О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3307

гр. София, 24.11.2025г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Първо отделение в закрито заседание на 30 октомври две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

Е. А.

като изслуша докладваното от съдия Б. Б. търговско дело №1479/25 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „КОМФМЕЛ-КОНСУЛТИНГ“ ООД ЕИК[ЕИК]- [населено място] срещу решение № 63/11.02.2025 г. по в. гр. д. №1006/ 2024 г. на Русенския окръжен съд , В ЧАСТТА с която е отменено първоинстанционното решение №1368/18.10.2024 г. на РС-Русе по гр. д. № 6790/2023 г. в съответната част и вместо него е постановено друго, с което е бил отхвърлен искът на „КОМФМЕЛ-КОНСУЛТИНГ“ООД срещу „Електроразпределение Север“АД[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], за сумата от 16 662,07 лв, представляваща стойността на извършени ремонтни дейности и поддръжка през 2022 г, н а ТП „К. Р. , ведно със законната лихва върху сумата считано от 19.12.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.

Развиват се оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила/липса на мотиви“, необоснованост на изводите на съда, че „двата трафопоста са свързани към, но не са елементи на разпределителната мрежа“ и неправилно приложение на материалния законв-чл.117 ал.5 ЗЕ.

От страна на този жалбоподател се сочи наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1,т.1 и т.2 ГПК по въпросите:1.за задължението на съда да изложи мотиви относно фактическата обстановка по делото, преценка на доказателствата и възраженията на страните и по приложението на закона; 2. правило ли решението необосновано логически невалидни заключения; 3. За критериите, които определят предназначението на съоръжение като част от техническата мрежа;

От страна на „Електроразпределение Север“АД[ЕИК] е подадена касационна жалба срещу същото въззивно решение, но в ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение , В ЧАСТТА, с която първоинстанционният съд е осъдил „Електроразпределение-Север“АД да заплати на „КомфмелКонсултинг“ ООД 8 160,80 лв -стойност на извършените ремонти в ТП ТКЗС 1-М. Р.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение при преценка доказаността като дължима на присъдената сума, доколкото такива разходи на „КомфмелКонсултинг“ ООД за извършените ремонти в ТП ТКЗС 1-М. Р. според този касатор, не се установявали .

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване от страна на жалбоподателя на „Електроразпределение Север“АД[ЕИК] се сочи, че е налице основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.2 ГПК-очевидна неправилност.

Всеки от подалите касационни жалби страни е депозирал писмен отговор на насрещно подадената КЖ с излагане на съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационните жалби са допустими, редовни и подадени в срок.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:

Ищецът „Комфмел-Консултинг“ ООД [населено място] е предявил иск, с който претендирал да му бъдат възстановени заплатените от него средства за ремонт и поддръжка на електросъоръжения - ТП ТКЗС 1-М. Р. ТП „К. Р. , за които твърди, че са собственост на ответното дружество, част от електроразпределителната му мрежа. За да уважи заявените претенции в обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че същественото в случая е, че и двата трафопоста не са предназначени да обслужват само обекти на ищцовото дружество, т. е. не попадат в изключението по чл. 117, ал.5 ЗЕ и към тях не просто има присъединени и други потребители, но и са част от 20 кV разпределителна мрежа и са свързани с други трафопостове, което се установява от заключението на вещото лице по т.2 от експертизата, онагледено и със схема. Водим от това обстоятелство, въззивният съд е приел за риложима в случая е нормата на чл. 117, ал.5 ЗЕ, по силата на която „Електрическите уредби високо и средно напрежение, които служат за снабдяване с електрическа енергия само на един небитов клиент, се изграждат за негова сметка и са негова собственост.“ От приетата и неоспорена от страните съдебна инженерно-техническа експертиза, според въззивния съд се установявало, че ТП „К. Р. е свързан и захранен с открита партида само един клиент – „КофмелКонсултинг“ ООД, клиентски № [ЕГН], абонатен № 1214003. При извършена проверка на място вещото лице установява, че действително от там са захранени и други обекти на ниво ниско напрежение /НН/ , но консумираната от тях ел. енергия се отчита със средство за техническо измерване /СТИ/ за вътрешно мерене и се заплаща от „К. К. ООД, т. е. същите не са директно захранени от ТП „К. Р. . Към ТП „К. Р. има захранен само един небитов клиент и това е „Комфмел-Консултинг“ ООД, който префактурира доставената му ел. енергия, поради което и съобразно нормата на чл. 117, ал.5, изр.1 ЗЕ тази част от изградената електрическа уредба високо и средно напрежение, е негова собственост, от където следва и извода, че в негова тежест са и всички разходи по поддръжката и експлоатацията й. Видно от представените доказателства същите възлизат на 16 662,07 лв. Показаната на фиг.1 в експертното заключение условна схема на свързване на ТП „К. Р. към електроразпределителната мрежа, а чрез нея и към други трансформаторни постове не променя този извод. В нормата на ал.6 на чл. 117 ЗЕ законодателят е приел, че и в случаите, когато електропроводите високо и средно напрежение, чрез които уредбите по ал. 5 се присъединяват към електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, не са елементи на тези мрежи, те се изграждат от клиента и са негова собственост. Съдът се основава на заключението на вещото лице, в което се посочва, че и двата трафопоста „се използват за захранване или свързване към разпределителната мрежа и на други ТП след тях“, т. е, че те са свързани към електроразпределителната мрежа, но не не представляват елементи от тази мрежа.

По отношение на другия ТП ТКЗС 1-М. Р. от заключението на вещото лице след проверка на място се установявало, че са присъединени десет абонати и открити партиди на същите към ЕРП Север АД, както и, че съоръжението ТП ТКЗС 1- М. Р. е част от електроразпределителната мрежа на дружеството. По изложените съображения въззивният състав е приел, че ремонтът и поддръжката на ТП ТКЗС 1-М. Р. както и кабелното захранване към него следва да се извършват от «Електроразпределение Север» АД като мрежов оператор и собственик на съоръженията, за разлика от ремонта и поддръжката на ТП „К. Р. , който следва да бъде за сметка на „КомфмелКонсултинг“ ООД като негова собственост. Общата сума, която „КомфмелКонсултинг“ ООД претендира да му бъде заплатена за извършените ремонти в ТП ТКЗС 1-М. Р. е в размер на 8 160,80 лв, за която искът като основателен и доказан. По отношение на извършените ремонти в ТП „К. Р. на стойност 16 662,07 лв решението на първоинстанционният съд е неправилно и незаконосъобразно и в тази част следва да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което исковата претенция да се отхвърли.

Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т. т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес.

Съобразявайки задължителните указания по тълкуване на ГПК относно касационното обжалване в цитираното ТР № 1/2009 г., следва да се приеме, че липсва установяване на общата предпоставка за достъп до касация - формулиране на един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т. т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. В случая въпросите към изложението по КЖ на „КОМФМЕЛ-КОНСУЛТИНГ“ ООД са следните: 1.За задължението на съда да изложи мотиви относно фактическата обстановка по делото, преценка на доказателствата и възраженията на страните и по приложението на закона; 2. Логически невалидни заключения правят ли необосновано решението; 3. За критериите, които определят предназначението на съоръжение като част от техническата мрежа;

Първите два въпроса се основават на съдържащи се в тях оплаквания, каквито не се констатира да са налице: съдът е изложил достатъчни мотиви, от които да се направи извод как се формира правораздавателната му воля и не се установяват „ фактически невалидни заключения“ . Изводите относно статута на ТП „К. Р. , като такъв попадащ в уредбата на нормата на ал.6 на чл. 117 ЗЕ, според която и в случаите, когато електропроводите за високо и средно напрежение, чрез които уредбите по ал. 5 се присъединяват към електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, не са елементи на тези мрежи, те се изграждат от клиента-т. е. „КОМФМЕЛ-КОНСУЛТИНГ“ ООД и са негова собственост е направен от съда на база съдържанието на заключението на вещото лице. Що се касае до третия въпрос: за критериите, които определят предназначението на съоръжение като част от техническата мрежа, то последните са нормативно определени в пар.1 т.18а от ДП към ПУЕС на ДКЕВР, на дали конкретният трафопост отговаря на тях е въпрос, който изисква специални знания с каквито съдът явно не разполага, поради което отговорът е в зависимост от този даден от вещото лице с подходяща квалификация, на експертното заключение, на когото и съдът е основал своите изводи. В този смисъл при липса на оспорване на експертното заключение в КЖ и поставяне на въпрос за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила в тази връзка, така формираният въпрос се явява без значение за изхода по спора.

От изложеното следва извод за липса на общата предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 и по т.2 ГПК-формулиран правен въпрос, който да се явява обуславящ за изхода по конкретния спор.

В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на пълномощника на жалбоподателя от «Електроразпределение Север» АД е налице позоваване на очевидна неправилност, по смисъла на съдържанието на чл.280 ал.2, предл.3 ГПК, по отношение на изводите на съда за доказаността като дължима на присъдената сума в полза на „КомфмелКонсултинг“ ООД 8 160,80 лв -стойност на извършените ремонти в ТП ТКЗС 1-М. Р. Твърди се, че разходи в такъв размер за извършените ремонти от страна на „КомфмелКонсултинг“ООД в ТП ТКЗС 1-М. Р. не се установяват . Подобни оплаквания не биха могли да се съотнесат към критериите, трайно възприети от различни съдебни състави на ВКС, при които съдебният акт би могъл да се квалифицира като очевидно неправилен. За да е налице очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2,пр.3 ГПК е необходимо съдебното решение да страда от особено тежък порок, установим от самия акт. Очевидна неправилност би била налице, когато съдът е приложил несъществуващ закон, или законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или е налице явна необоснованост в резултат на грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е очевиден подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти.

В случая за да извърши проверка за основателността на конкретните оплаквания в КЖ на «Електроразпределение Север» АД, ВКС следва да разгледа спора по същество и подложи на нова преценка събраните по делото доказателства, което изключва очевидността на твърдените пороци на въззивния акт и предполага произнасяне по неговата правилност по реда на чл.281 т.3 ГПК, което е недопустимо във фазата по чл.288 ГПК.

С оглед гореизложеното не се установява, да е налице основание за допускане на касация и съгласно чл.280 ал.2 ГПК.

По разноските на страните пред настоящата инстанция:

С оглед недопускане на касационно обжалване по нито една от КЖ на насрещните страни, то разноските по внесените д. т. от 30 лева остават за страните така както са направени. Относно адв. в.ие, договорено в размер на 3000 лева с ДДС като разход на КОМФМЕЛ КОНСУЛТИНГ то съобразно представения банков платежен документ и фактурата следва да се присъди сумата от 986,22 лева, съразмерно с защитения, с оглед на изхода по спора интерес.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 63/11.02.2025 г. по в. гр. д. №1006/ 2024 г. на Русенския окръжен съд

ОСЪЖДА “ Електроразпределение Север“АД ЕИК104518621да заплати на „КОМФМЕЛ-КОНСУЛТИНГ“ ООД сумата от 986,22 лева-разноски пред настоящата инстанция.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.