ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 511

гр. София, 21.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: Председател:Валя Рушанова

Членове: Елена Каракашева

Виолета Магдалинчева

като разгледа докладваното от В. М. Касационно частно наказателно дело № 20258003201022 по описа за 2025 година Производството е по чл. 44 НПК.

Образувано е по повод разпореждане от 07.11.2025 г. по н. ч.х. д. №15632/2025 г. на СРС, НО, 19. състав, с което е прекратено производството по делото и то е изпратено на ВКС за произнасяне по спор за подсъдност между този съд и Районен съд – Бургас.

Върховният касационен съд, като се запозна с материалите по делото, намери следното:

По частна тъжба с вх. №49974/25.11.2024 г., подадена от Н. Ф. Ф. срещу Д. К. С. за квалифицирана обида по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. с чл. 146, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК, в РС - Бургас е било образувано н. ч.х. д. №4800/2024 г.

По частна тъжба с вх. № 49992/26.11.2024 г. между същите страни и в същото процесуално качество, но за квалифицирана клевета по чл. 148, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. с чл. 147, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК, в РС – Бургас е било образувано н. ч.х. д. № 4842/2024 г.

Съгласно фактите в двете тъжби квалифицираните обиди и клевети са осъществени на четири дати в периода 30.09.2024 г. - 30.10.2024 г., реализирани са чрез електронния сайт www.bird.bg и телевизионния Канал 3 и са възприети от тъжителя в гр. Бургас, където той живее и пребивава трайно.

След процесуални усложнения без отношение към предмета на настоящото произнасяне с разпореждане от 18.08.2025 г. поради връзка между тях двете дела са обединени, като е разпоредено производството да продължи под номера на първото образувано дело, а именно н. д.ч. х. №4800/2024 г.

По това дело с молба с вх. №39454/15.09.2025 г. защитникът на подсъдимия Д. С. е депозирал молба с възражение за неподсъдност на делото пред РС-Бургас.

Преди даване ход на съдебното следствие с определение от 28.10.2025 г. в закрито заседание съдията-докладчик е прекратил производството по н. ч.х. д. № 4800/2024 г. и е изпратил делото по подсъдност на РС-София. Мотивирал се е с това, че клеветническите твърдения са разпространени чрез български телевизионен канал със седалище в гр. София и чрез онлайн медия, собственост на неправителствена организация със седалище в Париж, Франция, което по правилата на чл. 36 и чл. 37 НПК е приел, че налага разглеждане на делото от Софийски районен съд.

Въз основа на това произнасяне в СРС е образувано н. ч.х. д. №15632/2025г., поверено за разглеждане на 19. наказателен състав.

С разпореждане от 07.11.2025 г., приемайки че делото не му е териториално подсъдно, съдията-докладчик от СРС е прекратил производството пред себе си и е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС. Приел е, че в съответствие с практиката на СЕС меродавен критерий за дефиниране на местната подсъдност е „центърът на интереси“ на пострадалия тъжител, който съвпада с обичайното местопребиваване и упражняване на професионални интереси от лицето и в случая се намира в гр. Бургас.

Това разпореждане е послужило като основание за образуване на настоящото производство пред ВКС.

В него спорът за местната (териториална) подсъдност следва да бъде решен в полза на РС-Бургас по следните съображения: Подсъдността е елемент от състава на „съд, създаден в съответствие със закона“ и представлява обем на компетентност, определящ кой точно съд е оправомощен да разгледа и реши конкретното наказателно дело.

За местната подсъдност решаващият орган се ръководи от текста на чл. 36 НПК и от посочените в тъжбата фактически положения. Според тези правила местно компетентен да разгледа делото от частен характер е онзи съд, в чийто район е извършено престъплението. Затова и от значение за правилното решаване на препирнята между двата съда е мястото, на което са били довършени двете престъпления, за които Д. С. е бил предаден на съд. Първото от тях е за квалифицирана обида. Тъй като това престъпление е резултатно и защитава обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на личното чувство за достойнство, самооценката на човека и положителната оценка, която всеки има за собствената си личност, няма спор в теорията и в практиката, че обидата е довършена, когато унизителните за честта и достойнството думи и изрази са чути от пострадалия или са възприети от него чрез прочитане или виждане[1]. В конкретния случай и на база на изложените в тъжба с вх. № 49974/25.11.2024 г. твърдения това се е случило в гр. Бургас, където всъщност следва да се приеме, че престъплението е довършено.

Второто обвинение е за квалифицирана клевета, разпространена публично и по друг начин – чрез електронния сайт www.bird.bg (за три от деянията от продължаваното престъпление) и чрез телевизионния Канал 3 (при четвъртото деяние). Тъй като непосредственият обект на защита при клеветата са обществените отношения, свързани с честта и достойнството на човека, разгледани през призмата на обществената оценка за пострадалия, престъплението се счита за довършено не когато пострадалият е научил или чул за приписаното му престъпление или позорно обстоятелство – това има значение само за предприемане на действия за наказателното преследване срещу дееца – а в момента, в който те бъдат разгласени или приписани пред поне едно трето лице. От този момент насетне обществената оценка за оклеветения вече е негативно променена и целеният от престъплението резултат е постигнат. Поради това за определяне на местната подсъдност е без значение къде, кога и при какви обстоятелства тъжителят е узнал считаната от него за съставомерна клеветническа информация. Същественото е, че преди той да я узнае, тя е достигнала до знанието на поне още едно трето лице.

Тъй като в процесния случай клеветата е разпространена чрез онлайн и телевизионна медия, деянието ще бъде извършено там, където е тяхното седалище, т. е. мястото, което служи за юридическата им локализация.[2] Неприложима в случая е съдебната практика на Съда на Европейския съюз - Решение от 25.10.2011 г. по съединени дела C-509/09 и C-161/10, която приема, че местната подсъдност по отношение на деяния, извършени в интернет е там, където е „центърът на интереси“ на пострадалия. Цитираното решение и съответстващата му практика на националния съд, на които се е позовал и съдията – докладчик при СРС, са относими в хипотези, при които клеветата е разпространена чрез обикновена интернет платформа – социални мрежи, форуми, лични профили, но не и чрез онлайн или телевизионна медия с търговско седалище, определящо териториалната компетентност на съдилища и институции. Критерият „център на интереси“ в първия случай е приложим, тъй като интернет представлява глобална мрежа от взаимносвързани мрежи, които обменят информация чрез общи правила – т. нар. протоколи (вж. и легалната дефиниция в §1, т. 22 от Закона за електронните съобщения), поради което при възможността информацията да бъде достъпвана от потребители на различни места, е практически невъзможно да се установи конкретната територия, на която клеветническите твърдения са били разпространени. В хипотеза, в която обаче разгласяването е извършено чрез онлайн или телевизионна медия с ясно определено седалище, именно то ще бъде решаващо за определяне на местната компетентност на съда, защото там се осъществява дейността по създаване, редактиране и управление на съдържанието.

Според достъпните и общоизвестни факти седалището на телевизионния Канал 3 е в България, гр. София, ул. „А. П. М. 2, а на онлайн медията Bird.bg в гр. Париж, Франция, като сайтът се издава от неправителствената организация DRJI – Data for Reporters, Journalists and Investigations, регистрирана във Франция под номер ******. При тези данни и по правилата на чл. 36 и чл. 37, ал. 2, т. 2 НПК - с уточнението, че подсъдимият Д. С. е български гражданин с посочено в тъжбата местоживеене в гр. София, ул. „*****“ № 96 - местно компетентен да разгледа делото за квалифицираната клевета се явява Районен съд – София.

От изложеното следва, че престъпленията, за които е повдигнато обвинение от частен характер, са подсъдни на различни съдилища, с оглед на което компетентният съд следва да бъде определен съобразно чл. 38 НПК. Съгласно цитираната разпоредба, когато срещу едно и също лице е повдигнато обвинение за няколко престъпления, подсъдни на различни по степен съдилища, делото за всички тях е подсъдно на по-горния съд, а когато съдилищата са от еднаква степен - на съда, на който е подсъдно делото за най- тежкото престъпление.

За престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. с чл. 146 от НК е предвидено наказание глоба от петстотин лева до десет хиляди лева и обществено порицание, а за това по чл. 148, ал. 2, вр. с ал. 1 вр. чл. 147 от НК - глоба от хиляда лева до петнадесет хиляди лева и обществено порицание. В случая, с оглед по-високия размер на предвиденото наказание, клеветата се явява най-тежкото престъпление и тъй като то е подсъдно на Софийски районен съд, делото следва да бъде разгледано именно от този съд. Така мотивиран и на основание 44, ал. 1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

[1] Определение № 113 от 28.09.2009 г. по ч. н. д. №476/2009 г., Н. К., ІІІ н. о. на ВКС, Определение № 48 от 26.03.2013 г. по ч. н. д. № 491/2013 г., Н. К., ІІІ н. о. на ВКС [2] Определение № 50 от 11.05.2021 г. по ч. н.д. № 361/2021 г., Н. К., ІІІ н. о. на ВКС, Определение № 240 от 29.05.2023 г. по ч. н.д. № 447/2023 г., Н. К., І н. о. на ВКС ОПРЕДЕЛИ:

ИЗПРАЩА прекратеното н. ч.х. д. № 15632/2025 г. на РС-София за разглеждането му и решаването от същия съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Копие от настоящия съдебен акт да се изпрати на РС-Бургас за сведение.