Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: П. Н. Членове: СТАНИМИР Х. Б. при секретар А. И. и с участието на прокурора Е. Д. изслуша докладваното от председателя П. Н. по административно дело № 9497 / 2022 г.
Производството е по чл. 208 и сл от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Добро управление" /РУО на ОПДУ/ срещу решение № 4768 от 12.07.2022 г. на Административен съд София - град, с което е отменено решение на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Добро управление" за неверифициране на разходи в размер 28284 лв., включени в искане за междинно плащане № 2 от 30.07.2021 т. по т.1-5 от акта, на Изпълнителната агенция по околна среда /ИАОС/ за изпълнението на проект с наименование „Повишаване на знанията и уменията на служителите на регионалните лаборатории на Главна дирекция "Лабораторно-аналитична дейност" към ИАОС“ по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с per. № BG05SFOP001-2.019-0068 от 01.06.2020 г.
Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Съдът не изложил конкретни аргументи относно констатацията на УО, че за лицата от населеното място, на територията на което е проведено обучението, не се дължат нощувки. В становището, а и впоследствие в жалбата бенефициентът не пояснил изрично дали лицата са нощували в хотела и това не е доказано.
Ответната страна е представила писмено отговор. Счита, че РУО на ОПДУ не е изследвал въпроса за местожителството на служителите, които са участвали в провелото се обучение в гр. С. З. Видно от приложената по делото документация, целта на пътуването е организиране и провеждане на специализирано тематично обучение по пробонабиране на компонентите на околната среда - въздух, води, почви и др., което е основната цел на възложителя и на сключеният договор за предоставяне на БФП при реализация на финансираният по ОПДУ проект. Счита, че като неразривно свързани и обуславящи за изпълнението на целта следва да се обособят дейностите по наем на зала, лектор и техническо обезпечение, които ако липсват обучението не бй могло да бъде реализирано, като допълнителни дейности следва да се посочат дейностите по транспорт, прехрана, кафе-паузи, нощувка и т. н. Предоставянето им се явява съществено условие за изпълнението на основната дейност относно провеждане на обучение, чиито изисквания за изпълнение предполагат осигуряване на услуги, попадащи в сферата на туризма, чието предоставяне не е постоянно или по занятие, а само за целите на конкретният проект. Счита че е налице е хипотезата на чл. 79, ал. 4, т. 2 от ЗТ, която дерогира изискването заложено в чл. 61, ал. 2, предвиждаща, че разпоредбите на Раздел II и на Раздел III не се прилагат по отношение на договори за туристически пакети и свързани туристически услуги, които се предлагат или организират не по занятие за ограничена група пътуващи и нямат за цел печалба.Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
. В административния акт е установено, че на проведеното в периода 10.12.05.2021 г. в гр. С. З. обучение по дейност 2 на тема „Практическо обучение за пробонабиране - въздух. Добри практики" са присъствали 21 служители на ИАОС, 3-ма от които са от регионалната лаборатория в гр. С. З. Съгласно договор № 3931/01.09.2020 г. в стойността на услугата от 18 420 лева по организиране и провеждане на специализираното обучение се включват и разходи за осигуряване на единично настаняване и закуска за всички участници в хотел с минимална категория 3 звезди. По аргумент на чл. 27 от Наредбата за командировките в страната и факта, че лицата са от населеното място, на територията на което е проведено обучението, е прието, че на изпълнителя са изплатени разходи за услуга за настаняване, която не е действително извършена или в случай че е извършена, това е незаконосъобразно, поради което разходите за нея се явяват недопустими съгласно чл. 57, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗУСЕСИФ. Прието е, че за лицата от населеното място, на територията на което е проведено обучението, не се дължат нощувки. В становището на бенефициента не е изрично пояснено дали лицата са нощували или не в хотела, но от изложеното обяснение може да се изведе, че лицата от гр. С. З. не са нощували в хотела. Прието е, че разходите са недопустими, тъй като или се касае за услуга, която не е реално престирана от изпълнителя, а е в обхвата на общата стойност на обучението, или за незаконосъобразен разход за настаняването на лица, които не могат да бъдат командировани поради факта, че изпълняват служебните си задължения (в конкретния случай по участие в обучение) в населеното място, в което живеят, респективно няма основание за тяхното настаняване в хотел, на изпълнителя са платени разходи за услуга, която не е извършена или не е следвало да бъде извършена. В обществена поръчка е заложил обучението да се състои извън населеното място по месторабота, поради което е предвидил и настаняване на всички участници. При включването в списъка на служители от гр. С. З. бенефициентът се е отклонил от заданието и е следвало да уговори с изпълнителя отбив от общата цена поради отпадането на част от услугата за тези лица, за да приведе разходите в съответствие с реалния обхват на услугата.
Прието е, че в изпълнение на предвидените дейности, на участвалите в обученията служители са осигурени основни (настаняване, изхранване/кетъринг) и допълнителни туристически услуги, представляващи туристически пакет по смисъла на 1, т. 67 от Допълнителните разпоредби към Закона за туризма. Съгласно чл. 61, ал. 2 от Закона за туризма, туроператорската и/или туристическата агентска дейност на територията на Р. Б. се извършва от регистрирано по този закон лице. че „К. Б. ООД не е регистрирана за извършване на туроператорска и/или туристическа агентска дейност.
Бенефициентът е възразил, че техническата спецификация е изготвена в съответствие с насоките за кандидатстване и е одобрена от ОПДУ.В рамките на процедурата за възлагане на обществената поръчка не са заложени като изискване участниците да притежават регистрация в Регистъра на туроператорите и туристическите агенти съгласно чл. 61 от Закона за туризма или да са лица по чл. 62 от Закона за туризма. Такова изискване не се съдържа и в насоките за кандидатстване по процедурата. В т. 14.1. от Насоките за кандидатстване по процедура В6058ГОР001-2.19 изрично са посочени допустимите за финансиране преки разходи, като всички изброени са включени в тях, включително и разходи за наем на зали, кафе-паузи, кетъринг, наем на техника, лектори, материали, транспорт, нощувки, услуги и др.
От РУО е изискано да се представи разбивка на стойността за залите и техническото оборудване. РУО приел разходите за настаняване, изхранване и кафе-паузи за недопустими на основание чл. 62, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, съответно по аргумент на чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ, защото са извършени от „К. Б. ООД, която не е регистрирана за извършване на туроператорска и/или туристическа агентска дейност, в нарушение на чл. 61, ал. 2 от Закона за туризма. Прието е, че разходите за зали и оборудване не са част от туристически пакет, поради което са допустими.
За да отмени оспорения акт съдът е приел, че видно от „Начин на изпълнение“ към т.7 „План за изпълнение/ Дейности по проекта“ от Приложение № 1 към административния договор за предоставяне на БФП изрично е записано, че дейност 2, следва да се изпълнява извън населеното място по месторабота. УО е разграничил тези дейности, които счита за обучителни - заплащане на лектор, учебни материали, техника, и тези, които счита за туристически - настаняване, изхранване и кафе-паузи. Приел, че не е ясно защо не е включил в отказа за верификация и разходите по наем на зала, които биха могли да се съотнесат към конгресния туризъм. С административния договор за предоставяне на БФП, РУО е поставил изискването бенефициента да обезпечи изпълнение на основната дейност по обучение/с включващите се в нея компоненти и поддейности/ чрез допълнителни, съпътстващи дейности, обусловени, както от изискването за място на провеждане на обучението, така и чрез неговата прогнозна продължителност, предполагаща и налагаща организация на нощувки и съпътстващите продължителността на обучението - прехрана, напитки, транспорт. Съдът приел, че дейностите по транспорт, прехрана, организиране кафе-паузи и нощувки са съпътстващи основната дейност - провеждане на специализирано обучение, като по силата на договора за предоставяне на БФП, провеждането на тези дейности е регламентирано като изискване за осъществяване на основната дейност и следва да бъдат подведени под нейния режим, респ. подчинени на изискванията на основната дейност, без да им се придава самостоятелен характер. Приел, че обществената поръчка не касае предоставяне на туристически услуги, поради което и избраният изпълнител, като непритежаващ лиценз за туроператор/туристически агент не е избран в нарушение на закона.
Решението е правилно като резултат.
В документацията касаеща административния договор за предоставяне на БФП не са разписани указания към бенефициентите, относно изискванията, които следва да бъдат заложени към стопанските субекти, чрез които ще се реализират съответните специализирани обучения. Изискване за регистрация съгласно чл. 61, ал. 2 ЗТ не се съдържа и в насоките за кандидатстване по процедурата. В т. 14.1. от Насоките за кандидатстване по процедура В6058ГОР001-2.19 изрично са посочени допустимите за финансиране преки разходи, като всички изброени са включени в тях, включително и разходи за наем на зали, кафе-паузи, кетъринг, наем на техника, лектори, материали, транспорт, нощувки, услуги и др.
По делото не се спори, че бенефициерът е определил като критерии за подбор на участниците в обществената поръчка специфичен оборот и опит в организиране и провеждане на специализирани обучения. Не е поставил като критерий за подбор наличието на регистрация съгласно чл. 61, ал. 2 ЗТ.Изпълнителят на обществената поръчка има изисквания опит в провеждане на обучение. Не е предвидено изискване както в техническата спесификация, така и в насоките за кандидатстване настаняването, изхранването и кафе-паузите да се извършва от лице, което е регистрирано лице съгласно чл. 61, ал. 2 от ЗТ
Възложителят не е изискал изпълнителят освен да притежава специфичен оборот и опит в организиране и провеждане на специализирани обучения, да предвиди подизпълнител който да отговаря на изискванията на чл. 61, ал. 2 от Закона за туризма или услугите по настаняване и изхранване да се обособят като отделна позиция, което касае условията за провеждане на обществената поръчка.
РУО е приел, че на участвалите в обученията служители са осигурени основни (настаняване, изхранване и кафе паузи) и допълнителни туристически услуги, без да посочи кои са допълнителните туристически услуги. Приел, че законосъобразно са извършили разходи за зали и оборудване.
РУО на ОПДУ не е изследвал въпроса за местожителството на служителите, 3-ма от които са от регионалната лаборатория в гр. С. З. и не е посочил отделно разходите за тяхното настаняване.
С оглед на това обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила.
Частната жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Добро управление“ срещу определение № 6293 от 11.08.2022 г. по адм. д. № 12592/2021 г. на Административен съд София - град, с което е от отхвърлено искането на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Добро управление“ за изменение на решение № 4768 от 12.07.2022 г. по адм. д. № 12592/2021 г. на Административен съд София - град, в частта за разноските е основателна.
С решение № 4768 от 12.07.2022 г. по адм. д. № 12592/2021 г. на Административен съд София - град Министерски съвет е осъден да заплати на Изпълнителна агенция по околната среда разноски по делото в размер на 826, 27 лв., включваща 600 лв. юрисконсултско възнаграждение и 226, 27 лв. държавна такса. Максималния размер на юрисконсултското възнаграждение е 540 лв. Съгласно чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Според ал. 2 за защита по дела с материален интерес над 10 000 лв. възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения размер по ал. 1. С оглед на това присъденото юрисконсултско възнаграждение следва да се намали от 600 лв. на 540 лв., т. е. присъдените разноски следва да се намалят с 60 лв. За касационното производство на ответната страна също следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 540 лв.
Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4768 от 12.07.2022 г. на Административен съд София - град.
О. М. съвет да заплати на Изпълнителна агенция по околната среда разноски в размер на 540 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
ОТМЕНЯ определение № 6293 от 11.08.2022 г. по адм. д. № 12592/2021 г. на Административен съд София - град, с което е от отхвърлено искането на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Добро управление“ за изменение на решение № 4768 от 12.07.2022 г. по адм. д. № 12592/2021 г. на Административен съд София - град, в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ИЗМЕНЯ решение № 4768 от 12.07.2022 г. по адм. д. № 12592/2021 г. на Административен съд София - град, в частта за разноските, като осъжда Министерски съвет да заплати на Изпълнителна агенция по околната среда разноски по делото в размер на 766, 27 лв., вместо сумата 826, 27 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА
секретар:
Членове:
/п/ С. Х. п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА