О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 50216

София, 29.09.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети септември две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр. д. № 2972 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.

С определение № 4847 от 27.05.2022 г. по ч. гр. д. № 4357/2022 г. на Софийски градски съд е оставена без уважение частната жалба на А. И. К. срещу определение от 22.02.2022 г. по гр. д. № 57623/2021 г. на Софийски районен съд, с което производството по делото е прекратено на основание чл.118, вр. чл. 105 и чл.115, ал.1 ГПК и делото е изпратено на основание чл.105 ГПК по подсъдност на Добричкия районен съд.

Въззивният съд е приел, че предявеният иск на А. К. срещу М. К. е по чл.45 ЗЗД за обезщетяване на вреди, настъпили от клеветнически твърдения, разпространени в две последователни издания на предаването „Ц. – напред и нагоре“, записани в [населено място] и споделени за гледане във видеоплатформата „You T.“, в публикация в профил в социалната мрежа „Facebook“ и в публикация в страница в социалната мрежа „Facebook“. Сезирайки съда в [населено място], ищецът се е позовал на изборна подсъдност, установена в чл.115, ал.1 ГПК, при твърдението, че мястото на извършването на деликта е в [населено място], където са извършени записите.

От правна страна въззивният съд е приел, че понятието „местоизвършване“ по чл.115 ГПК няма легална дефиниция, затова то следва да бъде съобразено с конкретния деликт. При клеветата деликтът се счита довършен с разгласяване на позорното обстоятелство/приписването на престъпление. Следователно клеветата е извършена в момента, в който изявлението е обективирано по такъв начин, че е възприето поне от едно трето лице, а възприемането от пострадалия не е част от фактическия състав на деликта. Ирелевантно в случая е мястото, на което е заснето предаването, излъчено впоследствие по интернет, както и мястото, в което клеветническите твърдения са възприети от пострадалия или мястото по постоянния адрес на автора на пердаването. При клевета, разпространена по интернет, не може да се установи по безспорен начин местонахождението на лицето, възприело първо клеветата, в което местонахождение деянието ще бъде окончателно извършено. Затова когато изпълнителното деяние на клеветата е свързано с разпространение на клеветническите твърдения чрез средство, чрез което тези твърдения могат да бъдат възприети едновременно от различни лица и с различно местонахождение, особената подсъдност на чл.115, ал.1 ГПК е неприложима. Прилага се общата подсъдност по чл.105 ГПК по постоянния адрес на ответницата.

Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от ищеца А. И. К..

Жалбоподателят счита, че не може да бъде лишен от правото на избор на подсъдността по чл.115, ал.1 ГПК, като поддържа виждането си, че местоизвършването на деликта е в [населено място], където са записани и излъчени в интернет процесните предавания и публикации с клеветническо съдържание. Счита, че местоизвършване на деянието по смисъла на чл.115 ГПК е мястото, в което е извършено непозволеното увреждане, а не мястото, в което са се проявили неблагоприятните последици от това деяние. Позовава се на решение от 25.10.2011 г. по съединени дела С-509/09 и С-161/10 на С., което според него следва да бъде приложено по аналогия. Иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за разглеждане от Софийски районен съд.

В изложението към частната касационна жалба се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.3 и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Във връзка с първото основание се поставят следните въпроси:

1. Когато разгласяването на конкретни клеветнически твърдения е извършено от медия със седалище в конкретен град, може ли да се приеме, че разгласяването и възприемането на тези твърдения медийно, включително онлайн /с оглед правилата за определяне на изборна местна подсъдност при деликт в хипотезата на чл.115, ал.1 ГПК/ са извършени, съответно възприети от пострадалия изначално на територията на седалището на въпросната медия, като ако това е [населено място] трябва ли местно компетентният съд по иск за деликт – чл.45 ЗЗД, касаещ клевета, нанесена чрез медия, да се определи Софийски районен съд;

2. Дали мотивът на въззивния съд, че ищецът не може да се възползва от правилата за изборна местна подсъдност по чл.115 ГПК в хипотеза на клевета, нанесена онлайн, противоречи на принципа на равенство на страните в процеса, както и на процесуалните правила за определяне на местна подсъдност при искове за деликт по чл.45 ЗЗД.

Ответницата в производството М. С. К. оспорва частната жалба. Счита, че не са налице основания за допускането до разглеждане по същество.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу определение на въззивен съд, с което се потвърждава преграждащо определение на първата инстанция, което подлежи на касационен контрол, съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК.

Първият въпрос в изложението към касационната жалба в по-общ вид се състои в това как се определя подсъдността по чл.115, ал.1 ГПК на искове за вреди от деликт, извършен чрез публикация в интернет. По този въпрос има практика на ВКС - определение № 165 от 25.07.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2476/2022 г., I г. о., постановено в производство по чл.274, ал.3 ГПК. В него е прието, че под „местоизвършване на деянието“ по смисъла на чл. 115 ГПК законът има предвид мястото, където е извършено деликтното деяние (неправомерното действие или бездействие), а не мястото, където са се проявили последиците от това деяние. Настъпването на вредата обаче е завършващият елемент на непозволеното увреждане. Когато деликтното деяние се изразява в разпространяване на изявления или информация в интернет пространството, това деяние се отличава от обичайните деликти. При него липсва пространствена връзка между деянието и точно определено географско място. Разпространените изявления или информация стават достъпни веднага от всички географски точки с достъп до мрежата на интернет, а те са почти неограничени по брой и на територията на целия свят. Поради особеностите на електронната среда и многобройните възможности за намеса в нея чрез публикации, единствената сигурна връзка на такива деяния с определено физически конкретизирано пространство е мястото на настъпване на вредите от него, което най-често и обичайно съвпада с местопребиваването на пострадалия - там където той е възприел направените в интернет изявления на ответника или разпространената в тази виртуална среда информация. Съставът на ВКС се е позовал и на решение на съда на ЕС (голям състав) от 25.10.2011 г. по съединени дела C-509/09 и C-161/10 при тълкуване на чл. 5, т. 3 от Регламент 44/2001, като е счел, че то е приложимо по аналогия.

Обжалваното въззивно определение влиза в противоречие с посоченото определение на ВКС, което е основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав споделя приетото от ВКС в определение № 165 от 25.07.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2476/2022 г., I г. о., което следва да бъде приложено по настоящото дело, като се приеме, че местоизвършване по смисъла на чл.115, ал.1 ГПК в настоящия случай е местопребиваването на пострадалия - там където той е възприел разпространената чрез интернет информация. Тъй като местоживеенето на ищеца по настоящото дело е в [населено място], то правилото на чл.115, ал.1 ГПК определя, че местната подсъдност на делото принадлежи на Козлодуйския районен съд.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 4847 от 27.05.2022 г. по ч. гр. д. № 4357/2022 г. на Софийски градски съд.

ОТМЕНЯ определение № 4847 от 27.05.2022 г. по ч. гр. д. № 4357/2022 г. на Софийски градски съд и вместо него постановява:

КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по предявения от А. И. К. срещу М. С. К. иск по чл.45 ЗЗД за обезщетяване на вреди, настъпили от клеветнически твърдения, разпространени в две последователни издания на предаването „Ц. – напред и нагоре“, записани в [населено място] и споделени за гледане във видеоплатформата „You T.“, в публикация в профил в социалната мрежа „Facebook“ и в публикация в страница в социалната мрежа „Facebook“, е Районен съд Козлодуй.

ИЗПРАЩА делото по компетентност на РС-Козлодуй.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: