Определение №3334/26.11.2025 по търг. д. №2646/2024 на ВКС, ТК, II т.о.

№ 3334

гр. София, 26.11.2025 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ : ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

изслуша докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 2646 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 18407/09.10.2025 г., подадена от „Арконт-А“ ООД с ЕИК[ЕИК] чрез адв. Д. Г., с която е поискано изменение на постановеното по делото определение № 2613 от 10.09.2025 г. в частта за разноските с присъждане на разноски (адвокатско възнаграждение) за производството пред касационната инстанция. В молбата се поддържа, че въпреки представените с отговора на касационната жалба доказателства за уговорено и заплатено от „Арконт-А“ ООД адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационна жалба в размер на 4 200 лв., с определението не са присъдени разноски по съображения за липса на доказателства за реално извършени разноски в производството по чл.288 ГПК.

Препис от молбата е връчен на насрещната страна Х. Ж. Х. - чрез адв. Д. Л., който не е изразил становище в срока по чл.248, ал.2 ГПК.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Молбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.248, ал.1 ГПК и е допустима, а по същество е основателна.

Производството по т. д. № 2646/2024 г. е образувано пред Върховния касационен съд по касационна жалба на Х. Ж. Х. против решение № 472 от 15.07.2024 г., постановено по в. т. д. № 970/2023 г. на Апелативен съд - София, в частта, с която е потвърдено решение № 260227 от 13.06.2023 г. по т. д. № 1632/2018 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-10 състав, в частта за осъждане на Х. Ж. Х., солидарно с „Б. 94“ ЕООД, да заплати на „Арконт-А“ ООД по иск с правно основание чл.49 и чл.45 вр. чл.53 ЗЗД сумата 36 625.90 лв., заедно със законната лихва от 31.07.2018 г. до окончателното плащане, и в частта за осъждане на Х. Ж. Х. да заплати на „Арконт-А“ ООД по иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД сумата 5 147.92 лв., заедно със законната лихва от 31.07.2018 г. до окончателното плащане.

С определение № 2613 от 10.09.2025 г. настоящият състав на ВКС не е допуснал касационно обжалване на посоченото въззивно решение (в обжалваните части). В мотивите към определението съдебният състав се е произнесъл, че разноски не следва да се присъждат на ответника по касация „Арконт-А“ ООД, тъй като не са представени доказателства за реално извършени разноски в производството по чл.288 ГПК.

От приложените към делото съдебни книжа се установява, че в отговора по чл.287, ал.1 ГПК, подаден чрез ССЕВ в срока по чл.287, ал.1 ГПК, процесуалният представител на „Арконт-А“ ООД е направил искане за присъждане на разноски на дружеството. В отговора не са описани като приложение документи, удостоверяващи извършването на разноски, но в съобщението за сигурно електронно връчване е отразено, че заедно с отговора на касационна жалба са постъпили за връчване адвокатско пълномощно и договор за правна защита. При извършена служебна справка в ЕПЕП съставът на ВКС констатира, че в електронната папка на делото като приложение към отговора на подадената от „Арконт-А“ ООД касационна жалба е отразен договор за правна защита и съдействие от 23.10.2024 г., сключен между „Арконт-А“ ООД и упълномощен за процесуално представителство пред ВКС адвокат, с който е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 4 200 лв. за изготвяне на отговор от името на дружеството на касационна жалба, подадена от Х. Х. срещу решението по в. гр. д. № 970/2023 г. на Апелативен съд - София, като е удостоверено, че възнаграждението е заплатено изцяло в брой при сключване на договора. Предвид така установените обстоятелства съставът на ВКС намира, че неправилно не е присъдил разноски на дружеството - молител за производството по чл.288 ГПК. Поради това определение № 2613 от 10.09.2013 г. следва да бъде изменено по реда на чл.248 ГПК с осъждане на касатора Х. Ж. Х. да заплати на молителя - ответник по касация „Арконт-А“ ООД направените и надлежно доказани в производството пред ВКС разноски (заплатено адвокатско възнаграждение) в размер на сумата 4 200 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл.248 ГПК Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ИЗМЕНЯ определение № 2613 от 10.09.2025 г., постановено по т. д. № 2646/2024 г. по описа на Върховен касационен съд, Търговска колегия, в частта за разноските, като ОСЪЖДА Х. Ж. Х. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица], ап.15, да заплати на „Арконт-А“ ООД с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], сумата 4 200 (четири хиляди и двеста) лв. - разноски по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Дело
Дело: 2646/2024
Вид дело: Касационно търговско дело
Колегия: Търговска колегия
Отделение: Второ ТО

Други актове по делото:
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...