Председателят на Върховния съд на НРБ е предложил да се издаде тълкувателно решение по въпроса, може ли недвижим имот да бъде предмет на документната измама по чл. 212 НК.

Прокурорът даде заключение, че предмет на документната измама могат да бъдат както пари, вещи и други ценности, така и недвижим имот.

Върховният съд, ОСНК, за да се произнесе, съобрази следното: Престъплението по чл. 212 НК е в раздел IV "Измама" на глава V от Особената част на Наказателния кодекс, затова с т. 1 на Постановление № 8/1978 г. Пленумът на Върховния съд го определи като вид измама - документна измама. Посочено е, че това престъпление се отличава от обикновената измама по чл. 209 НК по средствата, с които се осъществява или поддържа измамата - чрез използуването на документи с невярно съдържание, неистински или преправени документи.

Не е спорно в теорията и съдебната практика, че предмет на обикновената измама по чл. 209 НК, могат да бъдат както пари, вещи и други ценности, така и недвижими имоти или други имуществени права.

В чл. 212 НК предметът на престъплението е определен: "държавно, кооперативно или друго обществено имущество". Това най-обобщаващо понятие е дадено, за да се различи предметът на документната измама от предмета на другите присвоителни престъпления против социалистическата собственост кражби, грабежи, длъжностно присвояване и обсебване, който е ограничен само до "пари, вещи или други ценности". Включването на всяко обществено имущество в предмета на документната измама е направено, защото:

1) Като вид измама престъплението по чл. 212 НК не може да се различава значително по своя предмет от обикновената измама.

2) При кражбата, грабежа, длъжностното присвояване и обсебване на обществено имущество поради особеностите на изпълнителните им деяния деецът не може сам да се разпореди с общественото имущество недвижим имот поради изискванията за ред и форма. Напълно възможно е обаче при престъпленията по чл. 212 НК...