8определение по гр. д.№ 840 от 2025 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5429

гр.София, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Т. Г.

М. Д.

като изслуша докладваното от съдия Т. Г. гр. д.№ 840 по описа за 2025 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на О. К. Р. и Д. К. Р. срещу решение № 393 от 11.11.2024 г. по в. гр. д.№ 521 от 2024 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 185 от 15.05.2024 г. по гр. д.№ 66 от 2023 г. на Велинградския районен съд за отхвърляне на предявения от О. Р. и Д. Р. срещу В. О. З. и З. К. З. иск по чл.124, ал.1 ГПК за установяване правото на собственост на ищците, възникнало на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност, считана от 2004 г., върху следния недвижим имот: еднофамилна едноетажна жилищна сграда с площ от 32 кв. м. и с идентификатор ***, находяща се в имот с идентификатор ***по кадастралната карта на [населено място], м.“М.“, одобрена със заповед № РД-18-1214 от 06.06.2018 г. на ИД на АГКК.

В жалбата се твърди, че решението на Пазарджишкия окръжен съд е неправилно и незаконосъобразно - основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на посочена от касаторите практика на ВКС /Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д.№ 1 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, решение № 5 от 25.01.2010 г. по гр. д.№ 2728 от 2008 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 376 от 12.03.2013 г. по гр. д.№ 260 от 2012 г. на ВКС, ГК, I г. о./ по следните въпроси:

1. Следва ли да се приеме, че е налице манифестиране на намерение за своене и владение на вещта, предвид извършените множество ремонтни дейности от наследодателя на ищците в имота със знанието и без противопоставянето на ответниците ?

2. Следва ли да се приеме, че ищците, респ. техният наследодател са демонстрирали владение чрез извършването на правни действия, конкретно снабдяване с удостоверение за търпимост на имота и геодезическото му заснемане ?

3. Следва ли да се приеме, че след като по делото са налице данни за владение преди 20 години, както и впоследствие, включително и през последните години, тоест владение през различни периоди, то наследодателят на ищците, респективно ищците са собственици по давност на процесната сграда ?

Освен това се твърди, че произнасянето на ВКС по тези въпроси ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поддържа се и че решението е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.

В писмен отговор от 21.02.2025 г. ответниците В. О. З. и З. К. З. оспорват касационната жалба като недопустима и неоснователна. Молят касационното обжалване на решението на Пазарджишкия окръжен съд да не се допуска, поради липса на основания по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за това.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение счита, че касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /ищци по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу въззивно решение по иск за собственост върху недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да прецени налице ли са основания по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението, ВКС взе предвид следното: В обжалваното решение въззивният съд е приел, че не е спорно между страните и се установява от удостоверение за наследници изх.№ 28 от 01.04.2022 г., че О. Ю. Р. е починал на 12.06.2004 г. и е оставил за наследници по закон следните лица: съпруга З. Ц. Р., син К. О. Р. и дъщеря В. О. З. /ответница по делото/. От същото удостоверение се установява, че съпругата З. Ц. Р. е починала на 27.06.2018 г., като е оставила за наследници двете си деца К. Р. и В. З., а синът К. О. Р. е починал на 16.04.2021 г., като е оставил за наследници двамата си синове и ищци по делото О. К. Р. и Д. К. Р..

Въз основа на приетите по делото декларация на О. Ю. Р., нотариално заверена с рег.№ 1391 от 14.07.1992 г. в РС - Велинград и молба на О. Ю. Р. до О. В. съдът е приел за установено, че към 14.07.1992 г. в мястото, което наследодателят О. Ю. Р. ползвал от 1984 г., намиращо се в землището на [населено място], м.“М.“, с площ от 500 кв. м. /от които 300 кв. м. горска площ и 200 кв. м. пустееща земя, предоставена му за ползване от АПК - В. по 408 ПМС за отглеждане на животни, съгласно удостоверение № 1829 от 25.05.1984 г. на АПК - В./, О. Ю. Р. е построил овчарник и дървена барака: овчарникът бил построен върху горската площ от 300 кв. м., а дървената барака със застроена площ от 34 кв. м. била построена в частта от мястото с площ от 200 кв. м., която била предоставена на Р. за ползване от АПК - Велинград.

От представената скица от 27.02.2023 г. от СГКК - гр. Пазарджик се установява, че процесната сграда е с площ от 32 кв. м., заснета е в кадастралната карта на [населено място], м.“М.“ като имот с идентификатор ***в поземлен имот с идентификатор ***с площ от 199 кв. м., собственост на О. В. За тази сграда ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост № 102 от 31.08.2022 г.

Във връзка с твърденията на страните за придобиване на сградата по давност съдът е обсъдил събраните по делото гласни доказателства. Свидетелката П. С. П. /живяла на семейни начала с наследодателя на ищците К. Р. от 2016 г. до смъртта му през 2021 г./ е признала, че процесната сграда е била построена от бащата на К. Р.- О. Ю. Р.. До 2019-2020 г. сградата била изоставена и никой не се е грижел за нея. През 2019-2020 г. К. Р. и свидетелката извършили преустройство на сградата, която дотогава се е състояла от две стаи, като изградили трета стая, баня и тоалетна. Ответницата В. З. не е знаела за тези преустройства и не е участвала финансово в тях. До смъртта на К. Р. ключовете за тази постройка се държали от него, а след смъртта му свидетелката лично ги предала на сина му О. Р..

Според свидетеля В. Г. С. /нает от К. Р. малко преди смъртта му за извършване на ремонт на вилата/, свидетелят изградил стени и прозорци върху вече направения фундамент на баня. Дотогава вилата се състояла от две стаи, които били обзаведени само с легла и една маса. Като малък свидетелят заедно със сина на К. Р.- Д. посещавал вилата. При неговите посещения свидетелят не и виждал други хора там.

От показанията на свидетеля И. Г. К. /приятел на К. Р./ се установявало, че свидетелят посещавал вилата заедно с К. и му помагал при изграждането на допълнителна стая, септична яма, баня и тоалетна и втори етаж. Този свидетел е твърдял, че вилата е на два етажа: първи етаж от три стаи /две стаи и една допълнително построена стая от К. Р., за изграждането на която помагал и свидетелят/, баня, тоалетна и коридор със стълби за втори етаж, в който имало само една голяма стая. Допълнителната стая, банята и тоалетната били изградени от К. Р. през 2019-2020 г. Сградата била построена в място с площ от около 300 кв. м. и в близост до нея нямало друга сграда или стопански постройки за отглеждане на животни. Вратата на сградата била заключена като ключ от нея имал само К. Р.. В имота К. Р. държал ловните си кучета. При посещенията си там свидетелят не бил виждал други лица, освен К. Р. и свидетелката П.. К. Р. казвал на свидетеля, че къщата била построена от баща му, но сега е негова собственост. До смъртта на К. Р. свидетелят не е знаел, че той има сестра.

Според свидетелката В. Т. К., дървената къща била построена от наследодателя О. Р. и от ответника З. З.. Тя се ползвала от ответниците за складиране на сено и слама в едната й част, а другата част се ползвала от човека, който пазел животните, които отглеждали. Около 1989-1990 г. ответникът З. взел за ползване съседно място, намиращо се на 50-100 м. по-надолу, от мястото, където отглеждали животни и там с помощна на О. Ю. Р. и на свидетелката и съпруга й построили вила с две стаи и салон. В тази вила се настанил да живее бащата на ответницата О. Ю. Р., когато синът му К. Р. го изгонил от къщата, в която живеел. По-късно, след като здравословното състояние на О. Р. се влошило, ответницата В. З. взела баща си при нея в [населено място], а във вилата съпругът й З. започнал преустройства с помощта на съпруга на свидетелката и девер й. Преустройствата се състояли в стабилизирането на две стаи и тяхното обзавеждане. Когато ответниците посещавали В., оставали да пренощуват именно в тази къща. Според тази свидетелка, само те имали ключ от вилата. Наследодателят на ищците К. Р. държал кучетата си в намираща се на около 50-100 м. от вилата дървена барака. Тази дървена барака се намирала в мястото, в което до 2014- 2015 г. ответниците отглеждали животни, а вилата - в съседното място. Свидетелката е твърдяла, че баня във вилата няма и никога не е имало. Такава нямало и при последното й посещение през 2022 г. Вилата се състояла от две стаи, салон и мокро помещение. В момента ответникът З. изграждал там баня.

От показанията на свидетеля М. А. П. /ветеринарен техник, посещавал мястото/ се установява, че ответникът З. отглеждал овце в имот, намиращ се в м.“М.“. Там имало сграда от две стаи - едната се ползвала за складиране на сено, а другата - от овчаря. В подножието на това място ответникът З. направил постройка и прокарал вода до нея, но свидетелят никога не е влизал в тази постройка. Наследодателят на ищците К. Р. също гледал животни - около 15 крави, но в друга местност, в други плевни. В процесния имот се отглеждали овце само от ответниците, с помощта на родителите на ответницата В. З..

Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е достигнал до следните правни изводи: Приел е за доказано, че до смъртта си през 2021 г. наследодателят на ищците К. Р. е ползвал сграда, състояща се от две помещения, построена през 80-те години на XX век от неговия баща и пристроена и преустроена от К. Р. през 2019-2020 г. Доколкото нямало други доказателства за вида на сградата, съдът е приел, че само въз основа на показанията на свидетелите не може да направи категоричен извод, че ответниците са заявили собственически претенции по отношение на сграда на два етажа, с баня и тоалетна. Напротив, както от показанията на свидетелите К. и П., така и от констативния нотариален акт за собственост на ответниците било видно, че те се легитимират като собственици на едноетажна еднофамилна сграда.

Съдът е приел още, че О. Р. и К. Р. са ползвали процесната сграда с разрешението и знанието на ответниците /за което свидетелствала свидетелката К./, което според съда безспорно представлявало манифестиране на намерение за своене на имота.

Дори и да се приемело, че претенцията на ищците е насочена именно към сградата, за която ответниците са се снабдили с титул за собственост, от обстоятелството, че с ключ от тази сграда са разполагали както К. Р., а след смъртта му - ищците, така и ответниците З., не можело да се направи категоричен извод, че само К. Р. и ищците са владяли имота повече от 10 години до датата на предявяване на иска.

Тъй като тежестта на доказване на твърдяните в исковата молба обстоятелства лежала върху ищците, а от показанията на свидетелите не се установявало К. Р., а след неговата смърт и ищците, да са демонстрирали по отношение на ответниците, че владеят за себе си едноетажна сграда с две стаи и салон, без баня и тоалетна в м.“М.“ /свидетелите сочат, че са владяли сграда на два етажа, с баня и тоалетна, преустроена в периода 2019-2010 г./, съдът е приел предявения положителен установителен иск за собственост за недоказан.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението по поставените въпроси:

1. Първият поставен от касаторите въпрос по същество се свежда до това дали извършването от съсобственик на ремонтни дейности в съсобствен имот, със знанието и без противопоставянето на другите съсобственици, може да се квалифицира като демонстриране на намерение за владение върху този имот. Този въпрос не може да обуслови допускане на касационното обжалване на решението, тъй като не е правен въпрос съгласно разяснението, дадено в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС - въззивният съд не се произнесъл по този въпрос, а и въпросът не е от значение за изхода на конкретното дело, по което се твърди и е доказано, че ремонтни дейност и преустройства в процесната сграда са били извършени от К. Р. в периода от 2019-2021г., от когато дори и да се приеме, че той е демонстрирал пред ответниците намерението си за своене на съсобствената сграда, не е изминал необходимият съгласно чл.79, ал.1 ЗС период на владение /10 години/, за да може да се приеме, че сградата е придобита по давност от наследниците на К. Р..

2. Вторият поставен от касаторите въпрос се свежда до това дали извършването на правни действия, конкретно снабдяване с удостоверение за търпимост на имота и геодезическото му заснемане, може да се квалифицира като демонстриране на намерение за владение върху този имот. Този въпрос не може да обуслови допускане на касационното обжалване на решението по същите съображения, изложени за първия въпрос: Въпросът не е правен въпрос съгласно разяснението, дадено в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, защото не е обусловил изводите на съда в решението и защото не е от значение за изхода на делото, по което се твърди и е доказано, че К. Р. се е снабдил с удостоверение за търпимост на имота и е инициирал геодезическото му заснемане през периода 2020- 2021 г., от когато дори и да се приеме, че К. Р. е демонстрирал пред ответниците намерението си за своене на съсобствената сграда, не е изминал необходимият съгласно чл.79, ал.1 ЗС период на владение /10 години/, за да може да се приеме, че сградата е придобита по давност от наследниците на К. Р..

3. Третият поставен въпрос също не е може да обуслови допускане на касационното обжалване на решението, тъй като е неотносим към конкретното делото, по което е установена фактическа обстановка, различна от посочената във въпроса: По делото е установено владение върху процесната сграда преди повече от 20 години, но от общия наследодател на ищците и ответницата В. З.- О. Ю. Р., а не от прекия наследодател на ищците К. О. Р.. Не е установено и К. Р. да е завладял целия процесен имот след смъртта на баща си О. Р. през 2004 г., чрез отблъскване владението на другите наследници на О. Р.: съпругата му З. Р. и дъщеря му В. З.. Напротив, от показанията на свидетелите е установено, че процесната сграда е ползвана съвместно от К. Р. и от майка му З. Р. до 2015- 2016г.- две-три години преди смъртта на З. Р. през 2018 г. /показания на свидетеля В. С. и свидетелката В. К./, а със сестра си В. З. К. Р. приживе не е имал спор относно собствеността върху процесната сграда /свидетелката П. П./.

Не е налице и соченото от касаторите основание на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението: За да се приеме, че е налице очевидна неправилност на решението по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, е необходимо неправилността да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постанови решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗС и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Крайният извод, до който е достигнал съдът /че ищците не са собственици на процесната сграда на соченото от тях основание - придобивна давност в периода от 2004 г. до подаване на исковата молба през 2023 г./ не е в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не е явно необоснован.

Не са налице и останалите предвидени в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 ЗС, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Пазарджишкия окръжен съд не следва да се допуска.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 393 от 11.11.2024 г. по в. гр. д.№ 521 от 2024 г. на Окръжен съд - Пазарджик.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.