О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5437

София, 26.11.2025 г.Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: БОНКА ДЕЧЕВА

Членове: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

разгледа докладваното от съдията В. А. гр. д. № 4388/2024 година.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от П. И. П., чрез особения представител адв. М. С., срещу решение № 312 от 3. 06. 2024 г. по в. гр. д. № 165/2024 г. на ОС – В. Т. потвърждаващо решение № 28 от 23. 02. 2023 г. по гр. д. № 262/2021 г. на РС – Свищов, с което делбата на земеделските имоти е извършена по реда на чл. 353 ГПК, чрез разпределяне на имотите между съделителите както следва:

а/. на съделителката М. Й. Д.-Ц., с дял 261/720 ид. ч., са разпределени в дял следните имоти: поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], представляващ нива от 6,141 дка, местност „Л.”, [населено място]; част първа с площ от 14,281 дка от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, целият представляващ нива от 50,192 дка, местност „М.”, [населено място], имот № ***по плана за земеразделяне на [населено място]; поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], представляващ нива с площ от 14280 кв. м. в местността „М.”, [населено място], с обща пазарна стойност на тези имоти 22465 лв.;

б/. на кооперация „Производствено–потребителна кооперация „Възраждане – Морава““, [населено място], с дял 180/720 ид. ч., са разпределени в дял следните имоти: част втора от с площ от 14,085 дка от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, целият представляващ нива от 50,192 дка, местност „М.”, [населено място], имот № ***по плана за земеразделяне на [населено място]; поземлен имот с идентификатор *** по КККР, представляващ нива от 14086 кв. м. в местност „М.”, [населено място], с обща пазарна стойност на тези имоти 14495 лв.;

в/. на жалбоподателката П. И. П., с дял 75/720 ид. ч., са разпределени следните имоти: част трета с площ 5,869 дка от поземлен имот с идентификатор ***по КККР, представляващ нива от 50,192 дка, местност „М.”, [населено място], имот № ***по плана за земеразделяне на [населено място]; поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], съставляващ нива с площ 5868 кв. м., местност „М.”, с обща пазарна стойност на тези имоти ***лева;

г/. на К. Д. Л., с дял 45/720 ид. ч., са разпределени следните имоти: част четвърта от 3,521 дка от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, представляващ нива от 50,192 дка, местност „М.”, [населено място]; имот № ***по плана за земеразделяне на [населено място]; поземлен имот с идентификатор *** по КККР, местност „М.”, [населено място], с площ 3520 кв. м., с обща пазарна стойност на тези имоти 3875 лева;

д/. на Д. Д. Л., с дял 45/720 ид. ч., са разпределени следните имоти: част пета от 3, 521 дка от поземлен имот с идентификатор ***, представляващ нива от 50,192 дка, местност „М.”, имот № ***по плана за земеразделяне на [населено място]; поземлен имот с идентификатор 23431.84.73 по КККР, местност „М.”, [населено място] с площ 3522 кв. м., с обща пазарна стойност на тези имоти ***лева;

е/. в общ дял на М. Д. М., с дял 45/720 ид. ч., и Л. Д. К., с дял 9/720 ид. ч., са разпределени следните имоти: част шеста от 4,226 дка от поземлен имот с идентификатор ***, представляващ нива от 50,192 дка, местност „М.”, имот № ***по плана за земеразделяне на [населено място]; поземлен имот с идентификатор ***, местност „М.”, [населено място], с площ 4227 кв. м., с обща пазарна стойност на тези имоти 4650 лева;

ж/. в общ дял на М. П. Л., с дял 20/720 ид. ч., К. М. Л., с дял 20/720 ид. ч., С. В. Б., с дял 10/720 ид. ч., и Д. П. И., с дял 10/720 ид. ч., са разпределени следните имоти: част седма от 4,694 дка от поземлен имот с идентификатор ***, представляващ нива от 50,192 дка, местност „М.”, имот № ***по плана за земеразделяне на [населено място]; поземлен имот с идентификатор *** , местност „М.”, [населено място], с площ 4694 кв. м., с обща пазарна стойност на тези имоти 5165 лева .

Твърди се неправилност на решението поради възлагане в общ дял на имоти при липса на предпоставките за това и без изразено съгласие от съделителите, получили имотите в общ дял, както и поради недопускане на поискана от съделителката П. П., с въззивната жалба, съдебнотехническа експертиза. Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, отмяната му и извършване на делбата чрез получаване на реален дял от всеки от съделителите и определяне на актуална пазарна цена на земеделските земи.

Подаден е отговор на касационната жалба от съделителя кооперация „Производствено–потребителна кооперация „Възраждане – Морава““ – [населено място], чрез пълномощника адв. П. Ч., с който са развити съображения за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и правилност на същото. Поддържа се, че приложимият в случая способ за извършване на делбата е чл. 353 ГПК и разпределяне в общ дял на част от имотите между част от съделителите поради броя на съделителите и неравенството в дяловете им. Твърди се, че съделителката П. П. е получила самостоятелен дял и няма интерес да защитава права на други съделители, невъзразили срещу получаването в общ дял на имоти.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

Първата фаза на делбеното производство е приключила с влязло в сила решение, с което е допусната съдебна делба на процесните имоти между М. Й. Д.-Ц. - с дял 261/720 ид. ч., кооперация „Производствено-потребителна кооперация „Възраждане-Морава““, [населено място] - с дял 180/720 ид. ч., П. И. П. - с дял 75/720 ид. ч., К. Д. Л. - с дял 45/720 ид. ч., Д. Д. Л. - с дял 45/720 ид. ч., М. Д. М. - 45/720 ид. ч., Л. Д. К. - 9/720 ид. ч., М. П. Л. - 20/720 ид. ч., К. М. Л. - 20/720 ид. ч., С. В. Б. - 10/720 ид. ч., Д. П. И. - 10/720 ид. ч.

Въззивният съд, съгласно чл. 272 ГПК, е възприел мотивите на първоинстанционния от фактическа и правна страна, според които извършването на делбата чрез теглене на жребий е неудачно, предвид разликата в квотите на съделителите и възможността при прилагане на този способ съделителят с по-голям дял да получи дял на ниска стойност и обратно. Приел е, че имотите следва да се разпределят между съделителите по реда на чл. 353 от ГПК, съобразно варианта, предложен в заключението на съдебнотехническата експертиза и представеното от съделителите удостоверение за приемане на проекта за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри № 25-33981/3.02.2023г. за поземлен имот с идентификатор ***, от 50, 192 дка, в м. „М.“, [населено място], и скица-приложение към удостоверението за разделяне на нивата на седем дяла, изготвена от СГКК [населено място]. Посочено е, че в проведено по делото открито съдебно заседание явилите се и представляваните страни са изразили съгласие имотите да се разпределят съобразно заключението на съдебнотехническата експертиза, като за част от съделителите се разпределят общи дялове.Пазарната стойност на допуснатите до делба имоти възлиза на 60980 лв.

За неоснователно е прието оплакването във въззивната жалба за неправилност на решението поради възлагане на част от делбените имоти в общ дял на някои от съделителите. Посочено е, че жалбоподателката е получила самостоятелен дял в натура, съответстващ на квотата й в съсобствеността и възлагането на имоти в общ дял на някои от съделителите не засяга нейните правата. Съделителите, на които са възложени имоти в общ дял, не са обжалвали първоинстанционното решение и съделителката П. П. не е упълномощена да упражнява и защитава техните права.

За неоснователно е преценено и оплакването за неправилност на първоинстанционното решение поради незаконосъобразно определяне цената на делбените имоти. Посочено е, че по делото е изслушано заключение на съдебнотехническа експертиза, което не е било оспорено от жалбоподателката и което определя действителната пазарна цена на имотите.

В изложение към касационната жалба са поставени следните въпроси във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК:

1. Допустима ли е въззивна жалба от съделител срещу първоинстанционно решение по извършване на делбата в частта му възлагаща част от делбените имоти в общ дял на част от останалите съделители, въпреки с това решение да не се засяга пряко интересът на съделителя-въззивен жалбоподател.

Твърди се разрешаване на въпроса в противоречие с решение № 31 от 14. 03. 2014 г. по гр. д. № 4339/2013 г. на ВКС, 2 г. о.

2. Относно правомощието на въззивната инстанция да назначи експертиза, когато във въззивната жалба е наведено оплакване за неправилно разпределяне на делбените имоти чрез формиране на общи дялове без да са налице материалноправните предпоставки за това и без да е направено искане в този смисъл от съделителите, както и при наличие на възможност за разделяне на делбените имоти така, че всеки съделител да получи реален дял, която възможност не е изследвана от въззивния съд.

Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с ТР № 1/2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, точка 3.

Настоящият състав намира, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по така поставените въпроси.

Първият въпрос не е разрешен в противоречие с цитираното от жалбоподателката решение на ВКС. В решението е прието, че когато производството е по извършване на съдебна делба и съдът е постановил тя да се извърши по начин, спрямо който някой от съделителите е изразил предварително своето предпочитание, това не означава, че този съделител е лишен от интерес да обжалва решението на съда. В такава хипотеза не може да се приеме, че претенциите на този съделител са уважени (както при уважаване на предявен от страната иск). Всеки съделител има интерес от законосъобразно извършване на делбата и не може да му се отрече правото да атакува решението по извършването й дори предварително да е изявил желание тя да се извърши по същия начин.

Изводите на въззивния съд не противоречат на коментираното решение. Въззивният съд е разгледал жалбата на съделителката П. П., подадена от назначения й на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. М. П.. Приел е, че не е нарушено правото на съделителката П. по чл. 69, ал. 2 ЗН, тъй като същата е получила самостоятелен дял в натура, съответстващ по стойност на стойността на квотата й в съсобствеността. Съделителите М. Д. М. и Л. Д. К. са изразили изрично съгласие да получат общ дял. Съделителите М. П. Л., К. М. Л., С. В. Б. и Д. П. И. не са участвали, лично или чрез представител, в проведените открити съдебни заседания и не са изразили изрично съгласие за получаване на общ дял, но не са обжалвали нито първоинстанционното, нито потвърждаващото го въззивно решение, от което следва че не възразяват срещу предложения от вещото лице и възприет от съда начин за разпределяне на делбените имоти по реда на чл. 353 ГПК, включително и срещу получаването от тях четиримата на общ дял.

Вторият въпрос не е разрешен в противоречие с указанията, дадени с точка 3 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според които въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда (експертиза, оглед, освидетелстване), само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма.

В случая съдът е приел, че делото е изяснено от фактическа страна. Предложеният от вещото лице начин за разпределяне на имотите по реда на чл. 353 ГПК съответства на закона и е съобразен с броя на съделителите и на имотите, с квотите в съсобствеността, със съгласието на съделителите, получили в общи дялове част от делбените имоти, делбата да се извърши по този начин (изразено директно или чрез неподаване на въззивна жалба срещу първоинстанционното решение), определена е и действителната пазарна цена на имотите. Заключението е прието от първоинстанционния съд без възражения от страните и не е необходимо допускане на повторна съдебнотехническа експертиза, а и не са налице предпоставките на чл. 266, ал. 3 ГПК за уважаване на това доказателствено искане. Тези изводи на съда не противоречат на посоченото от касатора тълкувателно решение.

С оглед изхода на делото, жалбоподателката ще следва да бъде осъдена да заплати на кооперация „Производствено-потребителна кооперация „Възраждане – Морава“, [населено място], общ. Свищов, сумата 1200 лв. разноски за касационната инстанция, направени за заплащане на адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 312 от 3. 06. 2024 г. по в. гр. д. № 165/2024 г. на ОС – В. Т.

ОСЪЖДА П. И. П. да заплати на Кооперация „Производствено–потребителна кооперация „Възраждане – Морава““, [населено място], ЕИК 814160777, сумата 1200 лв. разноски за касационната инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: