О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50404 гр.София,03.10.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. К. ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т.д. №2128 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.396, ал.2 вр. чл.274, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „А.Т.Г. Лайфстайл“ ООД срещу определение № 2132/14.03.2022г. по ч. гр. д. № 1856/2022г. на Софийски градски съд, IV-А състав, с което е отменено определение №3802/11.02.2022г. по ч. гр. д. №6736/2022г. на Софийски районен съд, 25 състав, и вместо това е допуснато обезпечение на бъдещи кумулативно обективно съединени осъдителни искове на „Г. Б. ЕАД срещу „А.Т.Г. Лайфстайл“ ООД за заплащане на сума в общ размер на 29 461,70 лв., от които: 7 841,69 лв. с ДДС за базов наем; 1 728,19 лв. с ДДС за такса обслужване – стандартна; 292,15 лв. с ДДС за такса маркетинг; 40,89 лв. с ДДС за такса електричество и 19 558,78 лв. за неустойка за забава, които вземания произтичат от неизпълнение на задължения по сключен между страните договор за наем от 07.03.2014г. на обект № 1.092 с площ от 58,72 кв. м., разположен в сграда, находяща се на адрес: гр. Бургас, ул. „Я. К. № 6, представляваща Търговски център „Г. Б. , чрез налагане на обезпечителна мярка - запор върху вземания по банкови сметки на „А.Т.Г. Лайфстайл“ ООД, открити в следните банки: „УниК. Б. АД, „Ю. Б. АД, „Банка ДСК“ АД, „Обединена българска банка“ АД, „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, „А. Б. Б. АД, „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, „Първа инвестиционна банка“ АД, „Българо – американска кредитна банка“ АД, „ПроК. Б. /България/“ ЕАД, „Т. Б. Д“ АД, „Т. Б. АД, „Инвестбанк“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД, „Общинска банка“ АД, „Българска банка за развитие“ ЕАД, „И. А. Банк“ АД, „Т. Б. АД, „ИНГ Банк Н.В. – клон София“, „БНП Париба С.А. – клон София“, „С. Е. АД, клон България, „ТЕ-ДЖЕ-ЗИРААТ БАНКАСЪ-КЛОН СОФИЯ“, при условие, че молителят – бъдещ ищец представи документ за внесена гаранция в размер на 3 000 лв.

Частният касационен жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е очевидно неправилно, тъй като обезпечението е допуснато при липсата на предвидените в чл.391 от ГПК предпоставки. В тази връзка навежда твърдение, че молбата за допускане на обезпечение не е подкрепена с достатъчно убедителни писмени доказателства, от които да се направи заключение за вероятната основателност на бъдещия иск. Също така счита за неправилен извода на въззивния съд за наличието на доказана обезпечителна нужда. Твърди, че обжалваното определение не е достатъчно мотивирано с оглед последствията, които ще настъпят вследствие реализиране на обезпечителната мярка. Счита, че доколкото разполага с необходимите финансови средства за покриване на бъдещата претенция, предложената от молителя обезпечителна мярка е неподходяща и неоснователно затруднява работата на дружеството – ответник по бъдещия иск, както и накърнява репутацията му пред съответните банки.

Ответникът по жалбата „Г. Б. ЕАД не изразява становище.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.396, ал.1 от ГПК.

За да отмени определението на първоинстанционния съд и да допусне обезпечение на бъдещите осъдителни искове на „Г. Б. ЕАД срещу „А.Т.Г. Лайфстайл“ ООД, въззивният съд е приел, че бъдещите искове са индивидуализирани в достатъчна степен по основание и размер, молбата за допускане на обезпечение отговаря на изискванията, регламентирани в чл.395 от ГПК, респективно налице са предпоставките за допускане на обезпечение – искът е допустим и вероятно основателен, налице е обезпечителна нужда и исканата обезпечителна мярка е подходяща с оглед обезпечителната нужда. По отношение на втората предпоставка за допустимост на обезпечението – вероятната основателност на бъдещите искове, решаващият съдебен състав е приел, че представените към молбата за допускане на обезпечението писмени доказателства не отговарят на критериите, регламентирани в разпоредбата на чл.391, ал.1, т.1 от ГПК. Поради това е намерил, че исканото обезпечение следва да бъде допуснато при условие, че молителят внесе гаранция в размер на 3 000 лв. или приблизително 10 на 100 от размера на бъдещата искова претенция, изтъквайки, че така определеният размер съответства на възприетите в практиката на съдилищата обичайни размери на гаранцията, а именно 10 – 15 % върху цената на исковете. По отношение на третата предпоставка за допустимост на обезпечението въззивният съд е изложил съображения, че в хипотеза на обезпечаване на бъдещ осъдителен иск наличието на обезпечителна нужда се предполага, изтъквайки, че нуждата от обезпечаване е налице винаги, когато има вероятност удовлетворяването на защитаваното субективно материално право да бъде затруднено, забавено или застрашено. На последно място, решаващият съдебен състав е отбелязал, че с оглед предмета на бъдещата искова претенция исканата обезпечителна мярка е подходяща, тъй като чрез нея би се създала сигурност, че правата на ищеца ще бъдат съхранени до приключване на исковото производство.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Софийски градски съд.

Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност по чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК предполага въззивното решение/определение да е постановено при особено тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или да е явно необосновано и съответният порок да може да бъде установен пряко от мотивите към решението. Особено тежко нарушение на закона би били налице, когато въззивният съд е приложил закона „contra legem“ – във видимо противоречие с неговия смисъл, решил е спора „extra legem“ – въз основа на несъществуваща или на отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството. Решението/определението ще е явно необосновано, когато въззивният съд е формирал изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, която произтича от неточно тълкуване и прилагане на закона и/или от нарушение на правилата на формалната логика и не може да бъде установена само въз основа на мотивите, попада в хипотезите на чл.281, т.3 от ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният съдебен акт бъде допуснат до касационен контрол на някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. Настоящият състав на ВКС счита, че обжалваното определение не разкрива никой от изброените по – горе пороци. Отделно, доводите на частния касационен жалбоподател не са за наличието на особени съществени пороци, водещи до очевидна неправилност. Изложените твърдения относно липсата на предпоставките за допускане на обезпечение на бъдещ иск, а именно относно липсата на достатъчно убедителни писмени доказателства, недоказана обезпечителна нужда и неподходяща обезпечителна мярка, представляват оплаквания за неправилност на изводите на въззивния съд. За да прецени тяхната основателност, касационната инстанция следва да извърши проверка дали въззивният съд е формирал изводите си при правилно възприемане на фактите по делото, т. е. дали определението е правилно от гледна точка на уредените в чл.281, т.3 от ГПК основания за касационно обжалване. Основанието по чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК не е тъждествено на касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК и неговото приложно поле следва да бъде ясно обосновано. В допълнение, следва да се отбележи, че твърдението на частния касационен жалбоподател, че въззивният съд е допуснал обезпечение на бъдещия иск при наличието на неубедителни писмени доказателства за обезпечителна нужда, не съответства на мотивите на атакуваното определение. Въззивният съд изрично е посочил, че тъй като представените от молителя писмени доказателства не отговарят на критериите, регламентирани в разпоредбата на чл.391, ал.1, т.1 от ГПК, исканото обезпечение следва да бъде допуснато при условие, че молителят внесе гаранция в размер на 3 000 лв. В този смисъл Софийски градски съд се е произнесъл в съответствие разясненията, дадени в т.5 на Тълкувателно решение № 6/14.03.2014г. по тълк. д. № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС.

С оглед изложеното настоящият състав намира, че не е налице предпоставката по чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2132/14.03.2022г. по ч. гр. д. №1856/2022г. на Софийски градски съд, IV-А състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.