Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на седми март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Е. М. Членове: ПЕТЯ Ж. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията Л. П. по административно дело № 9035 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, против решение № 532 от 24.03.2022 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 579/2021 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-16001620002597-091-001/23.11.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 90/02.02.2021 г. на Директор на Дирекция "ОДОП", в частта на установеното данъчно задължение по ЗДДС в размер на 1 176 040, 18 лв., ведно с начислените лихви в размер на 152 530, 73 лв.

Касаторът твърди, че оспореното от него първоинстанционно решение е неправилно, поради наличието на отменителните касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че съдът е подходил формално и едностранчиво към правния спор, като е обсъдил и разгледал само наведените от страна на жалбподателя доводи и напълно е игнорирал възраженията на приходната инстанция. Поддържа се също така, че съдът не е разгледал спора по същество, а се е ограничил единствено до схематично описание на процедурата по връчване на Акт за дерегистрация по ЗДДС № 160991901140967/30.04.2019 г., издаден на „Черноморец“ ООД. Твърди се, че процедурата по чл. 32 от ДПОК за връчване на посочения акт за дерегистрация е изпълнена в цялост, за което се представят писмени доказателства. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на решение, с което да се отхвърли жалбата на „Черноморец“ ООД. Претендират се разноски.

Ответникът по касационната жалба – Черноморец“ ООД – оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. И. Ш. по съображения, изложени в писмен отговор, и заявява искане да бъде потвърдено първоинстанционното решение, както и да се присъдят разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, е допустима, а разгледана по същество, основателна.

Предмет на правния спор пред Административен съд – Пловдив е РА № Р-16001620002597-091-001/23.11.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 90/02.02.2021 г. на директора на Дирекция "ОДОП", в частта на установеното данъчно задължение по ЗДДС в размер на 1 176 040, 18 лв., ведно с начислените лихви в размер на 152 530, 73 лв. Извършената ревизия на задълженото лице обхваща данъчните периоди от 01.01.2019 г. до 05.07.2019 г. и от 06.07.2019 г. до 31.08.2019 г. за приложението на ЗДДС.

Относно констатациите, отнасящи се за периода 01.01.2019 г. до 05.07.2019 г., ревизиращите органи са приели, че „Черноморец“ ООД е с прекратена регистрация по ЗДДС от 05.07.2019 г. и с оглед нормата на чл. 87, ал. 4 ЗДДС са установили, че дружеството се явява изпълнител на облагаеми доставки, за които е следвало да начисли ДДС в общ размер на 1 129 149,80 лева. Посочената сума представлява сбора между начисления от „Черноморец“ ООД косвен данък на стойност 11 994,66 лева във връзка с издадените от него данъчни фактури за времето от 01.01.2019 г. до 05.07.2019 г. и дължимият ДДС на наличните активи към датата на дерегистрацията на дружеството – 1 117 155,14 лева. Същевременно стойността на установените от органите на приходите доставки, по които „Черноморец“ ООД се явява получател, възлиза на 12 703,70 лв., за които са налице законовите основание за приспадане на данъчен кредит в размер на 2 540,74 лева. Установеният от ревизията данъчен резултат за периода от 01.01.2019 г. до 05.07.2019 г. е ДДС за внасяне в размер на 1 126 609,06 лева (1 129 149,80 лева – 2 540,74 лева) и лихва в размер на 146 157,92 лева.

Относно констатациите, отнасящи се за периода от 06.07.2019 г. до 31.08.2019 г., ревизиращите органи са приели, че „Черноморец“ ООД е издало 1 160 бр. фактури на обща стойност 223 25,80 лева, с ДДС в размер на 44 784,99 лева. Предвид обстоятелството, че търговецът е с прекратена регистрация по ЗДДС, считано от 05.07.2019 г., данъчните органи са направили заключение, че отразеният в процесните фактури косвен данък е неправомерно начислен и на основане чл. 85 ЗДДС е изискуем от търговеца, ведно с начислена лихва за забава в размер на 5 810,07 лева.

Относно констатациите, отнасящи се за периода от 01.08.2019 г. до 31.08.2019 г., данъчните органи са приели, че „Черноморец“ ООД е издало 169 бр. фактури на обща стойност 23 230,71 лева, по които неправомерно е бил начислен ДДС в размер на 4 646,13 лева. На основание чл. 85 ЗДДС същият е определен като изискуем от дружеството, ведно с лихва в размер на 562,74 лева.

С решението си Административен съд – Пловдив е отменил оспорения РА. За да постанови този резултат, решаващият съд е приел, че Актът за дерегистрация по ЗДДС № 160991901140967/30.04.2019 г. е бил връчен незаконосъобразно при условията на чл. 32 от ДОПК, поради което не следва да се приеме, че дружеството е с прекратена регистрация считано от 05.07.2019 г. Според първоинстанционния съд адресът за кореспонденция на дружеството е гр. Пловдив, [улица], 95, а органите по приходите са извършили две посещения на адреса по чл. 8 от ДОПК на жалбоподателя – гр. Пловдив, [улица]. Актът за дерегистрация е бил изпратен и на адреса по чл. 8 от ДОПК с писмо с обратна разписка, като в приложеното по делото известие за доставяне № 8100015274013 на куриера "М и БМ Експрес" е отразено, че писмото е непотърсено. Решаващият съд е направил заключение, че органите по приходите не са спазили и изискването на ал. 5 на чл. 32 от ДОПК, а именно не е изпратено електронно съобщение на електронният адрес на „Черноморец“ ООД, който им е бил известен.

Крайният извод на първоинстанционния съд е, че не са били налице основанията за връчване на акта по чл. 32 от ДОПК на адреса му на управление, тъй като задълженото лице е декларирало пред данъчната администрация административен адрес за кореспонденция и електронен адрес. Административният съд е кредитирал изцяло релевираните доводи на жалбоподателя, че актът за дерегистрация не е надлежно връчен на лицето, поради което и не е породил правните последици, към които е насочен, поради което и юридическите факти по чл. 111, ал. 1 от ЗДДС и чл. 87, ал. 4 от ЗДДС не са се осъществили.

Обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно.

Основателни са касационните доводи, че при постановяване на съдебното решение от Административен съд – Пловдив са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и съдебният акт е необоснован.

Актът за дерегистрация по ЗДДС № 160991901140967/30.04.2019 г., издаден на основание чл. 106, ал. 2, т. 2, б. „б“ от материалния закон не е предмет на производството пред Административен съд – Пловдив, но обстоятелството дали същият е бил надлежно връчен на „Черноморец“ ООД е от значение за законосъобразността на оспорения РА, респ. дължимост/недължимост на установените задължения по ЗДДС, доколкото от датата на влизане в сила на акта (в случая 05.07.2019 г.) се определя дължимостта и размера на данъчните задължения.

Връчването на съобщения и удостоверяването на връчването са реграментирани в нормата на чл. 29 и сл. от ДОПК, като разпоредбата на чл. 32 от ДОПК представлява изключение от общите правила, тъй като предвижда особен ред за връчване в хипотезите, когато съществуват пречки лицето да бъден намерено. Съгласно чл. 32, ал. 1 ДОПК връчване чрез прилагане към досието се извършва в случаите, когато лицето, неговият представител или пълномощник, член на орган на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа, не е намерен на адреса за кореспонденция, след най-малко две посещения през 7 дни. От друга страна, съгласно чл. 28, ал. 1,т. 2 ДОПК адресът за кореспонденция е адресът на управление - за местните юридически лица, регистрираните търговски представителства и клоновете на чуждестранни лица, освен ако в регистър БУЛСТАТ не е вписан друг адрес за кореспонденция, съответно в търговския регистър не е вписан друг адрес на управление.

В случая органите на приходи са извършили две посещения на адрес по чл. 8 от ДОПК на „Черноморец“ ООД – гр. Пловдив, [улица], като посещенията са документирани с Протокол № 1600027660/07.06.2019 г. и Протокол № 1600029079/18.06.2019 г., съобразно чл. 32, ал. 2 ДОПК. В съответствие с нормата на чл. 32, ал. 4 ДОПК съобщението е поставено на определеното за целта място в ТД на НАП – Пловдив, а наред с това в изпълнение на чл. 32, ал. 4 ДОПК актът за дерегистрация е изпратен с писмо обратна разписка на курриерска фирма „М и БМ Експрес“ (с отразяване, че същото не е потърсено).

С касационната жалба са представени писмени доказателства, които са наименовани като заверена разпечатка от Бюлетин на съобщенията по чл. 32 ДОПК от интернет страницата на НАП и разпечатка от системата за електронни услуги на НАП, с твърдения, че същите установяват обстоятелства по съобщаването на акта за дерегистрация като част от процедурата по чл. 32, ал. 4 и 5 ДОПК, вкл. удостоверяване на изпратена покана за връчване и на трите известни електронни адреса на дружеството на 20.06.2019 г. Настоящият касационен състав намира, че предвид така представените нови писмени доказателства обжалваното решение следва да бъде отменено. Представените доказателства са нови, от значение са за решаването на делото и касаят установяването на процедурата по чл. 32 ДОПК. При решаването на делото те не са били известни на страната, респективно същите не са могли да бъдат обсъдени и от първоинстанционния съд. При липсата на каквито и да е негови фактически констатации в тази връзка и предвид съдържащата се в чл. 220 АПК забрана за фактически установявания в касационното производство, настоящият състав намира, че спорът е останал неизяснен от фактическа страна, което налага отмяната на обжалваното решение и връщането на делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва конкретно да обсъди представените в настоящото производство нови писмени доказателства заедно с останалите доказателства по делото, както и съдът следва да изиска доказателства свързани с регистър БУЛСТАТ по чл. 28, ал. 1, т. 2 ДОПК относно адреса на кореспонденция на „Черноморец“ ООД.

След изясняване на посочените по-горе обстоятелства и формиране на конкретни фактически и правни изводи относно законосъобразното връчване на акта за дерегистрация, следва да се установи дължимост/недължимост на установените задължения по ЗДДС за всеки един от данъчните периоди.

С оглед крайния съдебен акт по претенцията за присъждане на разноски, на основание чл. 236, ал. 3 от АПК, следва да се произнесе Административен съд – Пловдив при новото разглеждане на делото.

Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 532 от 24.03.2022 г. по адм. д. № 579/2021 г. на Административен съд – Пловдив.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА

секретар:

Членове:

/п/ П. Ж. п/ ЛОЗАН ПАНОВ