Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на девети март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. Б. Членове: Л. П. . при секретар И. К. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от председателя С. Б. по административно дело № 9905 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция по безопасност на храните - София област против решение № 5260/09.08.2022 г. по адм. д. № 9617/2020 г. по описа на Административен съд – София-град. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че съгласно чл. 166 АПК, подадената жалба спира действието на административния акт и това е препятствало настъпването на претендираните вреди. Възразява, че осъществяваната дейност на дружеството е за строителство на ферма за патици, а не за отглеждане на патици и поради неосъществяване на строителството, първоначалното искане за регистрация на животновъден обект е било отказано с Уведомително писмо изх. № 17488/10.11.2015 г. Излага довод, че Заповед № 03-90/2612/27.06.2018 г., с която е отказано финансиране от ДФ „Земеделие“ не е била оспорена. Възразява, че представеният Договор за доставка на отгледани птици е нищожен, но съдът не е събрал доказателства във връзка с оспорването му. Моли да бъде отменено решението на съда и претендира заплащане на разноски по делото.

Ответникът - „Холид“ ЕООД, редовно призовано, се представлява се от адвокат Зарева. Моли да бъде оставена касационната жалба без уважение като неоснователна. Атакуваният съдебен акт е правилен и законосъобразен. Поддържа изложените подробни писмени бележки и становища по делото. Претендира разноски съобразно представения списък.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Обжалваното съдебно решение е правилно. Постановено е при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми. В резултат на отменения като незаконосъобразен акт, „Холид“ ЕООД е претърпяло имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от нереализиране на печалба. Затварянето на обекта е довело до невъзможност за дружеството да изпълнява задълженията си по сключените договори за доставка на патета. Незаконосъобразното спиране на експлоатацията на обекта е възпрепятствало да се изпълни заложения бизнес-план по договор за предоставяне на финансова помощ от 15.03.2013 г. От доказателствата по делото е видно, че дружеството „Холид“ ЕООД е разполагало с кадрови ресурс, финансови средства и техническа обезпеченост да отглежда уговореното в договора количество патици с посочените характеристики. Пряка причинно-следствена връзка е налице между неизпълнението на договора, респективно увредата и разпореденото с отменения административен акт затваряне на обекта от органите на ОДБХ - София област. Правилно съдът е формирал извод за основателност на исковете за обезщетяване на претърпени вреди, представляващи реално претърпени загуби в общ размер на 5 007 208,43 лева и за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи в общ размер на 2 644 175,76 лева. Предлагам на състава на ВАС да остави в сила обжалваното решение.

Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Производството е образувано по подадена от „Холид“ ЕООД искова молба срещу Областна дирекция по безопасност на храните – София област, с която моли да бъде осъждан ответника да му заплати сумата от 7 811 372,06 лв., представляваща обезщетение за претърпени от дружеството имуществени вреди за периода от 18.02.2017 г. до 13.03.2019 г., от която сумата от 2 648 183,62 лв. за пропуснати ползи от нереализирана търговска печалба /1 693 118,60 лв./, отказано финансиране от ДФ „ Земеделие“ /от 950 987,16 лв.,/, законна лихва върху заплатени суми за лихви за забава по договор за овърдрафт с „Първа инвестиционна банка“ АД, изчислена от деня, следващ деня на плащането до датата на подаване на исковата молба / 4077,86 лв./, както и сумата от 5 163 188,44 лв. реално претърпени загуби от погасена неустойка по договор от 17.05.2016 г./ 3 027 360 лв.,/, разликата между отчетената стойност на активи и сумата, за която същите са възложени в хода на изп. дело № 20199270400558/2 119 504,09 лв./ и лихви за забава по договор за овърдрафт с „Първа инвестиционна банка“ АД за периода от м.01.2017 г. до м.03.2019 г. /16 324,35 лв./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

Съдът е осъдил Областна дирекция по безопасност на храните – София област, да заплати на „Холид“ ЕООД сумата от 7 651 384,18 лв., представляваща обезщетение за претърпени от дружеството имуществени вреди за периода от 18.02.2017 г. до 13.03.2019 г., от която сумата от 2 644 174,76 лв. за пропуснати ползи от нереализирана търговска печалба в размер на 1 693 118,60 лв. и отказано финансиране от ДФ „Земеделие“ в размер на 950 987,16 лв., сумата от 5 007 208,43 лв. реално претърпени загуби от погасена неустойка по договор от 17.05.2016 г. в размер на 3 027 360 лв., разликата между отчетената стойност на активи и сумата, за която същите са възложени в хода на изпълнително дело по описа на ЧСИ С. Л. в размер на 1 963 524,08 лв. и лихви за забава по договор за овърдрафт № 000LD-L-000721/28.04.2016 г. с „Първа инвестиционна банка“ АД, за периода от м.01.2017 г. до м.03.2019 г. в размер на 16 324,35 лв., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска за сумата от 155 980,01 лв. представляваща разликата между пълния претендиран размер и уважения такъв за обезщетяване на разликата между отчетената стойност на активи и сумата, за която същите са възложени в хода на изпълнително дело по описа на ЧСИ С. Л., както и за сумата от 4007,86 лв. законна лихва върху заплатени суми за лихви за забава по договор за овърдрафт № 000LD-L-000721/28.04.2016 г. с „Първа инвестиционна банка“ АД, изчислена от деня, следващ деня на плащането до датата на подаване на исковата молба. Осъдена е Областна дирекция по безопасност на храните – София област да заплати на „Холид“ ЕООД сумата от 30 957,68 лв. направени по делото разноски, съобразно уважената част от иска. Осъдена е „Холид“ ЕООД да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните – София сумата от 651,06 лв., направени разноски по делото, съобразно отхвърлената част от иска.

От фактическа страна е установено, че ищецът е притежавал регистриран животновъден обект, който е целял да засели и съответно да отглежда еднодневни патета - удостоверение за регистрация № 232/08.12.2015 г. Обектът е изграден съгласно договор за новация от 23.03.2015 г., сключен между ДФЗ и „Холид“ ЕООД, като дружеството става заместваща страна по договор № 23/121/05700/15.03.2013 г. за отпускане на финансова помощ и се задължава да изгради „Птицеферма за отглеждане на пуйки с битово-административна сграда“ до 30.06.2015 г. С анекс V от 04.04.2015 г. към договор № 23/121/05700/15.03.2013 г. за отпускане на финансова помощ страните са договорили, че към датата на подаване на заявката за окончателното плащане, ползвателя се задължава да насели обекта с 300 бр. патици, като в срок до 31.03.2016 г. се задължава да увеличи броя на животните с още 13 200 бр. патици. По договора за финансиране, ДФЗ е отпуснал и превел 1 417 045,33 лв.

При извършена в обекта проверка, служител при ОБДХ - София област, издава Предписание № 16/29.11.2016 г., с което установява нарушения на ветеринарно-санитарните изисквания и указва на управителя на дружество да изпълни предписанието до 15.02.2017 г. Едновременно с предписанието, в същия ден служител при ОБДХ - София област издава и разпореждане № 02/29.11.2016 г. за спиране на експлоатацията на животновъден обект с ветеринарен регистрационен номер 2068-0070 със срок до изпълнение на предписание № 16/29.11.2016 г. С решение № 556/27.06.2017 г., постановено по адм. д. № 1146/2016 г. по описа на АССО, потвърдено с решение № 3613/13.03.2019 г. по описа на ВАС, V отд., е отменено разпореждане № 02/29.11.2016 г. за спиране на експлоатацията на животновъден обект, издадено от ОБДХ - София област.

Установява се от писмените доказателства по делото, че за реализиране на отгледаните патици, ищецът е сключил договор за доставка на отгледани патици от 17.05.2016 г. със ЗС С. С., като страните са се договорили, ищецът да отглежда и доставя по 105 300 отгледани патици за угояване годишно, на приблизително равни партиди пред 15 календарни дни, считано от 18.02.2017 г. Срокът на договора е до 31.03.2021 г. Договорената единична цена за брой отгледана патица е 15,20 лв. без ДДС, платима по банков път. В договора е договорено, че доставчикът дължи неустойка в размер на 10 лв. за всяка недоставена патица. Ищецът е уведомил ЗС С. С., че не може да изпълни договора, поради спиране дейността на обекта с отмененото разпореждане за спиране. С уведомление от 18.03.2019 г. ЗС С. С. уведомява „Холид“ ЕООД, че изпълнението на договора вече е безполезно, разваля сключения между тях договор за доставка на отгледани патици от 17.05.2016 г. и претендира неустойка по него в размер на 2 149 880 лв., за което дружеството ищец е поканен в 3-дневен срок да погаси задължението си. С уведомление от 21.01.2020 г. се претендира и неустойка в размер на 877 480,00 лв. Страните по договора сключват споразумителен протокол от 25.02.2020 г., в който са уточнили, че ищецът има задължение към земеделския производител в размер на 2 149 880 лв. по първото уведомление от 18.03.2019 г. и 877 480,00 лв. по второто, или общо в размер на 3 027 360 лв. Сумата не е платена, а е извършено прихващане с други задължения на ЗС С. С., за които са представени договори за цесия.

За осъществяване на бизнес плана си, на дружеството-ищец са били отпуснати от „Първа инвестиционна банка“ АД по два договора за кредит - овърдрафт по разплащателна сметка за сумата от 650 000 лв., предназначени за оборотни средства и текущи задължения и банков кредит от 26.06.2015 г., въз основа на който банката е отпуснала на дружеството сумата от 1 470 000,00 лв. Дружеството е изпаднало в забава по кредита за овърдрафт и кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Банката се е снабдила с изпълнителен лист от 02.04.2019 г. за сумата от 741 343,53 лв., въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по гр. д. № 340/2019 г. по описа на районен съд - Ихтиман. Въз основа на изпълнителният лист е образувано изп. д. № 20199270400558/2019 г. по описа на ЧСИ С. Л.. Тъй като срещу „Холид“ ЕООД е образувано и изпълнително дело № 20189270401827/2018 г. по описа на ЧСИ С. Л., „Първа инвестиционна банка“ АД е била присъединен кредитор по посоченото дело, като първо образувано за сумата по изпълнителния лист от 02.04.2019 г. По изпълнително дело № 20189270401827/2018 г. по описа на ЧСИ С. Л. за задълженията на ищеца, на публична продан е изнесен имотът, в който е изградена птицефермата, както и самата ферма. От проведените продани, посоченият ПИ е продаден за 894 000 лв. с ДДС, а движимите вещи са продадени за общата сума от 46 080 лв. Общата сума, която е събрана от публичната продан на движими и недвижими вещи на ищеца, е 940 080 лв., която е разпределена съобразно протокол за разпределение по изпълнителното дело. От заключението по ССчЕ е видно, че общият размер на активите, изнесени на публична продан 2 903 604.08 лв. Т.е., налице е разлика между отчетената стойност на активи и сумата, за която същите са възложени в хода на изп. дело № 20189270401827/2018 г. при ЧСИ С. Л., която разлика е в размер на 1 963 524,08 лв.

Съдът е изложил мотиви, че по отношение на тази част от имуществените вреди, представляващи претърпени загуби, е налице причинно - следствена връзка между претърпените загуби и отменения административен акт. Според съда, отмененият като незаконосъобразен административен акт е пряка причина ищецът да не изпълни задълженията си по договора със ЗС С. С., поради което да дължи неустойка. За доказано съдът е приел заплащането на неустойката чрез извършено прихващане, като се е позовал на заключението на вещото лице.

Такава причинно-следствена връзка съдът е установил и по отношение на претенцията за обезщетяване на разликата между отчетната стойност на активите и сумата, за която същите са възложени по изпълнително дело по описа на ЧСИ С. Л.. Изложил е извод, че ако не е била спряна дейността на обекта с отменения административен акт, дружеството е щяло да извършва дейността си, съответно да реализира печалба и да покрива задълженията си към кредитните институции. Като последица от спирането на обекта е от една страна плащането на лихви върху забавените плащания, а от друга образуването на изпълнително производство и извършването на публична продан на имуществото на дружеството за удовлетворяване на кредиторите. Предвид изложеното, исковете за обезщетяване на имуществени вреди, представляващи реално претърпени загуби, съдът е приел за основателни в общ размер на 5 007 208,30 лв., а до пълния претендиран размер от 5 163 188,44 лв. ги е отхвърлил.

По отношение на пропуснатите ползи в размер на 2 648 183,62 лв., формирани от нереализирана търговска печалба, съгласно бизнес-план по проект „Строителство на ферма с битово-административна сграда за отглеждане на патици в землището на с. Полянци, община Ихтиман в размер на 1 693 118,60 лв.; от отказано финансиране от ДФ „Земеделие“ по проект № 23/04/1/0/02324 по ЗПЗП в размер на 950 987,16 лв. и от законна лихва върху заплатените суми за лихви за забава по договор за овърдрафт с „Първа инвестиционна банка“ АД в размер на 4 077,86 лв.,съдът е изложил следните мотиви:

Въз основа на назначените по делото зоотехническа, съдебно-счетоводна експертиза и съдебно-оценителна експертизи е направил извод, че бизнес-планът, представен от дружеството-ищец при изготвяне на проекта му за изграждане на фермата, е изпълним при работа в нормален режим, налице са били нужните условия, материална база и кадри през м. 04-05.2016 г. Според съда, персоналът, с който фермата е разполагала е бил достатъчен към 03.2016 г., тъй като цялостното управление на процесите на хранене, поене, отопление, вентилация, охлаждане и осветление са се управлявали автоматично. При условие, че ищецът е работил без да спира, е щял да реализира заложената в бизнес плана печалба. Съдът се е позовал на изводите на вещото лице, което е анализирало представени бизнес-план, договорите, както и пазара на еднодневни патета. С оглед на това, съдът е приел, че претенцията за заплащане на пропуснати ползи от търговска печалба за периода от 18.02.2017 г. до 13.03.2019 г., съгласно бизнес плана, е основателна за сумата от 1 693 118,60 лв.

По отношение на финансирането от ДФ „Земеделие“, съдът е посочил, че първоначално са били преведени 1 417 045,33 лв., а впоследствие със Заповед № 03-РД-2612/27.06.2018 г. е било отказано финансирането по заявление за подпомагане за 50% от проекта по програмата. Като е приел, че причината за отказа е липсата на патета в обекта по време на проверката, съдът е направил извод, че това се дължи на спирането на работата на обекта, предвид издаденото разпореждане за спиране. Като причина за отказа за получаване на финансиране, съдът е посочил издаденият незаконосъобразен акт и поради това е уважил исковата претенция за сумата от 950 987,16 лв., за която е отказано финансиране от ДФЗ.

Обосновани са изводите на административния съд, че Областната дирекция за безопасност на храните - София област е надлежен ответник по спора. Съгласно чл. 7 от Закона за БАБХ, Областните дирекции по безопасност на храните са изградени съобразно административно-териториалното деление на страната и са юридически лица, което съответства на изискването на чл. 205, ал. 1 АПК. Съдът е събрал доказателства за изясняване на всички спорни факти по делото и е изложил подробни съображения по всяка от претенциите в исковата молба.

Безспорно е установено по делото, че обектът, стопанисван от ищеца - „Птицеферма за отглеждане на пуйки с битово-административна сграда“ е изграден с финансовата помощ по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“ по програма за развитие на селските райони 2007-2013 г. и съгласно договор, сключен с ДФ „Земеделие“, по който е отпусната безвъзмездна финансова помощ в размер на 50% от одобрените и реално извършени от търговеца разходи. Птицефермата е регистрирана като животновъден обект с удостоверение за регистрация № 232/08.12.2015 г. под № 2068-0070, находящ се в землището на с. Полянци, общ. Ихтиман.

Основанието, на което се претендират причинените вреди и пропуснатите ползи от ищеца е отмененото разпореждане № 02/29.11.2016 г. за спиране на експлоатацията на животновъден обект. С решение № 556/27.06.2017 г., постановено по адм. д. № 1146/2016 г. по описа на АССО, потвърдено с решение № 3613/13.03.2019 г. по описа на ВАС, V отд., е отменено разпореждане № 02/29.11.2016 г. за спиране на експлоатацията на животновъден обект, издадено от ОБДХ – Софийска област.

И в двете решения на съдилищата е посочено, че мярката-спиране експлоатацията на обекта, е наложена преди да е изтекъл дадения с предписанието срок за отстраняване на констатираните нередности и е основана на доклад, който е от дата, следваща тази на издаване на оспорения акт, както и на предписанието № 16/29.11.2016 г. Освен това липсват основание и мотиви за прилагането й. Правилно е заключението на съда, че подадената жалба срещу предписанието не е спряла изпълнението на наложената ПАМ, поради допуснатото в чл. 253, ал. 5 ЗВМД предварително изпълнение.

При тези безспорно установени факти, касационната жалба на Областна дирекция по безопасност на храните – София област, се явява частично основателна.

Съдът правилно е отбелязал, че дължимото обезщетение за вреди обхваща, както претърпяната загуба, така и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението. Претърпяната загуба се представлява намаляване на имущественото състояние на увреденото лице, а пропуснатата полза се свързва с лишаването на увредения от възможността да реализира увеличение на имуществото си, което при обикновените условия би настъпило, ако длъжникът би изпълнил задължението си съгласно договора.

По отношение на претендираната сума от 1 693 118.60 лв, нереализирана търговска печалба, съгласно бизнес плана, административният съд правилно е приел, че тя представлява пропусната полза за ищеца и следва да му бъде присъдена. Този извод административният съд е изложил след анализ на заключението на вещо лице Н. Т.-Кънчовска от 15.01.2021 г., която е посочила, че след регистрацията на животновъдния обект в с. Полянци, общ. Ихтиман, обектът е отговарял на медицинските изисквания и е разполагал с необходимата материална база и кадри, за да се отглеждат в него посочения в бизнес плана брой патици. Птицефермите са били с метална конструкция, патиците са били отглеждани подово, отоплението е ставало с дървени пелети, всички сгради са имали вентилационна система, осигурено е било електрозахранване, а цялостното управление по хранене, поене, отопление, вентилация, осветление, охлаждане, е било автоматизирано. От посоченото следва, че ищецът е разполагал с базата и възможностите да развива бизнес, за каквато цел е била изградена фермата за отглеждане на патици. В същия смисъл е и заключението на вещо лице Д. Б., която прави същия извод след анализ на материалната база на фермата и на сключените от нея договори. Ако обектът не беше спрян от експлоатация не е имало обективни пречки, които да препятстват увеличението на имуществото на ищеца с печалбата, заложена в бизнес-плана.

Представените от ответника заповеди - № РД11-2279/03.11.2017 г. и № РД11-2332/10.11.2017 г. на Изпълнителния директор на БАБХ не водят до промяна на тези изводи. Действително с първата заповед се забранява населването с еднодневни водоплаващи птици в животновъдните обекти на РБългария. Но с втората заповед се дефинират редица изключения от тези забрани, при които населването е разрешено при спазване на определени условия. Поради това не може да се приеме, че заповедите въвеждат абсолютна забрана за населване и отглеждане на водоплаващи птици в РБългария в периода след издаването им.

Обосновани са изводите на съда по отношение на претърпяната загуба от ищеца, представляваща разликата между отчетната стойност на активите на дружеството и сумата, на която те са възложени по изп. д. № 20189270401827/2018 г. по описа на ЧСИ С. Л., с взискател „К. Б. ЕООД и длъжник „Холид“ ЕООД.

Безспорно е установено, че дейността на дружеството е финансирано по два кредита от „Първа инвестиционна банка“ АД-овърдрафт по разплащателна сметка за кумата от 650 000 лв., предназначени за оборотни средства и банков кредит от 26.06.2015 г. за сумата от 1 470 000.00 лв. Поради невъзможност да работи и да връща кредитите навреме, кредитът е обявен за предсрочно изискуем и банката е поканила дружеството да погаси просрочените задължения-главница и лихви. Въз основа на изпълнителен лист за сумата от 741 343.53 лв., издаден на банката на основание чл. 417 ГПК по гр. д. № 340/2019 г. по описа на РС - Ихтиман, имотът, в който е изградена птицефермата, ведно с цялото оборудване, е изнесен на публична продан. Общата сума от публичната продан на движими и недвижими вещи на щеца е 940 080 лв., а съгласно заключението на вещото лице стойността на сградите, машините и оборудването е в размер на 2 903 604.08 лв, т. е. разликата е на стойност 1 963 524.08 лв. Обоснован е изводът на съда, че тази сума представлява реална загуба за ищеца, който поради невъзможност да работи и да погасява задълженията си, е бил принуден да продаде имуществото си на по-ниска стойност.

Правилно съдът е преценил и претенцията за лихви за забава по договор за овърдрафт върху сумата от 650 000 лв., които лихви за забава са в размер на 16 324.35 лв. Обоснован е изводът на съда, че невъзможността дружеството да погасява срочно задължението си през исковия период, е пряко следствие от спирането на обекта и забраната да работи. С размера на платените лихви имуществото на ищеца е намаляло, поради което в тази част претенцията на ищеца е основателна.

Касационната инстанция намира, че неправилно съдът е приел като реално претърпяна вреда платените от ищеца две неустойки по договора за доставка на отгледани патици от 17.05.2016 г. със ЗС С. С., поради невъзможността да изпълни задълженията си по договора за доставка на патици. Двете суми са съответно 2 149 880 лв. и 877 480 лв. и с тях страните са се договорили да направят прихващания със сумите, чрез които задълженията на „Холид“ ЕООД са погасени. Общата сума от 3 027 360.00 лв. не може да бъде отчетена като загуба или вреда за дружеството. Представените договори – за доставка на патици и за извършени цесии, не са с достоверна дата. При оспорването им от ответника, по делото липсват доказателства, че договорите са проявили правни последици. Само констатациите от счетоводната експертиза, че платената неустойка е отразена по счетоводството на длъжника и кредитора, не установява, че страните по договора действително са направили прихващане с други свои вземания и задължения. Още повече, че при сключване на договора за доставка, ищецът сам е уговорил дължимата неустойка и след това доброволно я е заплатил. При лошото финансово състояние, в което е изпаднал поради независещи от него причини, ищецът е могъл да поиска разваляне на договора, намаляване на неустойката или да предприеме други правни действия в своя защита.

Касационната жалба е основателна и по отношение на претенцията за сумата от 950 987.16 лв., отказано финансиране по ДФ „Земеделие“ по проект № 23/04/1/0/02324 по ЗПЗП. Съдът неправилно е приел, че по договора за финансиране ДФЗ е превел 1 417 045.33 лв., а впоследствие със Заповед № 03/РД-2612/27.06.2018 г. е отказал финансиране по заявление за подпомагане за 50% от проекта по програмата и причината за отказа е, че поради спиране на обекта, той не е бил населен с патици. Изводите на съда са необосновани.

Видно от решение № 6651/03.06.2020 г. по адм. д. № 14092/2019 г. на V отд. ВАС, със заповед № 03 - РД/2612 от 27.06.2018 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, е отказано финансиране на заявление за подпомагане на кандидата „Холид“ ЕООД с УИН на проекта 23/04/1/0/02324 по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделските стопанства от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. Разглеждания в административното производство проект е с предмет: „Разширение на комплекс от птицеферми за отглеждане на патици с битово - административна сграда“. Посочената в проекта цел на инвестиционното намерение е изграждане на нови три сгради към съществуваща ферма в животновъден обект 2068 - 0070 за отглеждане на патици с площ 1496 кв. м всяка, оборудвани със съвременно технологично оборудване за отглеждане на патици. Целта е била, след реализацията на проекта, капацитетът на фермата да се увеличи от 13 500 места за патици до 27 000 места. В отказа си административният орган е изложил мотиви, че към датата на кандидатстване животновъдният обект е спрян от експлоатация и в него не са отглеждани животни, поради което „Холид“ ЕООД не отговаря на условието на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9 – „минималния стандартен производствен обем на земеделското стопанство да е не по-малко от левовата равностойност на 8000 евро“.

От това следва, че ищецът е кандидатствал по друг проект с инвестиционно намерение, съвсем различно от първoначалния проект, по който е бил изграден животновъдният обект. Влязлото в сила съдебно решение, с което е потвърден отказа на административния орган за одобряване на проекта и за финансирането му, е пречка тази сума да се търси както от ДФ „Земеделие“, така и като пропусната полза от ОД на БАБХ. Всяка нова програма за подпомагане по ЗПЗП има минимални стандарти, на които кандидатите трябва да отговарят. Не може да се предполага, че ако обектът работеше, проектът на ищеца щеше да бъде задължително одобрен, а претендираната сума за подпомагане - отпусната. В случая тази сума не е пропусната полза, защото не е било сигурно увеличението на имуществото на ищеца. Получаването и е опосредено от преценката на друг административен орган и неговият отказ, при това съдебно потвърден, не може да бъде преодолян с предположения.

С оглед на изложеното, съдебното решение е правилно и обосновано в частта, с която са уважени претенциите на ищеца за сумите: 1 693 118,60 лв. - пропуснати ползи от нереализирана търговска печалба; 1 963 524,08 лв. - разлика между отчетната стойност на активи на дружеството и сумата, за която те са възложени по изп. д. № 20199270400558/2019 г. по описа на ЧСИ С. Л., както и за сумата от 16 324,35 лв., лихви за забава по овърдрафт № 000LD-L-000721/28.04.2016 г. с „Първа инвестиционна банка“ АД, за периода от м.01.2017 г. до м.03.2019 г. В останалата част решението е неправилно поради необоснованост и следва да бъде отменено, а предявените искове следва да бъдат отхвърлени.

По разноските: Пред първа инстанция ищецът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 87 839.58 лв., депозит за вещо лице от 1555 лв. и държавна такса от 50 лв., или общо в размер на 89 394,58 лв. Ответникът е претендирал адвокатско възнаграждение в размер на 39,556,94 лв., и депозит за вещо лице в размер на 1788 лв. Пред касационната инстанция ищецът не е представил доказателства за дължимо възнаграждение на адвокат Т. З., която е представила писмен отговор, нито за адвокат Зарева, която се е явила в съдебно заседание. От адвокат Л. Ц. е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 44 340 лв. с ДДС.

Представено е пълномощно за адвокат Р. Р. от управителя на „Холид“ ЕООД и представено от него писмено становище. В него той е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 278 840 лв. Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. В този смисъл, ищецът има право да претендира разноски за адвокатското възнаграждение за първоначално упълномощените да го представляват адвокати - Зарева или Златева, но не и за впоследствие упълномощения адвокат Рангелов. Законът гарантира равнопоставеност при заплащане на разноските само за един адвокат, а ако страната желае да бъде представлявана от повече адвокати, следва да поеме сама разноските за това представителство. Поради това претенцията за разноски за адвокат Рангелов не следва да бъде уважавана.

Общият размер на разноските на ищеца е за сумата от 89 395 лв., а за ответника – 83 897 лв. Касационната инстанция намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Делото е с фактическа сложност и поради това не следва адвокатското възнаграждение да бъде определено към минималния предвиден размер. С оглед изхода на спора, по който претенцията е уважена в размер на 3 672 967.03 лв. и е отхвърлена за сумата от 3 978 347.16 лв., разноските на двете страни са съответни на уважената и на отхвърлената част от исковете и следва да бъдат понесени от страните, както са направени. Поради това решението на административния съд следва да бъде отменено и в частта за разноските и такива не следва да бъдат присъждани в полза на никоя от страните.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 5260/09.08.2022 г. по адм. д. № 9617/2020 г. по описа на Административен съд – София-град, в ЧАСТТА, с която е осъдена Областна дирекция по безопасност на храните – София област, да заплати на „Холид“ ЕООД, с [ЕИК], сумата от 950 987,16 лв. за отказано финансиране от ДФ „Земеделие“, съгласно Заповед № 03 - РД/2612 от 27.06.2018 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, както и сумата от 3 027 360 лв., реално претърпени загуби от погасена неустойка по договор от 17.05.2016 г., сключен със ЗС С. С., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Холид“ ЕООД, с [ЕИК], срещу Областна дирекция по безопасност на храните – София област искове за присъждане на сумата от 950 987,16 лв. за отказано финансиране от ДФ „Земеделие“, съгласно Заповед № 03 - РД/2612 от 27.06.2018 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, както и за сумата от 3 027 360 лв., реално претърпени загуби от погасена неустойка по договор от 17.05.2016 г., сключен със ЗС С. С., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТМЕНЯ решение № 5260/09.08.2022 г. по адм. д. № 9617/2020 г. по описа на Административен съд – София-град, в ЧАСТТА, с която е осъдена Областна дирекция по безопасност на храните – София област, да заплати на „Холид“ ЕООД, с [ЕИК], сумата от 30 957,68 лв. направени по делото разноски и в ЧАСТТА, с която е осъдено „Холид“ ЕООД, с [ЕИК], да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните – София област, сумата от 651,06 лв., направени разноски по делото като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията за присъждане на разноски по делото от „Холид“ ЕООД и от Областна дирекция по безопасност на храните – София област.

В останалата част оставя в сила решението.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА

секретар:

Членове:

/п/ Л. П. п/ ЮЛИЯН КИРОВ