О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 462

София, 21.07.2022 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на тринадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. С.

ЧЛЕНОВЕ: Камелия Ефремова

Бонка Йонкова

изслуша докладваното от съдия Е. С. т. д. №1619/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗК „Лев инс“ АД срещу решение № 593 от 24.03.2021 г., постановено по в. гр. д. № 418/2021 г. на Варненски окръжен съд, ТО, с което е потвърдено решение № 260025/01.10.2020 г. по гр. д. № 1317/2019 г. на Провадийския районен съд за осъждането на ЗК „Лев инс“ АД да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ на А. М. А., чрез нейните родители и законни представители Е. М. и М. В., сумата от 22 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, станало на 20.10.2018 г., и с което (след частична отмяна на първоинстанционното решение), е присъдена законна лихва върху главницата, считано от 27.07.2019 г.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, а при условията на евентуалност – че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Твърди се, че предявеният иск изначално е недопустим, тъй като е заведен на 12.09.2019 г. преди изтичане на тримесечния срок по чл. 498, ал. 3 вр. чл. 496, ал. 1 КЗ от образуваното при застрахователя рекламационно производство. Недопустимостта, респ. неправилността на въззивното решение е обоснована с неправилно приложение от окръжния съд на разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК относно изтичането на посочения срок в хода на производството. На последно място се излагат доводи, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е в завишен размер като се оспорва дължимостта на обезщетението за сумата над 5 000 лв. Претендира се обезсилване на въззивното решение и прекратяване на производството, евентуално – неговата отмяна и отхвърляне на иска за разликата над 5 000 лв. до 22 000 лв., с присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК, респ. по ал.1, т.1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Извън доводите за вероятна недопустимост на въззивното решение, касаторът е формулирал следните процесуалноправни въпроси, за които твърди, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 578/26.10.2018 г. по ч. т.д. № 2356/2018 г. на II т. о., както и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно:

„Доколко чл.235, ал.3 е приложим към срока по чл. 496 вр. чл. 498, ал. 3 КЗ? Изтичането на срока чл. 496 вр. чл. 498, ал. 3 КЗ би ли следвало да се преценява към момента на предявяване на иска, или искът може да бъде предявен и преди изтичането му?“

В срока по чл.287, ал.1 ГПК е представен писмен отговор на касационната жалба от пълномощника на ищцата А. М. А., в който се излагат доводи, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по съображение, че поставените въпроси не са решени в противоречие с практиката на ВКС. Не е постъпило писмено становище от Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място], конституирана като контролираща страна в производството пред първата инстанция.

Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК и по ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С обжалванотго решение въззивният състав от Варненски окръжен съд е потвърдил решение № 260025/01.10.2020 г. по гр. д. № 1317/2019 г. на Провадийския районен съд в частта, с която ответникът ЗК „Лев инс“ АД е осъден да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ на А. М. А., чрез нейните родители и законни представители Е. М. и М. В., сумата от 22 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, станало на 20.10.2018 г., на път VAR 2212 на км 919 след [населено място] по посока път 111-2018 /гр. Айтос - [населено място]/. С въззивното решение е отменено решението на първата инстанция в частта, с която е присъдена законна лихва върху главницата за периода от 20.10.2018 г. до 26.07.2019г. и вместо това е отхвърлена претенцията за лихви за посочения период.

Въззивният състав обосновал извод за неоснователност на оплакването във въззивната жалба на ЗК „Лев инс“ АД за недопустимост на първоинстанционното решение поради предявяване на иска преди отправяне на уведомление по чл. 380, ал.1 КЗ. Съдът е посочил, че законните представители на увреденото лице са отправили искане до застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение, входирано под № 10056/26.07.2019 г., но независимо от това, че претенцията пред районния съд е заведена на 12.09.2019 г, това не я прави недопустима като се има предвид, че тримесечния срок по чл.396, ал.1 КЗ е изтекъл в рамките на процеса и дори преди връчване препис от исковата молба на ответника.

Въззивният съд е приел за безспорно по делото, че е ангажирана отговорността на ответното дружество ЗК „Лев инс“ АД по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за обезщетяване на причинените на ищцата А. А. неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП, станало по 20.10.2018 г. по вина на майката на ищцата - Е. М., която при шофиране на застрахованото МПС с ДК [рег. номер на МПС] е излязла отдясно на пътното платно и се е удрарила в крайпътно дърво. Позовавайки се на заключението по извършената съдебно-медицинска експертиза и на свидетелските показания, съдът е приел, че в резултат на удара, детето А., което е пътувало на предна дясна седалка, е получило: голяма разкъсно контузна рана /скалпова рана/ в областта на челото без мозъчна травма; голям белег в областта на челото, ясно видим, създаващ явна асиметрия в нормалния човешки образ, обуславящ обезобразяване; временно разстройство на здравето, неопасно за живота, отзвучавало за период от около 20-25 дни. Съдът е подчертал, че към момента детето (предвид по-голямата му възраст) е започнало да осъзнава ефекта от белега върху лицето и да се срамува, като отделно от това проявява признаци на тревожност.

С оглед на така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че присъденото от първата инстанция обезщетение за неимуществени вреди от 22 000 лв. е в „изключителния минимум“ и не следва да се редуцира. Съдът е уважил частично жалбата на застрахователя досежно претенцията за лихви за забава, като е приел, че лихвата се дължи от 26.07.2019 г. (когато застрахователят е уведомен за злополуката), а не както е приела първата инстанция – от 20.10.2018 г. (датата на ПТП) . Съдът е акцентирал, че в случая увреденото лице не е било длъжно да представя поисканите му от застрахователя документи, доколкото наказателното производство е прекратено на основание чл. 343, ал. 2, т. 2 НПК и не е била изготвяна автотехническа експертиза в хода на предварителното производство.

Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните от касатора основания по чл. 280, ал.2, предл.2 и ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Въззивното решение не е вероятно недопустимо по смисъла на чл. 280, ал.2, предл. 2 ГПК като предпоставка за допускане на касация с оглед обстоятелството, че искът по чл. 432, ал. 1 КЗ е предявен на 12.09.2019 г., т. е. преди изтичане на 26.10.2019 г. на тримесечния срок по чл. 498, ал. 3 вр. чл. 496, ал. 1 КЗ. Върховният касационен съд е формирал трайна практика (определение №447/27.07.2010г. по ч. гр. д. №646/2009 г. на ІV г. о.) относно възможността за саниране на производство, образувано по преждевременно предявен иск, когато преди прекратяване на производството са били налице всички процесуални предпоставки за неговата допустимост. В тази връзка са и следните актове на ВКС: определение №224/15.05.2019 г. по ч. т.д. № 805/2019 г. на І т. о., определение №332/19.07.2019 г. по ч. т.д. №1614/2019 г. на І т. о., определение №352/26.06.2018 г. по ч. т.д. № 1027/2019 г. на ІІ т. о. и определение №339/29.05.2019 г. по ч. т.д. № 972/2019 г. на ІІ т. о., в които е застъпено становището, че при преждевременно предявяване на иска по чл.432, ал.1 ГПК, ако тримесечният срок по чл. 498, ал. 3 вр. чл. 496, ал. 1 КЗ е изтекъл преди прекратяване на производството, това води до отпадане на процесуалните пречки за разглеждане на претенцията на увреденото лице по същество и допустимост на процеса.

Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълк. решение №1/19.02.2010г. по т. д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Не могат да обосноват допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК поставените от касатора два процесуалноправни въпроса: „Доколко чл.235, ал.3 е приложим към срока по чл. 496 вр. чл. 498, ал. 3 КЗ? Изтичането на срока чл. 496 вр. чл. 498, ал. 3 КЗ би ли следвало да се преценява към момента на предявяване на иска, или искът може да бъде предявен и преди изтичането му?“. И двата въпроса са изцяло относими към допустимостта на въззивното решение, поради което същите са обсъдени по-горе в контекста на инвокираното от касатора основание по чл. 280, ал.2, предл.2 ГПК за допускане на касация, което в случая не е налице с оглед цитираната практика на ВКС. Следва да се има предвид, че определение №578/26.10.2018г. по ч. т.д. № 2356/2018 г. на ВКС, ІІ т. о., (на което се позовава касатора, за да обоснове наличието на предпоставката по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК), се отнася до правилността на прекратително определение, постановено от първата инстанция „преди изтичане на срока за уреждане на спорното правоотношение“.

В изложението на касатора по чл.284, ал.3, т.1 ГПК липсва въпрос, касаещ оплакването в касационната жалба относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Диспозитивното начало в гражданския процес изключва възможността за касационния състав сам да формулира въпроси на базата на оплакванията и твърденията на касатора.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 593 от 24.03.2021 г., постановено по в. гр. д. № 418/2021 г. на Варненски окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: