Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на шести февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: И. Р. Членове: ТАНЯ К. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от председателя И. Р. по административно дело № 9330 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” срещу решение № 1263 от 29.06.2022 г., постановено по адм. д. № 7/2022 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменен негов отказ, обективиран в писмо изх. № РР-10-740(1)/08.12.2021 г., преписката е върната за ново произнасяне и е осъден да заплати сумата от 1 040 лв., представляваща разноски по делото. В касационната жалба се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяната на съдебния акт.

Ответната страна – Г. М., чрез пълномощника адв. П., в писмения си отговор излага съображения за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски по делото за настоящата инстанция.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд - Пловдив е отказ на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” (БД ИБР) обективиран в писмо изх. № РР-10-740(1)/08.12.2021 г. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът установил от фактическа страна, че на 23.10.2020 г. Г. М. е подал заявление по образец до директора на БД ИБР, с което на основание 41, ал. 7 от ПЗР към ЗИД на ЗООС, в качеството му на собственик на шахтов кладенец е поискал вписването му в регистъра на чл. 118г, ал. 3 от Закона за водите (ЗВ), с цел за ползване – собствени потребности домакински цели и поливане. Собствеността върху посочения поземлен имот с площ 1150 кв. м заявителят установил с нот. акт № 66 от 27.11.2012 г. Отказът на административния орган бил мотивиран с оглед начина на трайно ползване на имота, според който водовземането от подземни водни за стопански цели подлежало на разрешителен режим съгласно чл.44, ал.1 от ЗВ, като разрешително за водовземане се издавало на юридически лица и на еднолични търговци, както и за земеделски цели на регистрирани земеделски стопани.

Съдът приел за безспорно, че заявителят е физическо лице и се касае за вилен имот, в който не се извършва стопанска дейност. Кредитирал заключението на вещото лице по допуснатата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, съгласно която за процесния имот не е одобряван ПУП-ПРЗ и няма регулационно отреждане, имотът е отразен в План на новообразуваните имоти по 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, заснет е в кадастралния план, като местността е част от землището на гр. Карлово. Приел, че имотът се намира в северната част на гр. Карлово в непосредствена близост до жилищните сгради. Съдът приел, че органът не е изложил мотиви, кое точно от условията на чл. 43, ал. 2 от ЗВ не е изпълнено. Обосновал извод, че при новото разглеждане на заявлението директорът на БД ИБР следва да се съобрази със изискванията на 41, ал. 2 и ал. 3 от ПЗР от ЗИД на ЗООС. С тези мотиви първоинстанционният съд отменил по оспорването на Марков отказ за регистрация на водовземно съоръжение от подземни води за задоволяване на собствени потребности на гражданите, обективиран в писмо изх. № РР- 10-740(1)/08.12.2021 г. на директора на БД ИБР и върнал преписката за ново произнасяне по подаденото заявление. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по делото въз основа на събраните доказателства, техния анализ и и възраженията на страните.

За да отмени оспорения административен акт първоинстанционният съд е приел, че същият е немотивиран, поради неяснота кое условие на чл. 43 ал. 2 от ЗВ не е изпълнено, както и поради противоречие с материалния закон.

Съгласно чл. 43 ал. 2 от ЗВ физическите лица - собственици или ползватели на недвижим имот, разположен в границите на населените места и селищните образувания, имат право на безвъзмездно водовземане до 10 куб. м. на денонощие за собствени потребности от намиращите се в него повърхностни и подземни води, както и в случаите на ползване на индивидуални системи за отопление и/или охлаждане с обща инсталирана мощност до 50 kW, използващи като първичен енергиен източник енергията на сухите зони в земните недра и на подземните води с температура до 20 С, с изключение на минералните води. Според разпоредбата на чл. 112, ал. 5, вр. ал. 1 т. 2 от Наредба № 1/10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води директорите на басейнови дирекции водят регистри на водовземните съоръжения за подземни води, в които се регистрират и кладенците за задоволяване на собствени потребности на гражданите. В чл. 44 ал. 4 от ЗВ е предвидено, че изграждането на кладенец за индивидуално безплатно водовземане на подземни води става, без да е необходимо разрешително, но след като собственикът уведоми директора на съответната басейнова дирекция. Според чл. 44, ал. 5 от ЗВ, собственикът или ползвателят на имота, където е изграден кладенец при условията на ал. 4, е длъжен в тримесечен срок от изграждането му да го обяви в съответната басейнова дирекция за нанасянето му в регистъра по чл. 118г, ал. 3, т. 5 от ЗВ.

В приложимата за случая Наредба № 1/10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води (Наредбата) подробно е регламентиран реда за подаване на уведомлението, както и неговото съдържание. В чл. 117 от цитираната наредба е предвидено, че гражданите, собственици на поземления имот, уведомяват писмено директора на съответната басейнова дирекция за: т. 1 - намерението да изградят кладенец; т. 2 - наличието на изграден кладенец. Според чл. 119 ал. 1 от Наредбата в уведомлението за регистриране на изграден кладенец за задоволяване на собствени потребности се посочват: 1. трите имена на собственика на имота; 2. данни за поземления имот: идентификатор, адрес, трайно предназначение, начин на трайно ползване; 3. дълбочина на кладенеца; 4. диаметър на тръбата или на отвора на зиданите кладенци; начин на черпене на водата - с кофа или с помпа; 6. цел, за която се ползва водата.

Съгласно 41 ал. 7 от ПЗР на ЗИД на ЗООС /обн. ДВ, бр. 98 от 2018 г./, собствениците на кладенци за задоволяване на собствени потребности на гражданите, разположени в границите на населените места и селищните образувания, за които до 27 ноември 2018 г. не са подадени заявления за вписване в регистъра по чл. 118г, ал. 3, т. 5 от ЗВ, подават заявление в срок до 28 ноември 2022 г. в съответната басейнова дирекция за вписване на съоръженията в регистъра. За да се впише водовземно съоръжение /кладенец/ в регистъра по чл. 118г, ал. 3, т. 5 от ЗВ, следва заявлението да е подадено от собственик на кладенец за задоволяване на собствени потребности на гражданите; кладенецът да е разположен в границите на населено място и селищно образувание; до влизането в сила на този закон да не е подадено заявление за вписване в регистъра по чл. 118 г ал. 3 т. 5 от ЗВ; заявлението за вписване в регистъра да съдържа информацията за регистриране на изграден кладенец. В конкретният случай всички условия на сочената разпоредба са изпълнени. От събраните по делото писмени доказателства е безспорно установено, че заявителят като физическо лице е собственик на изградено през 2015 г. водовземно съоръжение /кладенец/ за задоволяване на собствени потребности, в предвидения от закона срок е подал писмено заявление на основание 41, ал. 7 ПЗР на ЗИД на ЗООС за вписване на вече изграденото водовземно съоръжение в регистъра по чл. 118г, ал. 3, т. 5 от ЗВ.

Незаконосъобразни са изводите на органа, че водовземното съоръжение не може да бъде вписано в регистъра, тъй като не са изпълнени изискванията на чл. 43 ал. 2 от ЗВ. След като уведомлението за регистриране на вече изградения кладенец за задоволяване на собствени потребности съдържа всички необходими данни съгласно чл. 119, ал. 1 от Наредбата, водовземното съоръжение е следвало да се впише в регистъра. В настоящия случай подаденото заявление по същество представлява уведомление по реда на чл. 117, т. 2 от Наредбата – за наличието на изграден кладенец, подадено в срока по 41 ал. 7 ПЗР на ЗИД на ЗООС, което има изискуемото съдържание по чл. 119, ал. 1, т. 1- 6 от Наредбата. Н. З. за водите, нито Наредбата предвиждат разрешителен режим, както по отношение на заявеното намерение за изграждане на кладенец в собствен поземлен имот, така и по отношение на искането за вписване на вече изграден кладенец в регистъра по чл. 118г, ал. 3, т. 5 от ЗВ. Законодателят е предвидил уведомителен режим, без да е необходима каквато и да е санкция от страна на административния орган до който е отправено искането. Разпоредбата на 41, ал. 7 ПЗР на ЗИД на ЗООС не променя характера на така установения режим, а само въвежда допълнителен срок за подаване на заявления за вписване в регистъра по чл. 118г, ал. 3, т. 5 от ЗВ, като същите се подават от собствениците на кладенци.

Предвид гореизложеното, оспореният отказ за вписване на водовземно съоръжение в регистъра по чл. 118г ал. 3 т. 5 от ЗВ е незаконосъобразен и правилно е отменен от първоинстанционния съд.

Не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде оставено в сила.

С изхода на спора искането на ответника за присъждане на разноски се явява основателно. В полза на Марков следва да бъде присъден направения разход за адвокатско възнаграждение, в размер на 500 лева, предвид представения по делото договор за правна защита и съдействие.

Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1263 от 29.06.2022 г., постановено по адм. д. № 7/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” да заплати на Г. М., [ЕГН] от гр. Карлово, [улица]сумата от 500 /петстотин/ лева разноски за настоящата инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИВАН РАДЕНКОВ

секретар:

Членове:

/п/ Т. К. п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА