3№ 50371 гр. София, 27.09.2022 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

Председател: Александър Цонев

Членове: Филип Владимиров

Джулиана Петкова

като изслуша докладваното от съдията А. Ц. ч. гр. д. № 2756/2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на С. Ю. С., чрез адв. М. Р., против определение № 506/01.06.2022 г. по в. ч. гр. д. № 305/2022 г. на Русенски окръжен съд, гражданска колегия, с което е потвърдено протоколно определение от 19.04.2022 г. по гр. д. № 6562/2021 г. на Русенски районен съд, IX граждански състав, с което производството по делото е прекратено поради липса на международна компетентност за разглеждане на предявения от жалбоподателя срещу З. И. С. иск с правно основание по чл. 59, ал. 9 СК.

В частната касационна жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение, като се оспорва изводът, че към датата на предявяване на исковата молба (01.12.2021 г.) детето Ю. е имало обичайно местопребиваване в К. И. тъй като ответницата З. С. е извела детето Ю. от територията на Р. Б. през ГКПП А. С. на 29.11.2021 г. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че обжалваното определение е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

В срока за отговор ответницата З. И. С., чрез адв. Р. К., поддържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата по същество.

Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

В обжалваното определение се приема, че обичайното местопребиваване на детето Ю. С. С. към датата на подаване на исковата молба е в К. И. като този извод се основава на справка от 01.12.2021 г. от [община], М., удостоверяваща вписването на детето в регистъра на жителите на общината, както и на представена пред въззивния съд справка от 07.04.2022 г., според която детето е записано в училище за предучилищна подготовка и основно образование за учебната 2021/2022 г., където показва добър успех. По тези съображения се приема, че детето се е установило и живее с майка си в К. И. където майката работи, а то ходи на училище.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че въззивното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване поради очевидна неправилност на изводите на въззивния съд относно тълкуването на понятието „обичайното местопребиваване на детето“ по смисъла на Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. В случая въззивният съд е съобразил, че компетентен по делата, свързани с родителската отговорност за дете, е съдът в държавата-членка на ЕС по обичайното местопребиваване на детето към момента на сезиране (чл. 8 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27.11.2003 г.), като понятието „обичайно пребиваване” по смисъла на чл. 8, § 1 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. трябва да се тълкува, в смисъл че това пребиваване съответства на мястото, което изразява определена интеграция на детето в социалната и семейната среда, като следва да се вземат предвид продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на държава членка, както и причините за преместването на семейството в тази държава, гражданството на детето, мястото и условията за обучение в училище, лингвистичните познания, както и семейните и социални отношения, поддържани от детето в посочената държава, като следва да установи обичайното пребиваване на детето при отчитане на всички фактически обстоятелства, специфични за конкретния случай. При тълкуването на понятието обаче не е съобразено, че обичайното пребиваване на едно дете се намира на мястото, където е центърът на неговите интереси, както и че престоят на детето в определена държава не трябва да бъде непрекъснат, за да се приеме, че там е неговото обичайно местопребиваване, но поначало трябва да има известна продължителност, която да отразява достатъчна трайност (в този смисъл - дело C-497/10).

Видно от материалите по делото, с решение № 941/11.11.2021 по гр. д. № 1336/2021 г. на Русенски районен съд, XI граждански състав, на основание чл. 127а СК е заместено съгласието на бащата детето да напуска страната два пъти годишно през ваканциите, за не повече от два месеца общо, до навършване на пълнолетие, както и за издаване на необходимите документи, като е допуснато предаврително изпълнение. Същото това решение е отменено с влязло в сила решение № 28/04.02.2022 г. по в. гр. д. № 4/2022 г. на Русенски окръжен съд, втори състав, преди постановяването на което майката е извела детето извън пределите на страната – видно от удостоверение от ГД „Гранична полиция“ към МВР, майката и детето са напуснали страната на 29.11.2021 г., тоест един ден преди депозиране на исковата молба, като няма данни за завръщането им на територията на Р. Б. При това положение не може да се споделят изводите на предходните инстанции, че към момента на сезирането на съда детето е имало обичайно местопребиваване на територията на К. И.

Предвид изложеното, обжалваното определение и потвърденото с него първоинстанционно прекратително определение следва да бъдат отменени и делото да бъде върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 506/01.06.2022 г. по в. ч. гр. д. № 305/2022 г. на Русенски окръжен съд, гражданска колегия.

ОТМЕНЯ определение № 506/01.06.2022 г. по в. ч. гр. д. № 305/2022 г. на Русенски окръжен съд, гражданска колегия, и протоколно определение от 19.04.2022 г. по гр. д. № 6562/2021 г. на Русенски районен съд, IX граждански състав.

ВРЪЩА делото на Русенски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по гр. д. № 6562/2021 г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: