Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на първи февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. Г. Членове: ВЛАДИМИР ПЪРВ. П. при секретар Р. Х. и с участието на прокурора В. Й. изслуша докладваното от председателя Д. Г. по административно дело № 9827 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по две касационни жалби: Жалбата на [Фирма 2], със седалище и адрес на управление в с. Л. Каравелово, община Аксаково, област Варна, е подадена чрез упълномощен адв. И. В. против решение № 820 от 17.06.2022 г., постановено от Административен съд – Варна, ХVІ-ти състав, по адм. д. № 66/2022 г., по отношение на мотивите на съда, в които е прието, че "Визикомп" ЕООД е извършил една доставка, цялата прогнозна стойност на която е по - висока от 30 000 лв., поради което е преценено, че разходът по която доставка е незаконосъобразно извършен и същият е недопустим и неподлежащ на верификация. Касационният жалбоподател оспорва горния извод на първоинстанционния съд и го счита за неправилен, като несъответстващ на изискването на чл. 50, ал. 2, т. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, сега Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.). Касаторът развива тезата, че съдът погрешно е обединил извършената доставка на стоки с доставка на услугата "разработка на сайт". С оглед на това претендира отмяна на цитираните мотиви в касационната жалба и моли Върховния административен съд да постанови друго решение с мотиви, че разходите към "Визикомп" ЕООД са извършени съгласно приложимото българско законодателство, тъй като неправилно за тях адм. орган е определил приложимост на чл. 50, ал. 2, т. 2 ЗУСЕСИФ.

Втората касационна жалба е предявена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, подадена чрез упълномощен юрисконсулт Я. К., против решение № 820 от 17.06.2022 г., постановено от Административен съд – Варна, ХVІ-ти състав, по адм. д. № 66/2022 г., в неговата цялост. С касационната жалба и в писмена молба от 23.01.2023г. се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател подробно излага фактическата обстановка по спора между страните и развива възражение, че съдът незаконосъобразно е приел приложение на чл. 50, ал. 2, т. 2 ЗУСЕСИФ досежно разходите по доставка с изпълнител "Н - Консултинг" ЕООД. Според този касатор неправилно първостепенният съд е счел, че адм. орган е постановил атакувания акт в противоречие с материалния закон, като е отказал плащане на пълния размер на финансовата помощ, включваща и допустими разходи. Заявява искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и прави искане за присъждане на сторените разноски в двете съдебни инстанции.

С писмен отговор от 10.08.2023г. [Фирма 2] оспорва касационната жалба на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ и пледира за отхвърлянето й като неоснователна. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че двете касационни жалби са допустими и неоснователни, защото по отношение на осъществената от "Визикомп" ЕООД доставка съдът правилно е потвърдил изводите на органа за допуснато нарушение на чл. 50, ал. 2, т. 2 ЗУСЕСИФ, като жалбоподателят е следвало да проведе за тази доставка процедура за избор на изпълнител с публична покана, а не чрез пряко договаряне. Според участващия по делото прокурор по отношение доставката на "Н - Консултинг" ЕООД – тя отговаря на изискванията на чл. 57, ал.1, т.4 ЗУСЕСИФ, каквото е и заключението на приетата по делото СТЕ, и разходите по нея е следвало да бъдат одобрени.

Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационните жалби за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМИ - подадени от надлежни страни, в преклузивния 14 - дневен срок, визиран в нормата на чл. 211, ал.1 АПК. По отношение касационната жалба на [Фирма 2], касационният съдебен състав констатира, че в нея е посочено, че се оспорват само част от мотивите на обжалваното решение, но въпреки това тази касационна жалба също се приема за допустима, защото с втората част от първия диспозитив на съдебното решение се препраща към мотивите на решението и на административния орган са дадени задължителни указания за ново произнасяне, съобразно тези мотиви, които са неблагоприятни за касатора, доколкото с тях първостепенният съд е посочил, че разходите по извършената от "Визикомп" ЕООД доставка са недопустими и неподлежащи на верификация.

Разгледани по същество касационните жалби на [Фирма 2] и на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ са НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения:

С обжалваното решение № 820 от 17.06.2022 г. е отменено издаденото от зам. изпълнителния директор на ДФЗ решение № 51/19/2/6.4.1/5.0.0094/3/01/04/01 за отказ от изплащане на финансова помощ с изход. № 23-РД/3975 от 15.12.2021 г. и преписката е върната на същия адм. орган за ново разглеждане и произнасяне съобразно дадените в мотивите на това решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона; Държавен фонд "Земеделие" е осъден да заплати на [Фирма 2], сумата от 1866, 34 лв., представляващи разноски по делото. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - Варна е приел, че процесното решение е издадено от компетентен административен орган, предвид разпоредбата на чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП, позволяваща на изпълнителния директор на ДФЗ да делегира на заместник - изпълнителните директори и директорите на областните дирекции на фонда правомощията си за произнасяния, включително по подадени заявки и искания за плащане по административни договори по ЗУСЕСИФ, както в случая е сторено с издадената и приложена към преписката заповед № 03-РД/1734 от 16.06.2021 г. Първостепенният съд е констатирал спазване на изискуемата форма на атакувания адм. акт, тъй като той има мотиви, съдържащи изложени фактическите основания за постановения отказ за изплащане на пълния размер на финансовата помощ, като ясно е посочено, че те се състоят в липсата на проведена процедура за избор с публична покана. Обстоятелството, че правното основание за отказа не е отразено в необходимата пълнота – посочено е само неспазването на изискванията на чл. 50, ал. 2, т. 2 ЗУСЕСИФ за провеждане на процедура за избор с публична покана, не налага отмяна само на това основание, защото визираното основание сочи недопустимост на разхода по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ, както и представлява правно основание по чл. 64, ал. 3 ЗУСЕСИФ за отказ за верификация. Решаващият съдебен състав е счел, че в конкретната хипотеза не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, доколкото случаят не попада в хипотезите на чл. 63, ал. 1 вр. с чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ, поради което нормата на чл. 64, ал. 3 ЗУСЕСИФ позволява издаване на отказ за верификация и без да са отправяни от управляващия орган уведомления за нередности. Въпреки гореизложеното, първостепенният съд е преценил, че оспореният адм. акт противоречи на приложимия материален закон, което е основание за отмяната му по чл. 146, т. 4 АПК. В мотивите на обжалването съдебно решение е отразено, че съгласно чл. 64, ал. 3 ЗУСЕСИФ, условие за верифициране на заявените за плащане разходи представлява потвърждаването на тяхната допустимост, като нормативните условия за допустимост на разходите са кумулативно формулирани в нормата на чл. 57, ал. 1 ЗУСЕСИФ и при установено отсъствие само на едно от всички императивно регламентирани условия, разходът не е допустим. Във връзка с направения разход към "Визикомп" ЕООД, съдът е констатирал, че в оспореното решение е посочено отсъствието на условието по чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ, понеже разходите не са извършени съгласно приложимото българското законодателство – не са спазени изискванията на цитираната в решението разпоредба на чл. 50, ал. 2, т. 2 ЗУСЕСИФ. Първоинстанционният съд е разгледал оплакването на жалбоподателя, че описаните в жалбата дейности по доставка на стока /компютърна техника и оборудване/ и по създаване на сайт представлявали две отделни доставки, извършени от страна на "Визикомп" ЕООД, чиято стойност на всяка от тях била под прага от 30 000 лв. Изложени са мотиви за неприемане на тази теза, като съдът е изложил съображения за наличието на една осъществена по проекта доставка от "Визикомп" ЕООД, релевантна за нормата на чл. 50, ал. 2, т. 2 ЗУСЕСИФ и цялата прогнозна стойност на същата, видно от документираните разходи за нея е 38 671, 67 лв. без ДДС, тоест надвишава нормативно-определената стойност 30 000 лв. По тези съображения първостепенният съд е счел, че дружеството - жалбоподател е следвало в изпълнение на чл. 50, ал. 2, т. 2 ЗУСЕСИФ да проведе за тази доставка процедура за избор на изпълнител с публична покана, а не чрез пряко договаряне, както е процедирано в случая. По отношение на доставчика "Н - Консултинг" ЕООД е констатирано, че издателят на атакувания адм. акт е определил приложимост на разпоредбата на чл. 50, ал. 2, т. 2 ЗУСЕСИФ, с оглед сбора от прогнозните стойности на всички доставки по процесния проект – разпоредбата има предвид общата сума на одобрения проект, но само по отношение на визираните в нея 50 %, тоест когато са налице повече от една доставка или услуга с отделни изпълнители по тях, процедурата за избор на изпълнител следва да се определя в зависимост от прогнозната стойност на отделната доставка. Първоинстанционният съд е приел за категорични фактите, че предметът на доставката с изпълнител "Н - Консултинг" ЕООД е различен от доставката с изпълнител "Визикомп" ЕООД и доколкото са налице са две отделни доставки, това обстоятелство предполага провеждане на две отделни процедури за избор на изпълнител. Оттук е изведено заключение, че видът на процедурата следва да бъде определен в зависимост от прогнозната стойност на отделната доставка и тъй като прогнозната стойност без ДДС на извършената от "Н - Консултинг" ЕООД доставка е по-ниска от 30 000 лв. /видно от платените за нея разходи, тя възлиза на 1200 лв./, по отношение на същата не е приложима разпоредбата на чл. 50, ал. 2, т. 2 ЗУСЕСИФ.

Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото първостепенният съд точно е констатирал, че за периода 2014-2020 г. между ДФЗ, Местна инициативна група "Девня-Аксаково" и [Фирма 2] е сключен административен договор № BG06 RDNP001-19. 126-0003-С01/18.02.2020 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, който съгласно чл. 1 има за предмет предоставяне на бенефициента [Фирма 2] на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 19. 2 "Прилагане на операции в рамките на стратегии за Водено от общностите местно развитие" на мярка 19 "Водено от общностите местно развитие" за изпълнението на одобрен проект с код в ИСУН BG06 RDNP001-19. 126-0003-С01 с наименование "Закупуване на оборудване и техника за създаване на информационен портал", срещу която бенефициентът се задължава да изпълни одобрения проект при спазване на изискванията по договора. Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора, първоначално одобрената финансова помощ въз основа на представените от бенефициента на етапа на кандидатстване документи възлиза на 30 453, 75 лв., като посоченият в Таблица 1а към Приложение 1 към договора, размер на разходите, за които се кандидатства е 40 605 лв. В посочената таблица като изпълнители /доставчици/ на одобрените разходи съгласно представените договори, фактури и платежни нареждания са посочени "Визикомп" ЕООД и "Н - Консултинг" ЕООД. На 4.01.2021 г. е сключен анекс № ВG06 RDNP001-19. 126-0003-С02 към административния договор, с който се изменя чл. 2, ал. 1 от него, като първоначално одобрената финансова помощ е намалена от 30 453, 75 лв. на 29 903, 75 лв. Документите за заявената финансова помощ са подготвени от дружеството - жалбоподател чрез сключен при условията на пряко договаряне договор № 20/5.11.2018 г. с "Н - Консултинг" ЕООД, според който консултантът се задължава да изпълни консултантска услуга с предмет: "изготвяне на бизнесплан и подготовка на документи във връзка с подаване на заявление за финансово подпомагане по процедура за подбор на проектни предложения BG06 RDNP001-19-126 МИГ "Девня-Аксаково"- Мярка 6. 4 "Инвестиционна подкрепа за неземеделски дейности" за закупуване на техника и оборудване за създаване на информационен портал". При условията на пряко договаряне [Фирма 2] в качеството си на купувач сключва на 30.11.2018 г. договор с "Визикомп" ЕООД за продажба на компютърно и офис оборудване и уеб сайт, след което на 16.04.2020 г. е сключен анекс № 1 към този договор, а на 6.11.2020 г. е сключен анекс № 2. На 26.03.2020 г. в качеството си на възложител жалбоподателят е сключил отново при условията на пряко договаряне нов, но свързан с първия договор с "Визикомп" ЕООД, според който изпълнителят приема да извърши доставка на техника и софтуер, съгласно Приложение № 1. В съдебното решение е прието, че доставките по описаните по - горе договори са действително извършени и разходите по тях са заплатени от възложителя [Фирма 2], които разходи без ДДС са в размер на 38 671, 67 лв. по договорите с "Визикомп" ЕООД и в размер на 1200 лв. до договора с "Н - Консултинг" ЕООД. При тези вярно установени факти, първостепенният съд е извел обосновани правни изводи. Касационният съдебен състав изцяло споделя становището на Административен съд - Варна досежно осъществената доставка към жалбоподателя от страна на "Визикомп" ЕООД. Първостепенният съд правилно е тълкувал и приложил нормата на чл. 64, ал. 3 ЗУСЕСИФ /сега Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, загл. изм. в ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г./, съгласно която разпоредба условие за верифициране на заявените за плащане разходи представлява потвърждаването на тяхната допустимост. Досежно разхода към "Визикомп" ЕООД правилно в атакувания адм. акт е посочено отсъствието на изискването на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ, защото в случая разходите не са извършени съгласно приложимото българското законодателство – не са спазени нормативноуредените условия в чл. 50, ал. 2, т. 2 ЗУСЕСИФ. В мотивите на обжалваното съдебно решение точно е преценено, че не е спорно между страните, че доставчикът "Визикомп" ЕООД е определен чрез пряко договаряне, а не чрез процедура за избор с публична покана, като в случая няма спор и, че разходите за които се кандидатства по проекта са в размер на 40 605 лв., както и че одобрената след анекса от 4.01.2021 г. субсидия е в размер на 29 903, 75 лв., поради което първоинстанционният съд правилно е счел, че размерът на предоставената безвъзмездна финансова помощ е по-голям от 50% от общата сума на одобрения проект по смисъла на чл. 50, ал. 2 ЗУСЕСИФ. В случая възражението на касатора [Фирма 2] в първоинстанционната жалба и в касационното производство е срещу определената прогнозна стойност на доставките или услугите, като тезата на [Фирма 2] е, че договорите с изпълнителите на дейностите по проекта можело да бъдат обособени в три отделни позиции, стойността на всяка една от които била под 30 000 лв. без ДДС. Настоящият съдебен състав не възприема това становище, защото жалбоподателят смесва понятията "доставка" с понятието "обособена позиция" в съответния договор за доставка. Ето защо твърдените в касационната жалба на [Фирма 2] дейности по доставка на стока - компютърна техника и оборудване, както и по създаване на уеб сайт, не представляват две самостоятелно извършени от "Визикомп" ЕООД доставки за да може да се обоснове становището, че стойността на всяка от тях не достигала прага от 30 000 лв. В случая е безспорно, че в текста на сключения с посочения изпълнител договор на 30.11.2018 г. и анексите към него не са предвидени отделно обособени позиции, а е договорена само една доставка, без отделни позиции по нея, като общо е уговорена продажбата на компютърно и офис оборудване и уеб сайт, за която доставка е определена обща цена на закупените стоки, възлизаща на 47 286 лв. с ДДС, а след подписване на анекса - 38 671, 67 лв. При това положение първостепенният съд правилно е преценил, че общата прогнозна стойност на доставката по визирания договор с "Визикомп" ЕООД е по-висока от 30 000 лв., а именно: 38 671, 67 лв. без ДДС, от което следва, че съобразно нормата на чл. 50, ал. 2, т. 2 ЗУСЕСИФ бенефициентът е следвало да проведе за осъществяването на тази доставка процедура за избор на изпълнител не чрез пряко договаряне, а с публична покана. Неизпълнението на това императивно условие определя разхода по тази доставка като незаконосъобразно извършен съгласно българското законодателство, поради което въпреки, че с приетата съдебна експертиза е установена реалността на доставката по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ, то по силата на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ този разход е недопустим и неподлежащ на верификация. С оглед на това, касационният съдебен състав намира за законосъобразно обжалваното решение в оспорената му част от касатора [Фирма 2], което налага отхвърляне подадената от това дружество касационна жалба.

По отношение касационната жалба на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", настоящият съдебен състав счита, че също е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Възражението на горепосочения касатор е насочено срещу изводите на първостепенния съд относно разходите, извършени по доставката с изпълнител "Н - Консултинг" ЕООД. В конкретната хипотеза не е приложима нормата на на чл. 50, ал. 2, т. 2 ЗУСЕСИФ, тъй като издателят на оспорения адм. акт неправилно е събрал прогнозните стойности на всички доставки по процесния проект, извършени както от "Н - Консултинг" ЕООД, така и от "Визикомп" ЕООД. Касационният съдебен състав счита за правилно заключението на Административен съд - Варна, че се касае за две отделни доставки с двама различни доставчика, а цитираната от този касатор разпоредба има предвид общата сума на одобрения проект, но само по отношение на визираните в нея 50 %, тоест когато са извършени повече от една доставка или услуга с отделни изпълнители по тях, процедурата за избор на изпълнител следва да се определя в зависимост от прогнозната стойност на отделната доставка. Първостепенният съд точно е установил, че предметът на доставката с изпълнител "Н - Консултинг" ЕООД се различава съществено от предмета на доставката с изпълнител "Визикомп" ЕООД, от което следва, че по проекта са осъществени две самостоятелни доставки, което обстоятелство налага провеждане на две отделни процедури за избор на изпълнители. Ето защо видът на процедурата се определя в зависимост от прогнозната стойност на отделната доставка, а в случая прогнозната стойност без ДДС на доставката, извършена от "Н - Консултинг" ЕООД е по-ниска от 30 000 лв., което се установява по безспорен начин от платените за нея разходи в размер на 1200 лв. С оглед на това настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението в касационната жалба на издателя на процесния административен акт, защото спрямо доставката, осъществена от "Н - Консултинг" ЕООД, не е приложим текста на чл. 50, ал. 2, т. 2 ЗУСЕСИФ и не е необходимо провеждане на процедура за избор с публична покана. Следователно проведеното пряко договаряне на бенефициента с "Н - Консултинг" ЕООД и извършеният разход в размер на 1200 лв. по тази доставка са законосъобразни по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ и понеже оспореният адм. акт не съдържа посочване на друго основание за недопустимост на този разход, същият следва да бъде счетен за допустим и подлежащ на верификация. Касационният съдебен състав споделя извода на решаващия съдебен състав от Административен съд - Варна, че адм. орган не е разграничил допустимия от недопустимия разход и в съответствие с техните стойности не е определил законосъобразно размера на подлежащия и размера на неподлежащия на верификация разход, поради което е нарушена нормата на чл. 64, ал. 3 ЗУСЕСИФ, която регламентира издаване на отказ само за разходите, относно които не е потвърдена допустимост. Първостепенният съд правилно е преценил, че в случая спорът не може да бъде решен по същество по смисъла на чл. 173, ал. 2 АПК, тъй като съдът не определя вместо ДФЗ размера на подлежащите на верификация разходи и размера на отказа за верификация, в резултат на което преписката законосъобразно е върната за ново разглеждане на адм. орган в съответствие с дадените задължителни указания по приложението на материалния закон относно допустимостта и и недопустимостта на спорните разходи по двете описани по - горе доставки.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните в двете касационни жалби пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК.

Предвид изхода на спора - неоснователност на двете касационни жалби, претенциите на двамата касатори за присъждане на направените по делото разноски, се оставят без уважение.

На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 820 от 17.06.2022 г., постановено от Административен съд – Варна, ХVІ-ти състав, по адм. д. № 66/2022 г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА

секретар:

Членове:

/п/ В. П. п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА