С постановление № 10 от 1971 г. Пленумът на Върховния съд на НРБ обобщи практиката на окръжните съдилища по допускане на развода. Постановлението изясни някои основни въпроси по прилагането на закона във връзка с прекратяването на брака с развод.

От проверките, които бяха направени през 1977 г. в окръжните съдилища, от постоянното наблюдение на съдебната практика се установи, че по начало съдилищата правилно прилагат закона във връзка с особеното исково производство за развод, съобразяват се с различните особености на брачния процес. Бяха констатирани и някои съществени слабости и грешки, както и противоречива практика. За отстраняване на допуснатите грешки и осигуряване правилно прилагане на закона Пленумът на Върховния съд намира за необходимо да даде и следните ръководни указания:

1. С оглед строго личния характер на брачния иск съдилищата, общо взето, правилно приемат, че по тези дела страни са само съпрузите. Спорно е дали може да участва в брачния процес и прокурор. Пленумът приема, че не е допустимо по брачни дела за развод участието на прокурор, нито на трети лица. Общите правомощия на прокурора по чл. 27 и 30 ГПК нямат приложение в брачния процес за развод. Правилата на чл. 27 и сл. ГПК са приложими при исковете по чл. 18, б. "в" и "г" СК, тъй като са предвидени изцяло извън ГПК в специалния закон. По смисъла на чл. 18, б. "г" СК изразът "в останалите случаи" се отнася до искове за недействителност на брака, предявени на основание нарушения на забраните за сключване брак от лице, поставено под пълно запрещение, или от лице, което страда от душевна болест, или бракът е сключен от роднини по права линия, братя и сестри, както и роднини по съребрена линия до IV степен, включително и лица, които поради осиновяване са в отношения като посоочените роднини.

Не могат да бъдат страна в брачния процес и ненавършилите...