кои са и какво е конкретното значение на обстоятелствата, които се включват в обхвата на критерия – имуществено състояние на съдружниците в ООД, което иска да бъде освободено от заплащане на държавна такса – включват ли се в кръга на тези съдружници, организирани като ООД, и лицата, притежаващи дялове от капитала на тези съдружници ? – въпросът е обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, с липса на съдебна практика относно конкретните признаци по които да би се определило, че за съдружниците не е прекалено затруднително да набавят необходимите средства за заплащане на такси и разноски от дружеството, в което членуват ; 3/ От значение ли е за преценката на имущественото състояние на търговец – юридическо лице, при направено искане за освобождаване от държавна такса, имущественото положение на съдружниците в капитала в дружество, притежаващо дялове от капитала на дружеството – ищец ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК , поради противоречие на въззивното определение с приетото в решение по дело С – 279 /09 на СЕС.

Първият от въпросите не кореспондира с поддържаните в частната жалба основания за неправилност на въззивното определение, които не визират съществуващо, но несъобразено от съда доказателство, от естество да промени преценката му за финансовото състояние на съдружниците в Консорциума / съдът не се е обосновал с платежоспособност на ищеца, а с липса на основания за освобождаване от заплащане на държавна такса дори да би бил неплатежоспособен /. Жалбоподателят се е позовал на друг вид процесуално нарушение на съда - неизпълнение на задължение служебно да назначи икономическа експертиза, за установяване невъзможността на ищеца да заплати дължимата държавна такса, какъвто довод, обаче, не е въвел с частната си въззивна жалба, а и да би го въвел, би бил неотносим, тъй като решаващите мотиви на всяка от инстанциите се основават на преценката за финансовото състояние на съдружниците в Консорциума, не и тези на самия Консорциум. Следователно, въпросът не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване – да е относим към решаващите мотиви на атакувания съдебен акт и отговор на същия да е от естество сам по себе си да промени правния резултат по спора.

Вторият / във втората си част / и третият, формулиран като евентуален от отговора на втория, въпроси кореспондират със съобразено от въззивния съд обстоятелство, за получаван от едноличния собственик на капитала на дружество - съдружник в Консорциума, самото то с 63 % / мажоритарен / дял от капитала на Консорциума, месечен доход по договор за управление, далеч надхвърлящ дължимата държавна такса.Това обстоятелство, обаче, не е обусловило самостоятелно преценката за неоснователност на молбата за освобождаване от държавна такса и разноски, а паралелно с прецененото финансово състояние на двама от тримата съдружници в Консорциума, позволяващо заплащането на държавната такса от името и за сметка на Консорциума, при последващо уреждане на вътрешните им отношения. Видно е, че въпросите са насочени към изключването, при преценката на релевантните за произнасяне от съда обстоятелства, на факти и обстоятелства, касаещи имущественото състояние на субекти, различни от съдружниците в Консорциума . И тук важат гореизложените обстоятелства, че решаващите мотиви на въззивния съд се основават преди всичко на финансовото състояние на част от съдружниците в Консорциума и дори да би бил даден отговор, в унисон с поддържаното от жалбоподателя, то този отговор не би бил от естество сам по себе си да промени правния резултат.

При обосноваване на допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК в останалата / първа / част на втори въпрос, жалбоподателят прави аналогия със законодателно определения „ разполагаем доход „ на физическите лица, но при липса на изрично определен такъв за търговците, поради което счита, че само структурата на активите не би могла да бъде обективен критерий за възможността да се отдели съответната сума за такси и разноски. Активите, според жалбоподателя, освен ако не се касае за неразпределена печалба или отделени средства в специализирани фондове, не са разполагаеми за търговеца средства, тъй като са поддържани и използвани с оглед целта и в стопанската му дейност. Не се придобиват и поддържат самоцелно, а за планирани дейности и посрещане на текущи потребности. Необходимостта от отговор на въпроса страната извежда и от факта на възприетото от съда разширяване на кръга на правните субекти, чието финансово състояние е съобразявано, в аспект на възможността на конкретния, различен от тях ищец, да поеме разноските по производството / предмет на третия въпрос /. Въпросът би удовлетворил общия селективен критерий, ако, с оглед решаващите мотиви на първоинстанционния съд, жалбоподателят – ищец бе се позовал на фактическа невъзможност на съдружниците в Консорциума да заплатят сумата от 26 094,93 лева, вместо на хипотетични доводи за възможна затрудненост при последващо уреждане вътрешните отношения между съдружниците и Консорциума, в случай че се заплати от съдружниците . При това, въззивният съд е съобразявал чист актив / приспадайки пасиви /, който актив, за да би обосновал неоснователност на искане за освобождаване от държавна такса / вкл. при приложението на чл. 83 ал.2 ГПК спрямо физически лица / не е задължително да съществува само в парична форма, доколкото би могъл да бъде годен обект на обезпечение по заем, кредит и пр..

От друга страна, съобразяването на финансовото състояние на съдружниците в Консорциума – ищец е в унисон с формираната от състави на ВКС практика, в съответствие и с възприетото в цитираното от жалбоподателя решение и изобщо с практиката на СЕС, което изключва обоснованост на допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК по третия, при това евентуален, спрямо допускането за отговор на втория, въпрос. Тази практика съдържа отговор на поставения втори въпрос, в съответствие със съобразените за релевантни от въззивния съд обстоятелства, което изключва и обоснованост на допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по втория въпрос.

Действително, в националното законодателство не е предвидена, аналогична на предвидената в чл. 83 ал. 2 ГПК за физическите лица, възможност за освобождаване на юридически лица от заплащането на държавни такси и разноски по съдебни производства, в които същите са страна, респ. и не са посочени преценими критерии за това.

В практиката на Европейския съд по правата на човека е признато право на юридическите лица да бъдат освободени – частично или пълно - от заплащане на държавна такса и / или разноски / дело „Агромодел„ ООД срещу България – жалба вх.№ 68334/01, решение по дело Podbielski u PPU Polpure срещу Полша - жалба вх.№ 39199/98 , решение от 10.01.2006 г. по дело Teltronic – CATV срещу Полша – жалба вх.№ 48140/99 / като е прието, че достъпът до съд може да бъде обект на ограничения от различно естество, вкл. финансови - когато става дума за заплащане на държавна такса. Само по себе си това ограничение на правото на достъп не е несъвместимо с чл. 6 пар.1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, когато преследва законна цел и е налице разумно съотношение на съразмерност между използваните средства и преследваната цел, така че правото на достъп да не е накърнено в самата си същност. Прието е, че преценимите в този случай фактори са: размера на таксите, преценен в светлината на специфичните обстоятелства според случая, платежоспособността на заинтересованото лице и стадий на производството, в който въпросното ограничение е наложено. Правото на юридически лица за освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски в общия граждански процес не е гарантирано с императивна разпоредба на правото на ЕС, освен ако не се касае за спор относно нарушаване правото на ЕС. Такава възможност е мотивирана в практиката на СЕС, по повод тълкуване приложението на принципа за ефективна съдебна защита на права, изведени от правото на ЕС. Така, според практиката на СЕС / решение от 22.12.2010 г. по дело С – 279/09 , определение от 13.06.2012 г. по дело С – 156/12 , решения по дела С - 69/14 и С-571/16 / се приема, че принципът на ефективна правна защита, закрепен в чл.47 от Хартата на основните права на ЕС, може да обхваща правото на освобождаване от заплащане на разноски във връзка с производството и / или разноските за адвокатска помощ в производство по такава жалба. Националният съд следва да провери дали условията за предоставяне на такава помощ представляват ограничение на правото на достъп до съдилищата, което накърнява самата същност на това право, дали са насочени към постигането на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел. В рамките на преценката си националният съд може да вземе предвид предмета на спора, значимостта на интереса, сложността на приложимото право и производство, възможността на страната ефективно да защити позицията си, вкл. доколко има основания да се очаква, че молителят ще спечели делото. За преценка на пропорционалността следва да се вземе под внимание размера на разноските, които трябва да се платят предварително и дали те съставляват непреодолимо препятствие за достъпа до правосъдие. Когато става дума за юридически лица, националният съд може да вземе под внимание правно-организационната им форма, дали преследват стопанска цел, както и финансовите възможности на техните съдружници или акционери и възможността да си набавят необходимите средства за дължимите разноски.

Логиката на това разрешение почива на обстоятелството кому косвено биха били ползите от позитивен по спора резултат и изключването на такива ползи за публичния интерес, аналогично на поемането на разноски, вкл. за водене на искове за попълване масата на несъстоятелността, при недостиг на имуществото на несъстоятелния длъжник за тяхното покриване, от кредиторите на несъстоятелността, макар не те да са страна по тези искове.

В случая ищецът цели защита на свое имуществено право, чрез осъдителен иск, за връщане на парична сума в своя патримониум. В практиката на СЕС изрично се акцентира на преценката за пропорционалност между търсената защита и претендираното средство за реализирането й, като действително необходимо и незаменимо за постигането й. Правилни са съображенията на съда, че при твърдение за неплатежоспособност и в интерес на кредиторите, така търсената защита следва да се осъществи в производство по несъстоятелност, като задължение / скрепено с наказателна отговорност при неизпълнение , за представляващите и управляващи търговеца – чл.227б НК /. Обосновано, по мнение на настоящия състав, би било освобождаване на неплатежоспособен търговец от предварително заплащане на държавна такса за водене на искове, касаещи защита на процесуалната му правоспособност / при ЮЛ съвпадаща с дееспособността / и представителството му, доколкото без разрешение на същите би била осуетена или затруднена защитата на каквито и да е негови права, вкл. упражняване на задължението му да инициира, в качеството на длъжник, производство по установяване на неплатежоспособността си .

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 234/21.06.2022 г. по ч. т.д.№ 212/2022 г. на Апелативен съд – Пловдив.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: