Относно съдебното установяване на произход.

Постановлението е прието при действието на отменения СК от 1968 г.

Пленумът на Върховния съд намери, че е необходимо да се обърне внимание на съдилищата, когато решават спорове за произход, да имат предвид извънредно важното значение на правилата за произхода за личността на детето, за неговия граждански статус и семейното му положение, както и за произтичащите от това правни последици. Правните отношения, в които попада физическото лице с установения му произход, са решаващи за него през целия му живот. Това означава, че съдилищата се длъжни да спазват основните начала за стабилност на надлежно установения произход, за ограничения кръг на лицата, които могат да водят иска, както и ограничената, изрична допустимост само на предвидените от закона искове за произход. Особено важни са и преклузивните срокове за тяхното предявяване. От значение е още и обстоятелството, че основният способ за установяване на произход е несъдебният.

По отношение на произхода от майката имат особено значение правилата за съставяне акта за раждане, а по отношение произхода от бащата - презумпцията по чл. 31 СК и правилата за припознаване. Спазването на правилата на чл. 35 и 36 от Наредбата за гражданското състояние обезпечава поначало съвпадението на действителните семейни отношения в Република България.

Като подчертава горното, Пленумът на Върховния съд обръща внимание на съдилищата, че правилата на глава I, дял II от Семейния кодекс (*2) са предназначени за случаите, когато има несъвпадение на обявеното в акта произхождение от единия или от двамата родители, както и в случаите на неустановен произход от бащата и - по изключение - от майката. С изправянето на това несъвпадение чрез съдебното решение за произход се обезпечава реален и стабилен граждански и семеен статус на физическите лица в Република България. С оглед изискването за все по-голяма ефективност и качество на съдебните актове препоръчва се да не се...