№ 410

гр. София, 20 август 2024 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети август две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА ВЪЛКОВА

НИКОЛАЙ ДЖУРКОВСКИ

след като изслуша докладваното от съдия Вълкова

частно наказателно дело № 756 по описа за 2024 г. , за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК.

Образувано е въз основа на определение № 233 от 14.08.2024 г. по ЧНД № 492/2024 г. по описа на Районен съд - Несебър, с което е прекратено съдебното производство, повдигнат е спор за подсъдност с Районен съд – Сливен и делото е изпратено за разрешаване на спора от ВКС.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

П. Р. съд – Сливен е било образувано ЧНД № 995/2024 г. по предложение на прокурор при Районна прокуратура – Сливен за налагане на принудителни медицински мерки по чл. 89, б. „а“ от НК спрямо лицето И. Н. З. с предаване на близките (в случая – на бащата), ако поемат задължение за лечението му под наблюдение на психо-неврологически диспансер. С Разпореждане № 2282 от 9.08.2024 г. на съдията-докладчик съдебното производство по посоченото дело е прекратено и същото е изпратено на Районен съд – Несебър по съображения, че лицето, чието настаняване се иска и неговият баща са с местоживеене в гр. Несебър, което съгласно чл. 428 от НПК предопределя подсъдността на делото на Районен съд – Несебър.

По образуваното пред Районен съд – Несебър ЧНД № 492/2024 г. съдията – докладчик е приел, че делото не е подсъдно на нито един от спорещите съдилища, а е подсъдно на Софийския районен съд, тъй като съгласно служебно изискана справка от НБД“Население“ настоящият адрес на лицето, по отношение на което се иска постановяване на принудителни медицински мерки, е в гр. София. Поради това с Определение № 233 от 14.08.2024 г. прекратил съдебното производство по същото дело и повдигнал настоящия спор за подсъдност.

ВКС намира, че делото следва да бъде изпратено на Районен съд – Несебър, който се е ограничил да посочи данните от изисканата служебна справка за настоящия адрес на лицето в гр. София, спрямо което се предлага прилагане на принудителни медицински мерки, без да съобрази експертно установеното психическо заболяване на лицето, което обективно може да осуети предприемане на действия за промяна на адреса, ако такава междувременно е настъпила, както и без да изясни по безспорен начин местоживеенето му, което е определящо за местната подсъдност съгласно чл.428 от НПК въпреки наличието на противоречиви данни относно това обстоятелство.

Принципно „местоживеенето” на физическите лица се определя съобразно правната уредба в чл.93, ал.1 и чл.94, ал.1 от Закона за гражданската регистрация, които разпоредби регламентират адресната регистрация по постоянен и настоящ адрес. Постоянният адрес се избира от лицето и е с цел вписването му в регистъра на населението, като служи за кореспонденция с органите на държавна власт и местно самоуправление. Постоянният адрес може да съвпада с настоящия - където лицето живее. Всяко лице трябва да има само един настоящ адрес съгласно чл.94, ал.2 от ЗГР. За изпълнение на това изискване е предвидено задължение в срок 30 дни съответното лице да заяви промяната на настоящия си адрес (чл.99, ал.2 от ЗГР). В конкретния случай обаче Районен съд – Несебър в нарушение на чл.14, ал.2 от НПК е приел изисканата справка от НБД“Население“ сочеща, че лицето, спрямо което се иска прилагане на принудителни медицински мерки, има настоящ адрес от 14 години в [населено място], за доказателство с предварително определена сила, без да обсъди останалите относими към местоживеенето му данни по делото и без да съобрази особеностите на установеното от приложеното експертно заключение психическо заболяване, от което то страда и което би могло да има значение за достоверността на информацията във въпросната справка. На практика установената от вещите лица негодност лицето да участва в наказателно производство поради психичното си състояние сама по себе си изключва своевременно изпълнение на задължението за промяна на настоящия адрес по чл.99, ал.2 от ЗГР, ако такава фактически е настъпила. Районен съд – Несебър не е изяснил защо прокурорът е посочил в предложението по чл.89, б.“а“ от НК , че лицето и неговият баща са на един и същ адрес в гр. Несебър в каквато насока са най - актуалните данни за вероятното местоживеене на предложеното за лечение лице, които то лично е съобщило на вещите лица по време на обследването в сградата на ЦПЗ Бургас. На база на тях е изготвено експертното заключение на 20.06.2024 г., т. е. съвсем скоро, а не както е приел съдът – преди повече от една година на 20.06.2023 г. В конкретния случай правилната преценка за фактическото местоживеене на лицето по смисъла на чл.428 от НПК предпоставя обсъждане на всички относими към този въпрос данни по делото, включително изискване на допълнителна информация от прокурора на какво се дължи вписването на адреса на лицето с този на баща му в [населено място] в направеното предложение по чл.89, б.“а“ от НК, както и информация от последния за актуалното местоживеене на лицето извън формалния подход за установяване на това обстоятелство единствено въз основа на справката от НБД“Население“.

За правилното определяне на местоживеенето по смисъла на чл.428 от НПК на психично болно лице следва да се отчитат всички обстоятелства от семеен, медицински или личен характер, без да се абсолютизира информацията от справката за настоящ адрес особено при наличие на данни, които внасят основателно съмнение в нейната актуалност.

С оглед на изложеното, ВКС намира, че при така повдигнатия спор за подсъдност, делото следва да бъде разгледано от Районен съд – Несебър, който допълнително да изясни въпроса за актуалното местоживеене на лицето като обсъди всички относими към този въпрос данни в материалите по делото, поради което и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК

ОПРЕДЕЛИ :

ИЗПРАЩА ЧНД № 492/2024 г. по описа на Районен съд – Несебър за разглеждане от същия съд.

Копие от определението да се изпрати на Районен съд – Сливен за сведение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: