О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5378
София24.11.2025 г.Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията В. А. гр. д. № 958/2025 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 1051 от 22. 10. 2024 г. по гр. д. № 1449/2024 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 1 състав, след частична отмяна на решение № 5913 от 17. 11. 2023 г. по гр. д. № 6823/2022 г. на Софийски градски съд, е постановено частично уважаване на предявения от А. Ч. Д. против А. Д. Д. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, като А. Д. Д. е осъден да заплати на А. Ч. Д. сумата 3000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от нанесени обиди и отправени клевети от ответника към ищеца, съдържащи се в изявления на ответника, направени на 09. 03. 2022 г. – при участието му в телевизионното предаване „Лице в лице“ в ефира на телевизионния канал bТV и на 10. 03. 2022 г. – при участието му в радиопредаването „Преди всички“, излъчено в ефира на програма „Хоризонт“ на Българското национално радио, ведно със законната лихва върху тази сума от 10. 03. 2022 г. до окончателното й изплащане. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която искът по чл. 45 ЗЗД е отхвърлен над сумата 3000 лв. до сумата 30000 лв.
Въззивното решение е обжалвано от ответника А. Д. Д., чрез адв. А. К., в частта отменяща частично първоинстанционното решение и уважаващо иска по чл. 45 ЗЗД за сумата 3000 лв. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, точки 1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в посочената част. Касационната жалба съдържа и позоваване на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на решението.
Подаден е отговор на касационната жалба от ищеца А. Ч. Д., чрез адв. П. М., с който се изразява становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта му касаеща уважената част от иска, както и за правилност на същото в тази част.
Въззивното решение е обжалвано и от ищеца А. Ч. Д., чрез адв. П. М., в частта потвърждаваща първоинстанционното решение в частта отхвърляща иска по чл. 45 ЗЗД над сумата 3000 лв. до сумата 30000 лв. Поддържа се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в потвърдителната му част по поставени процесуалноправен и материалноправен въпрос.
Подаден е отговор на касационната жалба от ответника по иска А. Д., чрез адв. К., с който са развити съображения за неоснователност на касационната жалба и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната от ищеца част.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:
За да достигне до извода за основателност на иска по чл. 45 ЗЗД за сумата 3000 лв., въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ответникът е участвал в телевизионното предаване „Лице в лице“, излъчено по телевизионния канал bTV на 09.03.2022 г. и в радиопредаването „Преди всички“, излъчено в ефира на програма „Хоризонт“ на БНР на 10. 03. 2022 г.
В телевизионното предаване на 09.03.2022 г. е направил следните изявления: а/. „В. заместник-министър. Какво означава това? Това е, както пише в медиите, образът на задкулисието. Докато този човек е в това министерство няма никаква надежда за българските гори б/. „Докато бях в Агенцията по горите изпитах на гърба си какво значи това задкулисие, как се упражнява то, как се прави така, че една горска система да е само от послушковци, само от служители, които пазят интересите на фирмите, а не на гората и гражданите, защото същия този човек и хората около него, всеки ден ми спускаха списъци. Този смени, този махни…Той беше човекът, който пускаше списъците с хора, които трябва да се сменят по горските стопанства, по регионалните дирекции по горите, които бяха към Агенцията по горите.“; в/. „Човекът, който се обаждаше на разни колеги да кажат, да споделят - този господин Д. дали може да спре с проверките в ловните концесии? Човекът, който ме ограничаваше да нямам права, да ползвам командировка за цяла седмица, а ме дебнеха ден по ден къде ще ходя, коя схема ще разбия, за да могат да предупредят схемаджиите, незаконните фирми…“.
В радиопредаването, излъчено на 10.03.2022 г., е направил следното изявление: „Да, това е господин Д., който ми беше непряк шеф докато бях в дирекцията по горите и лично изпитах на гърба си какво значи задкулисието и откъде идват всички проблеми на горите. Това всеки ден да ти казва — тука т’ва е списъкът с директори, които трябва да се сменят, тези са хората, които трябва да не се пипат, това са хората, които трябва да се сложат на тяхно място.“
Във връзка с изявленията на ответника са последвали публикации на следните статии в електронни медии: а/. „А. Д.: Зам.- министърът на земеделието А. Д. е образът на задкулисието“ (публикувана на 09.03.2022 г., на сайта www.btv.bg:https://www.btv.bg/shows/Hce-v-Hce/videos/aюksandar-dunchev-zam-); б/. „Депутат от „Продължаваме промяната“: Зам.-министърът на земеделието е част от задкулисието“ (публикувана на 10. 03. 2022 г. на сайта www.bg-voice.com: https://bg- voice.com/qenvTaT-OT- продължаваме-промяната-з/); в/. „Искри в управляващата коалиция: Депутат от ПП с обвинения в корупция към земеделския министър“ (публикувана на 10. 03. 2022 г. на сайта www. 19min.bg: httPsV/19mm.bg/news/8/zam-mimstarat-dobrev-e-obrazat- na-zadkulisieto-deputatat-dunchev-163791.html); г/. „А. Д.: Има тотална чистка в системата на горите и то не на калпазани и схемаджии“ (публикувана на 10. 03. 2022 г. на сайта www.bnr.bg:https://bnr.bg/horizoDt/post/101613564);
Прието е, че в представените от ответника разпечатки на статии, публикувани преди излъчване на процесните изявления на ответника (статия със заглавие „Зам.-министърът на земеделието А. Д. отговорен за чумата“, публикувана на 3. 10. 2019 г. на сайт https://19min.bg, статия „К. или обикновен хитрец в земеделското ведомство е А. Д.?“, публикувана на 4. 10. 2019 г. на сайт https://toppresa.com); статия „При всички скандали в Министерството на земеделието... министър А. Д. остава чист като момина сълза“, публикувана на 25.10.2019 г. на сайт https://toppresa.com; статия „Зам.- министърът на земеделието ловува със строителния бос К. К. ) не е използвана думата „задкулисие“ по отношение на А. Д. и не се съдържат твърдения за оказван от последния натиск за назначения и покровителстване на незаконни схеми за възлагане на дейности по добив и продажба на дървесина.
Въз основа на приетите като доказателства документи (сигнал от дървопреработвателни фирми от [община] от 04.10.2021 г., доклад № ИАГ-24380-05.10.2021 г. на изп. дир. на ИАГ и доклад № ИАГ 22744 - 16.09.2021 г. на изп. дир. на ИАГ, последните два доклада - подадени от А. Д. и съгласувани от А. Д. в качеството му на зам. министър на МЗХГ) се установяват проблеми при дейностите по добив на дървесина в държавните горски територии и при продажбата на дървесина и са предложени мерки с цел повишаване на ефективността от прилагането на нормативната уредба, касаеща тези дейности. В тези документи няма оплаквания или критики към дейността на ищеца А. Д., а напротив – предложените от същия мерки са съгласувани с А. Д., в качеството му на изпълнителен директор на ИАГ.
Въз основа на съдържанието на отговора на парламентарен въпрос на Министерство на земеделието вх. № 47-254-05-58 от. 07.03.2022г. на НС и на отговор на парламентарен въпрос на Министерство на земеделието вх. № 47-294-06- 1108 от. 01.04.2022г. на НС е прието за установено, че за промените в персоналния състав на служителите, включително за ръководни длъжности, не може да носи отговорност зам. министър, в това число и А. Д., тъй като същите не се назначават и освобождават от него. Прието е за установено и обстоятелството, че освободените в периода от 15.12.2021 г. до 21.03.2022 г. директори на „Държавни горски предприятия“ е поради неизпълнение на заложени показатели в одобрения финансов план за 2021 г. на съответното предприятие.
От събраните гласни доказателства е прието за установено, че ответникът, в качеството му на депутат, е сигнализирал свидетеля К. П., в качеството му на министър-председател, за злоупотреби от ищеца Д. в МЗХ и АГ, изразяващи се в неправомерно назначаване на служба на некомпетентни, но близки до БСП хора, както и в допуснати нарушения при провеждане на търговете за дървесина. Във връзка с множество устни сигнали, включително и от други депутати от ПП „Продължаваме промяната“, свидетелят е преценил за уместно да освободи А. Д. от поста „зам. министър“.
Ответникът Д. е споделял на свидетеля Г. Д., че името на свидетеля е фигурирало в списък, изготвен от ищеца Д., в качеството му на зам. министър, съдържащ имена на подлежащи на освобождаване лица, заемали длъжности директори на Регионални дирекции по горите. По това време свидетелят е заемал длъжността „Директор на Регионална дирекция по горите - [населено място]“, а ответникът Д. заемал длъжността „Директор на Агенцията по горите“. Споделил, че освобождаването не било аргументирано с липса на професионализъм, а заради партийни пристрастия и принадлежности. Впоследствие Д. станал депутат, а свидетелят все пак бил освободен от поста директор на Регионална дирекция по горите - [населено място].
Въз основа на показания на свидетеля Я. К., приятел и съсед на ищеца, е прието за установено, че няколко дни след излъчване на процесното телевизионно предаване, свидетелят се видял с ищеца Д.. Последният не бил в обичайното си ведро настроение, обяснил на свидетеля, че не знае причините, поради които е обвиняван публично от Д. в задкулисие и натиск за осъществяване на кадрови решение. След интервюто съседи от блока коментирали, че ищецът Д. е поредния мафиот. Ищецът преустановил общуването с познати от квартала, тъй като му е било неудобно да отговаря на въпроси, свързани с заявеното по негов адрес от Д.. След интервюто на Д. ищецът се променил - станал е мълчалив, затворен в себе си, избягващ контакти с околните.
Въз основа на показанията на свидетеля Т. Х. е прието за установено, че Д. се чувствал унизен, обиден и притеснен от оправените към него обвинения от Д. в процесното телевизионно интервю, отразено и в други медии и електронни сайтове. Преди това свидетелят, който познава ищеца от повече от десет години, не е чувал критики и обвинения относно работата на Д.. Част от познатите на Д. се дистанцирали и преустановили контакти с него след изнесените обвинения от А. Д.. И самият Д. се е самоизолирал. Споделил е със свидетеля, че няма енергия и сила на всеки да обяснява дали е виновен или не, като опровергава изнесените по негов адрес твърдения. Негативните промени в емоционалното и психическо състояние на ищеца, настъпили след изнесеното в медиите, продължават да съществуват и към момента на неговия разпита на свидетеля.
От правна страна съдът е приел иска за основателен.
Приел е, че свободата на словото, съгласно чл. 39, ал. 1 и чл. 41, ал. 1 от Конституцията на Република България, трябва да бъде упражнявано при съблюдаване на необходимия баланс с правото на достойнство и добро име на личността, закрепено в чл. 32, ал. 1 от Конституцията. Съдебната практика е създала критерии, по които може да се определи дали изявленията, направени в публичното пространство, са в рамките на законосъобразното упражняване на свободата на словото. Преценява се дали изявленията могат да бъдат квалифицирани като обида и клевета, дали те съдържат неверни твърдения и внушения и дали само предават мнението на лицето, което прави изявленията. Когато се претендира обезщетение за неимуществени вреди от изявление, нарушаващо чл. 39, ал. 2 от Конституцията, гражданският съд съобразява практиката на наказателния съд за съставите на обидата и клеветата по чл. 146 и чл.147 НК, при отчитане на спецификите на гражданската отговорност по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД.
Посочено е, че при обидата се засяга чувството на лично достойнство и се цели да бъде изменена обществената оценка за лицето. За да се засегне лицето, то трябва да възприеме пряко или индиректно унизителното отнасяне към него с обидни думи или действия. Обида има и тогава, когато лицето не присъства на мястото, но чуе обидните изрази по телефон, по радиото и телевизията, или ги прочете в публикация в пресата или интернет.
Посочено е, че докато обидата представлява негативна оценка на дадено лице, с която се засяга чувството на лично достойнство, клеветата представлява разгласяване на позорно, но невярно обстоятелство, с което се засяга честта и достойнство на пострадалия, авторитета му и оценката на околните за него. Разгласените фактическите твърдения, за които се твърди, че са клеветнически, могат да бъдат проверявани за вярност, като доказателствената тежест е на ответника. Дори дадени фактически твърдения и изявления да засягат личното достойнство на другиго, ако те са верни, не възниква отговорност по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД. Клевета може да има само при отнасяне на конкретни неверни и позорни факти към определена личност. Начинът на поднасянето на фактите не може да е основание същите да се считат за клеветнически, след като те са верни. Посочено е, че извън обхвата на клеветата и обидата остават случаите, при които деецът изказва мнение, своя субективна оценка или извод, изразява становище или упражнява право на искания (напр. да сигнализира компетентните органи при закононарушение или престъпление, да търси защита на свои накърнени права, като реализира предоставени му за тази цел правни възможности и др.) Оценъчните твърдения не могат да се проверяват за тяхната вярност, те могат да ангажират отговорността на автора им само ако засягат достойнството на личността, т. е. ако съставляват обида. Съдът се е позовал на решение № 93 от 22.05.2013 г. по н. д. № 163/2013 г., на ВКС, III н. о., решение № 159 от 19.06.2015 г. по к. н. ч. х. д. № 300/2015 г. на ВКС, I н. о., решение № 347 от 25.09.2009 г. по н. о. х. д. № 372/2009 г. на ВКС, I н. о., решение № 80 от 9.03.1998 г. по н. д. № 766/1997 г. на ВКС, II н. о., решение № 253 от 29.01.2014 г. по гр. д. № 1251/2012 г. на ВКС, III г. о., решение № 468 от 26.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1868/2008 г., IV г. о., решение № 70 от 25.02.2009 г. по к. н. д. № 36/2009 г. на ВКС, I н. о., решение № 204 от 12.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7046/2014 г., IV г. о., решение № 62 от 6.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1376/2011 г., IV г. о.
Прието е, че в случая са налице елементите на фактическия състав на чл. 45, ал. 1 ЗЗД за ангажиране на деликтната отговорност на ответника по иска. На 9. 03. 2022 г. и на 10.03.2022 г. същият е отправил публично обидни и клеветнически твърдения спрямо ищеца.
Като клеветнически са преценени следните твърдения: а/. че ищецът „пуска списъци с хора“, които трябва да се уволнят и назначат в регионалните дирекции по горите, като се назначават служители, пазещи интересите на определени фирми, а не целящи опазване на горите и интересите на гражданите, и оказва натиск за реализиране на кадрови решения; б/. че ищецът извършвал действия, които целят да препятстват проверките в ловните концесии и участвал в и покровителствал незаконни схеми за възлагане на дърводобив и продажба на дървесина на фирми, работещи в И., К., С. и С.. Твърденията са определени като клеветнически, тъй като са опозоряващи и не е доказана тяхната истинност от ответника Д., въпреки правилно разпределената му от първоинстанционния съд доказателствена тежест. Посочено е, че няма нито твърдения, нито доказателства ответникът, в качеството му на директор на ИАГ, а по-късно и в качеството му на депутат, да е подал сигнали в прокуратурата, полицията или други компетентни органи, които да разследват закононарушенията, които се твърди, че Д. е осъществил като длъжностно лице. От свидетелските показания на Г. Д. не се установява ищецът да е предавал списък на подлежащи на уволнения директори на регионални дирекции, сред които бил и самият свидетел. Свидетелят единствено преразказва споделена му от ответника информация. Прието е, че от показанията на св. К. П. също не се установяват обстоятелствата, за които е набеден публично Д.. Според тези показания е имало устни сигнали от страна на Д. и друг депутат от неговата политическа партия, че Д., като зам. министър, покровителства злоупотреби при освобождаването и назначаването на служители в ИАГ, както и свързани с липсата на контрол върху търговете на дървесина, но не е доказана истинността на тези твърдения. Посочено е, че субективната увереност на ответника в истинността на изнесената клеветническа информация по отношение на ищеца, не доказва нейната вярност, нито може да го освободи от деликтна отговорност.
Прието е, че изявленията на ответника на 9. 03. 2022 г. и на 10.03.2022 г. съдържат и отправени публично обидни квалификации спрямо ищеца. Ищецът е окачествен като „образът на задкулисието“. Употребеният от ответника на няколко пъти израз „задкулисие“ по отношение на ищеца цели да представи последния като неморална, непочтена и престъпна личност. В случая не се касае просто за негативна оценка на личността, дейността и поведението на ищеца и изявленията на Д. не са израз на свободата на словото, а чрез тях се цели създаване на впечатление, че ищецът е личност с описаните негативи, която е в основата на проблемите, свързани с опазване на горите. Цитираните изявления явно и неправомерно засягат достойнството, честта и доброто име на Д., поради което обосновано и законосъобразно е да бъде ангажирана деликтната отговорността на ответника. За недоказано е прието твърдението на ответника, че в статии, касаещи ищеца и публикувани преди процесните интервюта, също е използвана думата „задкулисие“ по отношение на ищеца, доколкото в представете от ответника статии такова окачествяване, касаещо ищеца, няма. Посочено е, че дори да са съществували подобни квалификации, това не освобождава Д. от деликтната му отговорност при публично повтаряне на обидни изрази.
Не са споделени доводите на първоинстанционния съд, че Д. в двете си медийни изяви емоционално е изразил несъгласието и възмущението си от действия на ищеца, като зам. министъра, свързани с неясни (задкулисни) кадрови решения по отстраняване на професионалисти от системата и назначаване на партийно верни лица, а също и при провеждането на търгове и избора на фирми за добив на дървен материал, което поведение не е противоправно. Несъгласието и възмущението от действия на зам. министъра А. Д. е изразено чрез употребата на клеветнически твърдения и обидни изрази, използването на каквито е недопустимо от закона.
За незаконосъобразен е определен изводът на първоинстанционния съд, че твърденията за налагане насила на задкулисни кадрови решения и прикриването на нарушения при провеждането на търгове и избора на фирми за добив на дървен материал, не са клеветнически. Подчертано е, че за да бъде определено едно твърдение като клеветническо не е необходимо същото да възпроизвежда заключението на обвинителен акт, като описва целият състав на съответното престъпление по НК.
Като противоречащ на житейската и правна логика е преценен изводът на първоинстанционния съд, че дума „задкулисие“, която е натоварена в последните години с изключително негативен обществен отзвук, без конкретика за какво „задкулисие“ става дума, не може да бъде сама по себе си обидна. Самата думата „задкулисие“ самостоятелно носи обидно съдържание, тъй като означава двуличие, коварство, лукавство, подлост, създава внушение за неморално или престъпно прикрито поведение, а в последните няколко години се ползва в общественото пространство като синоним на думата „мафия“. Тази дума освен това е употребена в съответния контекст, което я прави още по-обидна. В контекста на двете процесни интервюта отправената публично по отношение на ответника думата „задкулисие“ надхвърля допустимата норма за изразяване на оценка и мнение. Отделно от това, изразената от Д. негативна оценка и извод, че докато Д. „...е в това министерство няма никаква надежда за българските гори....“, не се подкрепя от нито едно от събраните по делото доказателства. Изтъкнато е, че употребата на няколко пъти на думата „задкулисие“, отнесена към действията на ищеца, както и внушението, че същият е най - големият проблем на българските гори и отнесени към конкретните клеветнически твърдения, че именно той кадрува задкулисно, покровителства незаконни търгове и възпрепятства проверки на концесии, съставляват пример за злоупотреба със свободата на словото.
При определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът е съобразил, че неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение е заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД - по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. В случая, при определяне размера на обезщетението, съдът е отчел следните факти: а/. начина на извършване на противоправното деяние и обстоятелството, че обидните и клеветнически изявления са станали достояние на широк кръг лица; б/. възрастта и социалното положение на пострадалия; в/. общественото положение и на автора на обидните и клеветнически изявления –народен представител, който се ползва в високо обществено очакване за действителното решаване на проблемите с българските гори; г/. претърпените от пострадалия емоционални страдания – интензитет, продължителност; д/. причинените му неудобства и дискомфорт при социални контакти; е/. социалноикономическите условия в страната към момента на осъществяване на деликта - първата половина на 2022 г.; ж/. наложилите се морални норми в обществото и съдебната практика по сходни случаи. Преценявайки всички тези обстоятелства, въззивния съд е приел, че заместващото обезщетение на пострадалия за причинените му от противоправното поведение на делинквента неимуществени вреди е в размер на 3 000 лв., който размер би репарирал действително претъпените болки и страдания. Съобразен е фактът, че не са доказани изключителен интензитет и голяма продължителност на негативните изживявания.
В изложението на основанията по чл. 280 ГПК към касационната жалба на ответник А. Д. Д. се поставят следните въпроси във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, точки 1, 2 и 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК:
1/. Необходимо ли е решаващият съд да изложи отделно мотиви защо приема дадено твърдение за клеветническо или обидно, тоест да разграничи твърденията за факти /респ. клевета/ от оценъчните съждения /респ. обида/ в дадена публикация?
Твърди се разрешаване на въпроса в противоречие с решение № 85 от 23. 03. 2012 г. по гр. д. № 1486/2011 г. на ВКС, 4 г. о. и решение № 396 от 26. 11. 2015 г. по гр. д. № 2098/2015 г. на ВКС, 4 г. о., решение № 64 от 20. 04. 2021 г. на гр. д. № 2289/2020 г. на ВКС, 3 г. о., решение № 148 от 10. 07. 2015 г. по гр. д. № 6318/2014 г. на ВКС, 3 г. о.
2/. Следва ли да се докаже, че дадено твърдение за факт е едновременно и невярно, и позорящо личността на ищеца, за да се приеме, че е с клеветнически характер?
Твърди се разрешаване на въпроса в противоречие с цитираните по-горе, в т. 1, решения: решение № 85 от 23. 03. 2012 г. по гр. д. № 1486/2011 г. на ВКС, 4 г. о. и решение № 396 от 26. 11. 2015 г. по гр. д. № 2098/2015 г. на ВКС, 4 г. о., решение № 64 от 20. 04. 2021 г. на гр. д. № 2289/2020 г. на ВКС, 3 г. о., решение № 148 от 10. 07. 2015 г. по гр. д. № 6318/2014 г. на ВКС, 3 г. о.
При условията на евентуалност – в случай, че съдът прецени липса на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставения въпрос, се поддържа, че обсъждането на въпроса ще допринесе и за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
3/. Налице ли е задължение публично известна личност, включително заемаща политическа длъжност, да понася в по-голяма степен намеса в частната си сфера, включително чрез критика?
Твърди се разрешаването му в противоречие с решение № 85 от 23. 03. 2012 г. по гр. д. № 1486/2011 г. на ВКС, 4 г. о. и решение № 396 от 26. 11. 2015 г. по гр. д. № 2098/2015 г. на ВКС, 4 г. о. и решение № 148 от 10. 07. 2015 г. по гр. д. № 6318/2014 г. на ВКС, 3 г. о., както и в противоречие с решения на Конституционния съд на Р. Б. - решение № 7 от 4. 06. 1996 г. по к. д. № 1/1996 г. и решение № 4 от 26. 03. 2012 г. по к. д. № 14/2011 г.
4/. Представляват ли обида думи или изрази, използвани в контекста на коментирани обществени събития, при които публична фигура (известна личност) е визирана като участник в процеса, обект на негативен коментар, в т. ч. употребата на думата „задкулисие“?
Твърди се разрешаването му в противоречие с решение № 396 от 26. 11. 2015 г. по гр. д. № 2098/2015 г. на ВКС, 4 г. о. и решение № 148 от 10. 07. 2015 г. по гр. д. № 6318/2014 г. на ВКС, 3 г. о., както и в противоречие с решения на Конституционния съд на Р. Б. - решение № 7 от 4. 06. 1996 г. по к. д. № 1/1996 г.
5/. Подлежат ли на доказване оценъчни съждения?
Твърди се разрешаване на въпроса в противоречие с решение № 7 от 4. 06. 1996 г. по к. д. № 1/1996 г. и решение № 4 от 26. 03. 2012 г. по к. д. № 14/2011 г. на КС, както и в противоречие с решение № 85 от 23. 03. 2012 г. по гр. д. № 1486/2011 г. на ВКС, 4 г. о., и решение № 396 от 26. 11. 2015 г. по гр. д. № 2098/2015 г. на ВКС, 4 г. о. и решение № 148 от 10. 07. 2015 г. по гр. д. № 6318/2014 г. на ВКС, 3 г. о.
6/. Отговаря ли за вреди упражняващият свобода на словото чрез публична критика, ако добросъвестно е критикувал публична фигура на основата на известни му данни от сигнали и лично впечатление, довели до освобождаване от висша позиция в изпълнителната власт, или е бил длъжен първо лично да подаде сигнал до институциите и да чака да се потвърдят, за да може да критикува?
Твърди се разрешаването му в противоречие с решение № 148 от 10. 07. 2015 г. по гр. д. № 6318/2014 г. на ВКС, 3 г. о., и с решение № 85 от 23. 03. 2012 г. по гр. д. № 1486/2011 г. на ВКС, 4 г. о.
7/. В тежест на доказване на ответника ли е клеветническият характер на извършените действия и в частност, по отношение на елемента „позорящност“, напр. относно общоупотребяваната дума „задкулисие“?
Твърди се разрешаването му в противоречие с решение № 12 от 6. 02. 2013 г. по гр. д. № 449/20012 г. на ВКС, 3 г. о.
При условията на евентуалност се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с твърдения, че обсъждането на въпроса ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Не са налице сочените от касатора основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по пети, шести и седми въпрос.
Съгласно указанията по прилагането на чл. 280, ал. 1 ГПК, дадени с точка 1 на ТР № 1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, общото основание за селектиране на касационните жалба по чл. 280, ал. 1 ГПК, което би могло да обуслови допусне до касационен контрол въззивното решение, е поставен правен въпрос, който е обусловил правната воля на съда и е от значение за изхода на конкретното дело.
В случая, поставените от касатора пети, шести и седми въпрос не отговарят на тези изисквания. Те не са обусловили решаващите изводи на съда и отговорите на същите не биха повлияли на изхода на конкретното дело. Съображенията за това са следните:
Мотивите към въззивното решение не съдържат извод, според който на доказване подлежат оценъчни твърдения. Напротив, прието е, че в случая не се касае само за оценка за личността, дейността и поведението на ищеца, дадена при упражняване правото на свободно изразяване на мнение, а за оценъчни твърдения, съдържащи обиди, засягащи достойнството, честта, доброто име на Д. и обосноваващи ангажирането на деликтната отговорност на ответника. Направен е извод, че оценъчните твърдения не могат да се проверяват за тяхната вярност и могат да ангажират отговорността на автора им само ако засягат достойнството, честта, доброто име на личността, т. е. ако съставляват обида, както и че изявленията на ответника са пример за злоупотреба със свободата на словото.
Мотивите към въззивното решение не съдържат и извод, че ответникът следва да доказва, че изявленията му са с позорен характер и че е налице презумпция за позорящ характер. Прието е, че клеветата представлява разгласяване на позорни и неистински обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление, че фактическите твърдения, за които ищецът твърди да са клевета, могат да бъдат проверявани за вярност, като доказателствената тежест за установяване на истинността им е на ответника. Дори дадени фактически твърдения и изявления да засягат личното достойнство на другиго, ако те са верни, не възниква отговорност по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД. Клевета може да има само при отнасяне на конкретни неверни и позорни факти към определена личност.
След като пети и седми въпрос нямат връзка с решаващите изводи на съда, обективирани в мотивите към решението, то отговорите на тези два въпроса не биха повлияли на изхода на делото.
Шестият въпрос е фактически, а не правен, тъй като не поставя за разглеждане принципен правен проблем, а изисква даване на отговор чрез преценка на конкретна съвкупност от факти, установени по конкретното дело, извършването на каквато проверка в производството по чл. 288 ГПК е недопустимо. А и въпросът не кореспондира с установените по делото факти и с изводите на въззивната инстанция, доколкото в случая не се касае само за осъществена публична критика на публична фигура и доколкото липсва извод, че ответникът е бил длъжен първо лично да подаде сигнал до институциите и да чака да се потвърдят, за да може да критикува. В този смисъл, и шестият въпрос не притежава характеристиките на общо основание за селектиране на касационните жалби по чл. 280, ал. 1 ГПК, което би могло да обуслови допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първия и втория въпрос. В съответствие с цитираната от жалбоподателя практика на ВКС, въззивният съд е разграничил кои от изявленията на ответника съдържат клеветнически твърдения и кои съставляват отправени към ищеца обиди. Посочено е кои твърдения са преценени за клеветнически и защо - тъй като са опозоряващи и не е доказана тяхната истинност от ответника Д., въпреки правилно разпределената му от първоинстанционния съд доказателствена тежест. Посочено е и кои изявления са преценени за обидни и защо.
Не е налице и заявеното при условията на евентуалност основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по втория въпрос, тъй като по този въпрос има формирана богата практика на ВКС, която не се нуждае от промяна като неправилна, неактуална или по друга причина.
Не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, точки 1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по третия и четвъртия въпрос, тъй като същите не са решени в противоречие с посочената и представена от касатора практика на ВКС и решения на КС на Р. Б.
При прилагане критериите по чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е съобразил общественото положение на ищеца – обстоятелството, че същият е известен политик, което предполага по-висока степен на търпимост към критика.
Въпреки възприетите по-широки граници на допустима критика към политиците обаче свободата на изразяване на мнение спрямо тях не е безгранична, а ограничена до възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на конкретната личност чрез нанасяне на обида или изразяване на клеветническо твърдение. Отправянето на обида или разгласяването на клевети за дадено лице не може да се окачестви като оценъчно съждение и винаги излиза извън границите на добросъвестното упражняване на правото на изразяване и разпространение на мнение и на свободата на словото. Практиката на ВКС не приема невъзможност да се ангажира отговорността по чл. 45 ЗЗД, ако изявлението, насочено срещу политик, съдържа обиди или клеветнически твърдения. Негативните оценки за определена личност не пораждат отговорност, ако не засягат достойнството на личността, като за всеки отделен случай подлежи на изследване и преценка дали конкретното изказване или публикация с негативно спрямо засегнатото лице съдържание, освен оценка и мнение по обществен въпрос, съдържа и обида. В този смисъл е практиката на ВКС - решение № 209 от 27. 09. 2013 г. по гр. д. № 1747/2013 г., 3 г. о., решение № 484 от 09. 06. 2010 г. по гр. д. № 1438/2009 г., 3 г. о., решение № 62 от 6. 03. 2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г., 4 г. о., решение № 85 от 23. 03. 2012 г. по гр. д. № 1486/2011 г., 4 г. о., решение № 12 от 06. 02. 2013 г. по гр. д. № 449/2012 г., 3 г. о., решение № 557 от 28. 01. 2011 г. по гр. д. № 1599/2009 г., 3 г. о., решение № 581 от 30. 09. 2010 г. по гр. д. № 1019/2009 г., 3 г. о.
Не е налице и очевидна неправилност на решението по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Очевидната неправилност предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само ако касационното решение бъде допуснато до касационно обжалване. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в грубо несъответствие на фактическите изводи с правилата на логиката и науката
В останалата част изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдържа оплаквания за несъответствие между събраните доказателства и изводите на съда, за допуснати процесуални нарушения при обсъждане на доказателствата и за неправилно прилагане на материалноправни норми. Тези оплаквания представляват касационни основания за неправилност по чл. 281 ГПК и обсъждането им във фазата по чл. 288 ГПК, във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е недопустимо.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на ищеца А. Ч. Д. се поставят следните въпроси във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:
1/. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи, твърдения и възражения на страните, както и да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, при постановяване на решението?
Твърди се разрешаването му в противоречие с решение № 222 от 27. 03. 2018 г. по т. д. № 505/2017 г. на ВКС, 2 т. о., решение № 212 от 1. 02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ВКС, 2 т. о., решение № 161 от 4. 10. 2018 г. по т. д. № 2220/2015 г. на ВКС, 2 т. о., решение № 2222 от 6. 04. 2017 г. по т. д. № 425/2015 г. на ВКС, 2 т. о., решение № 134 от 30. 12. 2013 г. по т. д. № 34/2013 г. на ВКС, 2 т. о., решение № 392 от 10. 01. 2012 г. по гр. д. № 891/2010 г. на ВКС, 1 г. о., ППВС № 1/1953 г., ППВС № 1/1985 г., ППВС № 4/1968 г.
2/. Спрямо какви критерии следва съдът да определи размера на дължимото обезщетение, съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при преценката на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа за справедливост, във връзка с прилагането на т. 11 от ППВС № 4/1968 г. и следва ли тези критерии да бъдат ясно и точно определени за всеки деликт в мотивите на въззивното решение?
Твърди се разрешаването му в противоречие с решение № 180 от 11. 01. 2016 г. по т. д. № 1618/2014 г. на ВКС, 2 т. о., решение № 161 от 4. 10. 2018 г. по т. д. № 2220/2015 г. на ВКС, 2 т. о., решение № 134 от 30. 12. 2013 г. по т. д. № 34/2013 г. на ВКС, 2 т. о., решение № 392 от 10. 01. 2012 г. по гр. д. № 891/2010 г. на ВКС, 1 г. о., решение № 470 от 16. 01. 2012 г. по гр. д. № 1318/2010 г. на ВКС, 4 г. о., ППВС № 7/1985 г., ППВС № 1/1985 г., ТР № 1 от 4. 01. 2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГТК на ВКС.
Касаторът се позовава и на разпоредбата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на решението.
Първият въпрос не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, включително и посочената от жалбоподателя. Въззивният съд, като инстанция разглеждаща по същество правния спор и при съобразяване с особеностите на уредбата на второинстанционното производство като ограничен въззив, е изложил собствени фактически и правни изводи, обсъдил е събраните по делото доказателства, както и фактическите твърдения, възражения и доводи на страните. Разгледал и обсъдил изложените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, както и възраженията в отговора на въззивната жалба. В пределите очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК е подложил на самостоятелна преценка релевантните доказателства и обсъдил защитните тези и доводи на страните. Тези изводи са намерили писмено отражение в мотивите към въззивното решение, съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК. Несъответствието между изводите на съда и виждането на ищеца относно размера на обезщетението за неимуществени вреди не би могло да обоснове допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението и по втория въпрос, свързан с приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при непозволено увреждане. Въпросът е включен в предмета на спора и е от значение за изхода на конкретното дело, но не е решен в противоречие с посочената практика на ВКС. В ППВС № 4/23.12.1968 г. е прието, че размерите на обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост, като понятието “справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението и които съдът е длъжен да обсъди - характер на увреждането, обстоятелствата при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др. В настоящия случай въззивният съд, в съответствие с практиката на ВС и ВКС, при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, е извършил преценка на всички факти, установени по конкретното дело, които са от значение за точното прилагане на принципа на справедливост при определяне на обезщетението за търпените неимуществени вреди, а именно: начина на извършване на противоправното деяние и обстоятелството, че обидните и клеветнически изявления са станали достояние на широк кръг лица; брой и вид отправени клеветнически и обидни твърдения, възрастта и социалното положение на пострадалия, общественото положение на автора на обидните и клеветнически изявления; интензитет и продължителност на претърпените от пострадалия емоционални страдания; причинените му неудобства и дискомфорт при социални контакти; общественоикономическите условия в страната към момента на осъществяване на деликта; наложилите се морални норми в обществото и съдебната практика по сходни случаи.
Не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и в частта, потвърждаваща първоинстанционното решение в частта отхвърляща иска по чл. 45 ЗЗД за разликата над присъдената сума от 3000 лв. до предявения размер от 30000 лв. Изложените от касатора оплаквания във връзка с основанието по чл. 280, ар. 2, пр. 3 ГПК представляват касационни основания за неправилност на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК: допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на всички доводи и възражения на страните във въззивната жалба и отговорите на въззивната жалба; необсъждане на всички събрани по делото доказателства и установените с тях факти; необоснованост на фактическите изводи; нарушение на материалния закон. Тези основания за неправилност са различни от очевидната неправилност на решението, като съображенията за това са аналогични на изложените по-горе, във връзка с касационната жалба, подадена от ответника А. Д..
С оглед изхода на делото (недопускане на касационно обжалване по нито една от подадените касационни жалби), разноските, направени при разглеждане на делото пред настоящата инстанция, следва да останат за сметка на страните, както са направени.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1051 от 22. 10. 2024 г. по гр. д. № 1449/2024 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 1 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: