О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№329

[населено място],18.07.2022 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №1051 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ЕБГ“ ЕООД срещу определение №17/12.01.2022г. по ч. гр. д. №954/2021г. на Пловдивски апелативен съд, ТО. С него е потвърдено определение №261495 от 27.09.2021г. по т. д. №59/2021г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отказано освобождаването на „ЕБГ“ ЕООД от внасянето на държавна такса в размер на 2137,03 лева, за въззивно обжалване на постановеното по делото решение.

Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси, които са обусловили правните му изводи: 1. Правораздаването свързано ли е с благотворителна дейност? 2. Правораздаването не е ли в интерес на обществото, респ. юридически и физически лица и следва ли да се отъждествява с благотворителна дейност? 3. Допустимо ли е съдът да събере дължимата държавна такса с крайния акт по делото по жалба на юридическо лице? 4. Допустимо ли е реален отказ от правосъдие на юридическо лице при финансова невъзможност за внасяне на ДТ и ангажирани доказателства за това? 5. Допустимо ли е отказ от страна на въззивния съд на юридическо лице до реален достъп до правосъдие и справедлив процес, в случай, че определената ДТ се явява прекомерна финансова тежест, с която се ограничава достъпът на страната...