Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на десети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. П. Членове: ВАСИЛКА ШАЛ. Т. при секретар Й. Й. и с участието на прокурора К. К. изслуша докладваното от председателя Д. П. по административно дело № 8830 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)

Образувано е по касационна жалба на „БУЛ АГРО ИНВЕСТ“ ЕООД, [ЕИК] гр. Сливен, подадена чрез процесуалния пълномощник адв. К., против решение № 170 от 25.07.2022 г., постановено по адм. дело № 99/2022 г. на Административен съд – гр. Сливен, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-200-2600/625#4 от 10.03.2022 г., издаден от Временно изпълняващ длъжността Директор на ОД на ДФ "Земеделие" Сливен.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че клауза на договор може да бъде основание за издаване на АУПДВ, като не е съобразено, че не е налице анулиране на фактурата, което да води до прилагане на чл.4.2 от договора и до начисляване на неустойка. Налице е „сторниране“, което като счетоводно действие е различно от „анулирането“. Излага доводи, че пандемичната обстановка обявена в страна със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. е препятствала доставката на торове и е наложило анулиране на фактурата. Претендира отмяна на решението на Административен съд – гр. Сливен и присъждане на разноски.

Ответникът - Директорът на Областна дирекция "Земеделие" – гр. Сливен, чрез процесуален представител юрск. Брайкова, в представен по делото писмен отговор, оспорва основателността на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд – гр. Сливен е акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-200-2600/625#4 от 10.03.2022 г., издаден от Временно изпълняващ длъжността Директор на ОД на ДФ "Земеделие" Сливен, с който по отношение на дружеството е определено задължение в размер на 7 691,68 лв., представляващо законна лихва.

Въз основа на приетите по делото писмени доказателства и заключението на ССЕ, първоинстанционният съд е стигнал до извод за законосъобразност на обжалвания пред него административен акт. Приел е, че обжалваният АУПДВ е валиден административен акт, като издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и съответства на материалния закон.

От фактическа страна съдът е приел, че основанието за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане е сключеният между ДФЗ и „БУЛ АГРО ИНВЕСТ“ ЕООД договор № 20/184667/00770 от 22.10.2020 г. за предоставяне на целеви кредит за закупуване на минерален тор и/или семена и използването на неокончателно сертифицирани собствени семена за производство на пшеница, реколта 2021 г. – краткосрочни схеми за подпомагане в размер на 265 475 лв., от които 84 952 лв. за минерални торове и 180 523 лв. за семена.

Първоинстанционният съд е приел за установено, че във връзка с кандидатстването за получаване на целево кредитиране, земеделският стопанин заедно със заявлението е представил и копие на две фактури № 1000050772 от 31.08.2020 г. и № 0000002264 от 18.09.2020 г. издадена от "К. А. Т. ЕООД за закупуване на минерален тор или на семена, чиято стойност да покрива размера на средствата, за които кандидатства по целевата линия, както и заверено копие на платежен документ за извършено плащане по фактурите. В последствие, в същия месец на 30.09.2020 г. фактура № 0000002262 от 18.09.2020 г. е сторнирана с издаване на кредитно известие. Това обстоятелство не е спорно между страните и се потвърждава от изслушаната по делото експертиза. За безспорно е прието и обстоятелството, че към 07.10.2020 г. - моментът на подаване на заявлението от „БУЛ АГРО ИНВЕСТ“ ЕООД, за посочената фактура е било издадено КИ, поради разваляне на доставката. По тази причина решаващият състав е приел, че процесната фактура не представлява валидно доказателство за закупуване на семена, и към момента на подаване на заявлението за кандидатстване дружеството не е имало основание да се позовава на нея.

Преди издаване на АУПДВ и след започване на административното производство дружеството издължава главницата по кредита и уговорения размер на договорната лихва. АУПДВ е издаден за сумата 7 691,68 лв., представляваща разликата между изчислената законна лихва за забава върху главницата за периода 06.11.2020 г.-28.01.2022 г. /последната дата на връщане на главницата/ и платената договорна лихва.

При тази установена фактическа обстановка съдът е приел, че издадения АУПДВ е законосъобразен и отхвърлил подадената срещу него жалба. Приел е, че договор сключен между „БУЛ АГРО ИНВЕСТ“ ЕООД и ДФЗ е административен и че са налице обстоятелства по т. 4.2 от договора - анулиране на фактури и деклариране на неверни данни, което представлява нецелево използване на кредита, поради което вземането на кредитора - ДФЗ "Земеделие" - става предсрочно изискуемо като главницата следва са се възстанови ведно със законна лихва от датата на получаването му, така както е уговорено между страните. Според съда обстоятелството, че са представени фактури, с които са закупени минерален тор и семена след отпускането на кредита, е ирелевантно за възможността да се изключи отговорността на дружеството съгласно т. 4.2., раздел IV от процесния договор. Съдът намира за неоснователни и доводите на дружеството за приложимост на разпоредбите на ЗЗД и ТЗ. Не са възприети като основателни и доводите на дружеството, основани на извънредната епидемиологична обстановка.

Решението е валидно, допустимо и правилно

По делото липсва спор относно фактите.

Обоснован е извода на съда, че оспореният пред него АУПДВ е издаден от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила и материалния закон.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че основанието за издаване на АУПДВ е неизпълнение на задължения по договор сключен между земеделския производител и административен орган – ДФЗ. Разглеждания в конкретния случай договор е административен, сключен според изискването на чл. 12, ал. 7 ЗПЗП, съгласно който отношенията между фонда и получателите на кредити са уредени именно в административни договори. Отговорността по раздел IV от договора произтича от уговореното между страните, доколкото няма друга различна приложима императивна нормативна уредба. Административният договор не предоставя на страните такава свобода на договаряне, каквато биха имали при сключване на договор по ЗЗД. В тази връзка при тълкуването и прилагането на сключения договор между ДФЗ и „БУЛ АГРО ИНВЕСТ“ ЕООД са неприложими общите правила на ЗЗД или тези установени с Търговския закон относно сделки между търговци. Договорната свобода е ограничена от гледна точка на публичния интерес, а държавата чрез различни оторизирани органи упражнява контрол спрямо сключените административни договори, както е и в настоящия случай. Съобразно това възраженията на касационния жалбоподател в тази насока са неоснователни.

На следващо място съгласно чл. 4.2. от договора при наличие на което и да е от условията за възникване на отговорността, предвидени в същия текст, настъпват уговорените последици – предсрочна изискуемост и дължимост на законна лихва от датата на получаване на кредита. Предсрочната изискуемост е уговорена без да са въведени допълнителни формални условия за обявяването й. В тази връзка изводите на съда за наличие на условията по чл. 4.2. от договора, предл. I и предложение II, раздел IV, a именно анулирани фактури за покупка на семена и/или торове и деклариране на неверни данни, се споделят от настоящия касационен състав.

Към момента на подаване на заявлението от 07.10.2020 г. фактурите, с които е кандидатствало дружеството са били сторнирани чрез издаване на кредитно известие, поради разваляне на доставката, поради което позоваването на наличие на такава доставка и валидни фактури след 30.09.2020 г., така както това е направено в заявлението за кандидатстване за кредита от 07.10.2020 г., изпълнява хипотезата на деклариране на неверни данни от страна на дружеството. Това основание е самостоятелно спрямо възникване на договорната отговорност по р. IV, т. 4.2. от договора и съставлява хипотезата на нецелево използване на паричните средства, вкл. "деклариране на неверни данни". На това основание за възникване на отговорността е направено позоваване и е изрично посочено в издадения АУПДВ, ведно с друго алтернативно основание за възникване на същата отговорност - анулиране на фактури, както като правно основание, така и с оглед направените фактически установявания в акта.

На следващо място правилно административният съд е приел, че е налице и другото установено от административният орган обстоятелство по чл. 4.2. от договора - анулирани фактури за покупка на семена и/или торове. Страните са вложили различно тълкуване в термините „анулиране“ и „сторниране“ на фактурите, издадени във връзка с кандидатстването за отпускане на кредит. Споделят се изводите на Административен съд – гр. Сливен, че в конкретния случай под употребеното понятие в договора следва да се разбира общоприетото разбиране за разваляне на договор, а не тясното специализирано счетоводно понятие. Вещото лице е направило разлика в термините от гледна точка на счетоводната терминология, но при преценката за нуждите на административното производство е от значение фактът, че по тази фактура не е осъществено каквото и да било действие. В този смисъл е употребен и терминът „анулиране“ в текста на т.4.2 от раздел ІV от процесния договор, което правилно е отчетено от административния орган и съда като основание за издаване на АУПДВ.

Настоящият касационен състав намира за правилни и мотивите на административният съд за неоснователност на възражението, свързано с обявената извънредната епидемиологична обстановка в страната, която е попречила на доставките и съответно е довела до сторниране на представената пред ДФЗ фактура. Епидемиологичната обстановка не е обявена впоследствие, а е била установена в страната по време на издаване на процесните фактури, както и при сключването на договора, поради което страната е можела и е следвало да предвиди и съобрази в икономическата си дейност евентуалните неблагоприятни последици при действията си в условия на такава обстановка.

По изложените мотиви оспореното първоинстанционно решение следва да се остави в сила.

С оглед изхода от спора и своевременно заявената претенция на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция на основание чл. 143, ал. 3 вр. чл. 228 от АПК в размера по чл. 37 от Закона за правна помощ на 100 лв.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 170 от 25.07.2022 г. постановено по адм. дело № 99/2022 г. на Административен съд – гр. Сливен.

ОСЪЖДА „БУЛ АГРО ИНВЕСТ“ ЕООД, [ЕИК] гр. Сливен, [улица]да заплати на Държавен фонд "Земеделие“, сумата в размер на 100 лв. /сто/ лева представляваща разноски за касационното съдебно производство.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ

секретар:

Членове:

/п/ В. Ш. п/ МАРИЯ ТОДОРОВА