Председателят на Върховния съд на НРБ е предложил да се издаде тълкувателно решение, с което да се отговори на въпроса: може ли подсъдимият, който е осъден с влязла в законна сила присъда, да бъде разпитван в качеството на свидетел по отношение другите подсъдими, за които присъдата е отменена от втората инстанция или по извънредните способи - преглед по реда на надзора и възобновяване, и делото е върнато за ново разглеждане?

Представителят на Главна прокуратура даде заключение, че подсъдимият има едно единствено качество - подсъдим, и не може да бъде разпитван в качеството на свидетел, освен когато делото по отношение на него е прекратено или завършило с оправдателна присъда поради неучастие в престъплението.

Върховният съд - ОСНК, приема следното: действуващият Наказателно-процесуален кодекс прави разграничение между процесуалното положение на страните и свидетелите и точно определя правата и задълженията им в процеса. Подсъдимият е страна в наказателния процес. Това си качество той запазва от образуването на наказателното производство до влизане на съдебния акт в сила. В същото му качество е регламентиран и режимът му в наказателния процес при даване на обяснения. Той не е задължен да дава обяснения, за което не може да му се търси никаква отговорност. Посочените основни права са залегнали като принцип в наказателния процес. Свидетелят има друго процесуално качество. Той не може да се откаже от даване на показания. А когато дава такива е задължен да говори истината, от което се вижда, че процесуалните качества на тези две основни фигури в наказателния процес са различни. Затова в закона е залегнало изискването да не се раздвоява процесуалното качество на подсъдимия. Според чл. 93, ал. 1, т. 1 НПК не могат да бъдат свидетели лица, които са участвували в същото наказателно производство в друго процесуално качество. Направено е изключение само в случая за обвиняемия, спрямо когото производството е прекратено или завършило с оправдателна присъда поради неучастие в престъплението. Във всички останали случаи, когато е доказано, че подсъдимият е извършил престъпление, той може да има само едно процесуално качество обвиняем и подсъдим, и ще дава обяснения само като такъв. По отношение участието на други лица в съучастническата престъпна дейност той не може да дава показания като свидетел.

От казаното разрешение произтичат и някои последици - ако по отношение някой от съподсъдимите присъдата се отменява, в този случай следва да се спазват изискванията на чл. 312, ал. 2 НПК - втората инстанция може да отмени и трябва да отмени присъдата и по отношение необжалвалите я съподсъдими. Това се налага не само заради изискването на закона, но и от обстоятелството, че обясненията на необжалвалите съподсъдими могат да подпомогнат съда при изясняване на истината по делото. Затова във всички случаи присъдата трябва да се отменява изцяло по отношение всички подсъдими.

Принципът, залегнал в разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 НПК, ще се прилага в цялото наказателно производство - от възбуждането му до приключване с влязла в сила присъда. Той е приложим и при извънредните способи - преглед на реда на надзора и възобновяване на наказателните дела.

Поради изложеното следва изводът, че подсъдимият не може да бъде разпитван като свидетел, ако по отношение на него присъдата е влязла в сила, а делото е върнато за ново разглеждане за останалите подсъдими, и обясненията му не могат да се преценяват като свидетелски показания.