Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на седми април две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: РУМЯНА Л. С. при секретар Л. Ж. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от председателя Б. Ц. по административно дело № 3193/2025 г. Производството е по гл. ХІІ на АПК.

Образувано е по касационна жалба на началника на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП срещу решение № 275/19.02.2025г. на Административен съд Ямбол по административно дело № 26/2025 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК-443-0135793/17.12.2024г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Изразява убеждение, че изборът на срока на ограничението в правната сфера на адресата на акта е надлежно мотивиран и ПАМ не се конкурира с другите мерки на административна принуда. Иска отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на оспорването срещу ЗПАМ. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация „Хит“ ЕООД изразява становище за неоснователност на жалбата.

Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното:

С оспорената пред Адм. съд Ямбол заповед по отношение на „Хит“ ЕООД са наложени принудителни административни мерки запечатване на обект и забрана на достъпа до стопанисвания от него магазин за авточасти в гр. Ямбол, [улица]за срок от 14 дни. Фактическо основание за налагане на мерките е неизпълнението от търговеца на задължението му да издаде фискален бон от функциониращия в обекта ЕКАФП при извършена на 26.11.2024 г. продажба на стоки на стойност 36 лева. Според администрацията източник на задължението са разпоредбите на чл. 118, ал. 1 ЗДДС и чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, а неизпълнението му е установено при проверка в 12:46 ч. на 27.11.2024 г. и удостоверено в протокол за извършена проверка от същата дата и приложенията към него. Правно основание за издаване на заповедта са разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а” и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. С първоинстанционното решение е отменена ЗПАМ.

Административният съд е приел, че са установени предпоставките по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС за налагане на ПАМ – извършването на продажба, за която е платено през ПОС терминал, без да е издаден фискален бон от работещото в търговския обект на жалбоподателя фискално устройство. Утежняващият акт е във формата за действителност и е издаден от орган по приходите, овластен със заповеди № 445/16.06.2023 г. и № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП.

Решаващите изводи на съда са за несъответствие на ПАМ с целта на закона. Като основание за отмяна на ЗПАМ съдът е възприел налагането на жалбоподателя на имуществена санкция в размер 1 200 лева с наказателно постановление за неизпълнение от жалбоподателя на задължението му за издаване на фискална касова бележка за продажбата от фактическия състав за налагане на ПАМ в контекста на решението на СЕС по дело С-97/21. Според първостепенния съд ефектът е кумулиране на две наказателни санкции без да има гаранции за съответствието на всички наложени санкции с тежестта на нарушението. Принудителната мярка се явявала непропорционална спрямо преследваните легитимни цели. Първоинстанционният съдебен акт е правилен.

При действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна промяна. Юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС „запечатване на обект“ е неспазването от задълженото лице на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В съответствие с чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано или нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. За реда за отчитане и съхраняване на издадените от ФУ документи въз основа на законовата делегация от чл. 118, ал. 4 ЗДДС е приета Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. С арг. от чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредбата задълженото лице издава касова бележка от ФУ за всяко плащане, с изключение на случаите на плащането чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.

Споделяни от касационния съдебен състав са решаващите изводи на първостепенния съд за значението за законосъобразността на ЗПАМ на изборът на администрацията да кумулира мерки на административна принуда с налагане на ПАМ и осъществяване на административнонаказателна отговорност за неизпълнение на едно и също публичноправно задължение без възможност за координиране на производствата и при отсъствие на гаранции за съответствие на наложените санкции с тежестта на нарушението. Това разбиране съответства на цитираното от административния съд решение на СЕС по дело С-97/21. Правилно съдът е възприел като основание за незаконосъобразност на индивидуалния административен акт издаването на санкционен акт в административнонаказателно производство. Не съществува информационна следа издателят на ЗПАМ да е съобразил образуването и на друго санкционно производство и да може да влияе на изхода му, та развитието му да е без значение за законосъобразността на издадения от него акт.

Порок на формата на ЗПАМ, засягаща преценката за съответствието на акта с целта на закона е отсъствието на мотиви в оспорения административен акт относно срока на мярката. Изложените от администрацията мотиви относно продължителността на срока са обвързани с тежестта на нарушението и конкретното му проявление; среднодневния оборот; наличието на непогасени публични задължения в нищожни размери, декларираните ФР по данъчни години и регистрацията за целите на ДДС.

Неотносими към правната промяна и бланкетни са мотивите в ЗПАМ. В съответствие с чл. 25, ал. 3 от Наредбата моментът, в който лицето по чл. 3 следва да издаде фискалния бон е този на извършване на плащането и едновременно с получаването на плащането да го предаде на клиента. Доколкото едновременно със запечатването се забранява и достъпа да търговския обект /вж. чл. 187, ал. 1 във вр. с чл.186, ал. 1 ЗДДС/, то очевидно с налагането на мерките не се цели преустановяване на нарушението по документиране на конкретната продажба или възстановяване на правомерното развитие на административното правоотношение, тъй като то предполага активно поведение на адресата на мерките в търговския обект – издаване на фискална бележка от регистрираното в обекта ФУ. З. и от целите на ПАМ по чл. 22 ЗАНН за мерките по чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е мислима само тази на превенцията – за предотвратяване на административни нарушения /обратно на приетото от първостепенния съд/. Съответствието с тази цел не може да се изследва при неяснотата за избора на срок на ограничението в правната сфера на адресата на акта. Несъвместимо с целта на закона е прекратяването на дейността в обекта.

В съответствие с чл. 6, ал. 5 АПК издателят на акта е следвало да се въздържи от издаването му. Нецеленасочеността на акта е самостоятелно основание за отмяната му.

Дължимо е оставяне в сила на обжалваното решение.

При този изход на делото на ответника по касация се дължат деловодни разноски в размер 500 лева.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 275/19.02.2025г. на Административен съд Ямбол по административно дело № 26/2025 г.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Хит“ ЕООД деловодни разноски в размер 500 лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ Р. Л. п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА