О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 450 гр.София, 20.07.2022 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б. ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 357 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Санатит“ЕООД против решение № 10513/13.08.2021 г. по т. д. № 6010/2018г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на решение № 1486/13.07.2017 г. по т. д. № 1816/2017г. по описа на Софийски градски съд е обявена неплатежоспособността на касатора с начална дата - 31.12.2014 г.; открито е производство по несъстоятелност по отношение на „Санатит“ЕООД; назначен е временен синдик и е определено възнаграждението му в размер на 1000 лв. месечно; свикано е първо събрание на кредиторите на „Санатит“ЕООД на 22.09.2021 г. от 14.00 ч. в сградата на Съдебната палата в [населено място].
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба НАП - София в писмения си отговор оспорва основателността на касационната жалба и наличието на предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че основание за откриване на производство по несъстоятелност e неплатежоспособността на длъжника, когато тя е обективно и трайно състояние на невъзможност той да погасява паричните си задължения, изчерпателно изброени в чл. 608, ал. 1, т. 1-4 от ТЗ, което намира икономически израз в съотношението между стойността на краткотрайните активи и тази на краткосрочните задължения, обективирано в коефициентите за ликвидност - обща, бърза, незабавна и абсолютна. Същите са количествени характеристики на способността на длъжника да погасява текущите си (краткосрочни) задължения с краткотрайните си активи, които в случаите, когато стойността им е под единица, представляват индиция за влошено финансово състояние на дружеството. САС е счел, че е от значение дали предприятието разполага с достатъчно налични краткотрайни активи, с които да посрещне краткосрочните/текущи задължения, на база реалната ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи, изразяваща се във възможността им да се преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена, близка до справедливата пазарна стойност. Посочил е, че краткотрайни или текущи активи на предприятието са онези, които участват в дейността му в рамките на един отчетен период, а очакваната от него икономическа изгода се реализира до една година. Позовал се е на съдебната практика, която приема, че тези активи следва да са реално ликвидни, а когато се касае за краткосрочни вземания се изследва дали те са събираеми или дали не са обезценени. Ето защо, ако актив от оборотния капитал не може да бъде реализиран в парични средства, показателят ликвидност, при изчисляването на който е включен този актив, не дава реална картина на способността на предприятието да осъществи текущите плащания към кредиторите си, като в този случай предприятието следва да е в състояние да посрещне краткосрочните си задължения чрез останалите елементи на краткосрочните активи.
Въззивната инстанция е разгледала заключението по първоначалната ССЕ, въз основа на което е било установено, че основната част от краткотрайните активи на дружеството за изследвания период представляват вземания (42,91% от общата стойност на активите за 2014 г. до 98,35% от общата стойност на активите през 2017 г.), преобладаваща част от които произтичат от договори за заем, сключени с трети лица. С оглед особеностите на така посочените краткотрайни активи са били съобразени като релевантни обстоятелства значителното намаляване на паричните средства на дружеството от 15 264 хил. лева към края на 2014г. до 285 хил. лева към края на 2017 г., при значително нарастване на периода на събиране на вземанията - към 31.12.2014 г.- 101 дни и към 2017 г.- 3093.7 дни. Поради което независимо от констатацията на вещото лице, че за изследвания период от 2014 г. до 2017г. коефициентите, свързани с общата, бърза и незабавна ликвидност са на високо ниво и осигуряват покритие на текущите задължения, САС е акцентирал на установеното, че коефициентите за абсолютна ликвидност, които сочат съотношението между наличните парични средства и текущите пасиви, с изключение на 2014 г., са на много ниско ниво и показват, че при забавено събиране на вземанията си, дружеството може да изпадне в затруднения да погасява текущите си пасиви. Така съдът е разгледал допълнителното заключение на експертизата, със задача да даде заключение за показателите за ликвидност на касатора при съобразени само вземанията, които са със срок на събиране до 360 дни. Според това заключение, показателите за ликвидност на предприятието на длъжника за целия изследван период са неблагоприятни и при невъзможност за бързо събиране на условно определените дългосрочни задължения е бил направен извод, че длъжникът трудно може да посрещне плащанията към доставчици, вкл. публични задължения. Според САС затрудненията на длъжника нямат временен характер, видно от основното и от допълнителното заключение на назначената от въззивната инстанция съдебно-счетоводна експертиза, според която след подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ и по време на висящността на производството - през 2018 г. и 2019 г., коефициентите за ликвидност на предприятието остават неблагоприятни и значително под референтните стойности. Решаващият състав е намерил, че началната дата на неплатежоспособността е 31.12.2014 г., доколкото от допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че към тази дата, с оглед стойностите на коефициентите за ликвидност, е консолидирана неспособността на длъжника с краткотрайните си активи да погасява краткосрочните си задължения, като това състояние няма временен характер и е продължило вкл. през 2018 г. и 2019г.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси: 1/ При извършване на преценка относно наличието на неплатежоспособност достатъчно ли е съдът да вземе предвид единствено някои от показателите на счетоводните стандарти или трябва да извърши цялостна оценка на икономическото състояние на длъжника?; 2/ Какво е значението на коефициентите за ликвидност, съпоставени с останалите финансово – икономически показатели на длъжника?; 3/ Как следва да се преценява съотношението на актив и пасив, формиращо стойностите на коефициентите за обща и бърза ликвидност и достатъчно ли е да се приеме, че е налице неплатежоспособност към даден момент само с оглед на обстоятелството, че в бъдеще предприятието няма да може да обслужва плащанията си?; 4/ Следва ли въззивният съд да изложи мотиви в решението си защо не приема изводите на първоинстанционния съд относно финансовото състояние на търговеца?; 5/ Допустимо ли е съдът да мотивира съдебното си решение с една част от заключенията на вещите лица, без да обсъди защо не ги цени в останалата им част?; 6/ Длъжен ли е съдът да изложи мотиви за причините, поради които не възприема някои от събраните доказателства?; 7/Допустимо ли е съдът да основава решението си на основна експертиза, без да е постановил изрично определение, че същата е приета?; 8/Допустимо ли е насрочване на първото събрание на кредиторите на официален празник?; 9/Длъжен ли е съдът да изпрати на Търговския регистър преписи от постановените актове, подлежащи на обявяване в деня на постановяването им или най-късно на следващия работен ден? Въпроси от №1 до №3 вкл. са въведени при позоваване на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а от № 4 до № 9 вкл. – по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът е този, който е длъжен да посочи конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, т. е. който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправните или процесуалноправните въпроси са винаги специфични за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същите следва да са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, както и трябва изрично да бъдат посочени от касатора. ВКС няма правомощие да извежда правния въпрос от фактическите и правни доводи на касаторите, а може само да преформулира, уточни и конкретизира поставения от страната правен въпрос.
Първите три въпроса са поставени от касатора в контекста на доводи за изследване от САС само на коефициентите за ликвидност, без да анализира защо са ниски коефициентите на абсолютна ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост и без да прецени дали са вероятно събираеми вземанията. Така разгледани въпросите не отговарят на произнасянето на въззивния съд. Твърдението на касатора за необходимост от цялостен анализ на финансово-икономическото състояние е чисто хипотетично, без да се конкретзират неговите аспекти. Освен това съдът е разгледал коефициентите за ликвидност във варианти, представени в заключенията на вещите лица, както пред СГС, така и пред САС и е посочил причините, поради които кредитира съобразяването на събираемостта на вземанията. Съпоставил е и коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост, като въз основа на техните стойности е споделил извода на вещото лице, че касаторът е увеличил своята задлъжнялост и зависимостта си от кредиторите, при това изключването на активите със срок на събиране над 360 дни не е оказало влияние върху коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост. Именно върху реализируемостта на актива е акцентирал и въззивният съд и е направил корекционно изчисление на коефициентите за ликвидност. Също така съобразно счетоводните записвания на самия касатор САС е изследвал падежите на вземанията, които са настъпили съответно през 2013 г., 2014 г. и 2015 г. и е констатирал, че към датата на заключението на вещото лице липсват доказателства за тяхното заплащане или събиране по принудителен ред, което е обуслаило тяхната ниска степен на ликвидност. Посочил е, че в тежест на длъжника е да установи действителната ликвидност с оглед перспективите за погасяване на вземанията чрез плащане, респ. събиране. Поради което и е кредитирал допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, според което през периода 31.12.2014 г.-31.12.2017 г. коефициентите за ликвидност на касатора са били значително по-ниски от референтните стойности, като затрудненията на длъжника не са били с временен характер, доколкото и по време на висящността на производството - през 2018 г. и 2019г., коефициентите за ликвидност на предприятието му остават неблагоприятни и значително под референтните стойности.
Следователно САС се е произнесъл по поставените въпроси в съответствие с цитираната от касатора съдебна практика – решение № 32/17.06.2013г. по т. д. № 685/2012г. на ВКС, II т. о., решение № 102/08.10.2009г. по т. д. № 60/2009г. на ВКС, I т. о., решение № 71/30.04.2015г. по т. д. № 4554/2013г. на ВКС, I т. о. и др.
Четвърти въпрос няма характеристиката на обуславящ произнасянето на въззивния съд правен въпрос, тъй като дейността на въззивната инстанция не е контролно-отменителна, а дейност по същество на спора. Според разясненията в т.2 на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност.
Пети и шести въпрос не отговарят на приетото от САС по отношение заключенията на изслушаните експертизи. Обсъдени са били всички заключения и решаващият състав е извършил съпоставка между тях. Възприел е конкретен вариант, даден в заключения и пред двете инстанции, като е обяснил причините за това – изключване от изчисленията на вземания, чиято събираемост е по-голяма от 360 дни, тъй като те не са действително реализируеми. Следователно е налице обосновка, а в случай, че касаторът не е съгласен с нея, то оплакването му подлежи на разглеждане само по същество на касационната жалба, не и във фазата по селектирането й.
Седми въпрос също няма обуславящ характер, тъй като пропускът на съда да постанови диспозитив в протокола от съдебно заседание по определено доказателство, след като същото е приобщено по делото и страните са изразили становище, може да бъде корегиран и в мотивите на съдебното решение. Осми въпрос няма обуславящ цялостното произнасяне по спора характер, а девети въпрос касае дейност на съда след постановяване на решението, т. е. неотносима към произнасянето.
Поради изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на САС.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо ТО
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 10513/13.08.2021 г. по т. д. № 6010/2018г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: