Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Д. П. Членове: В. Ш. М. Т. при секретар С. Т. и с участието на прокурора К. К. изслуша докладваното от съдията В. Ш. по административно дело № 2691/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална дирекция (ТД) М. С. подадена чрез пълномощника юрк. С., срещу Решение № 4339/10.02.2025 г., постановено по адм. дело № 11228/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което по жалба на Р. Е. Б. ЕООД е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № ЗТД-5800-630/32-1033319 от 08.10.2024 г., издадена от Директора на ТД М. С.

В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост на съдебния акт, а в условията на евентуалност касаторът поддържа неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Посочва, че към датата на подаване на жалбата пред административния съд на дружеството е била издадена и връчена Заповед за прекратяване на принудителна административна мярка, поради което за него не е бил налице правен интерес от оспорване на процесната ЗПАМ. Излага съображения относно законосъобразността на административния акт. Искането, поддържано и в съдебно заседание, е за обезсилване на първоинстанционното решение, а в условията на евентуалност моли за неговата отмяна и произнасяне по съществото на спора, като жалбата на дружеството против ЗПАМ бъде отхвърлена.

Ответникът Р. Е. Б. ЕООД, чрез пълномощника адв. Л., в подаден писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е била ЗПАМ № ЗТД-5800-630/32-1033319 от 08.10.2024 г., издадена от Директора на ТД М. С. с която, на основание чл. 22 и чл. 23 ЗАНН във вр. чл. 124б, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 и чл. 124в, ал. 2 ЗАДС, е наложена ПАМ запечатване на обект и забрана за достъп до него по отношение на стопанисван от Р. Е. Б. ЕООД обект магазин за цигари и алкохол Absolute Раковски, находящ се в гр. София, [улица].

На 15.04.2024 г. от служители на сектор ПИП при 01 РУ-СДВР е извършена проверка в търговския обект, по време на която е установено нарушение на чл. 123, ал. 2, предложение първо ЗАДС, изразяващо се в държане в търговски обект на 41 броя бутилирани алкохолни напитки, облепени с бандерол за платен акциз, с изтекла валидност.

За установеното нарушение на Р. Е. Б. ЕООД е съставен АУАН № 64/05.06.2024 г., въз основа на който е издадено Наказателно постановление № BG2024/5800-432/НП от 08.10.2024 г., с което е постановено отнемане в полза на дъвжавата на акцизните стоки, за които е установено нарушението, както и налагане на имуществена санкция в размер на 1 000,00 лв. На дружеството е указано, в случай че не желае да обжалва НП, че разполага с право да заплати 80% от наложената имуществена санкция в 14-дневен срок от връчването му на 21.10.2024 г.

На 22.10.2024 г. от управителя на дружеството е подадено заявление до Директора на ТД М. С. в което е заявено, че Р. Е. Б. ЕООД е внесло сумата 800 лв., представляваща 80% от наложената с НП имуществена санкция, и е отправена молба за прекратяване на Заповедта за налагане на ПАМ.

С. З. за прекратяване на ПАМ № ЗТД-5800-690/32-1055508/25.10.2024 г., издадена от Директора на ТД М. С. е прекратена наложаната с процесната Заповед мярка. Посочено е, че мярката не е изпълнена към момента на издаване на Заповедта за прекратяването ѝ, поради което не е необходимо предприемане на действия по отпечатване на обекта.

При така установената фактическа обстановка, административният съд, по допустимостта на жалбата е приел, че за дружеството е налице правен интерес по оспорване на акта. Този извод е мотивиран с разпоредбата на чл. 124б, ал. 5 ЗАДС, която урежда правопрекратяващия за действието на ПАМ юридически факт, а именно плащане на имуществената санкция, който действа занапред и има за последица задължението на администрацията да отпечата обекта. Според съда прекратяването на мярката е съдържателно различно от оттегляне на акта за налагането ѝ по реда на чл. 156 АПК и затова не изключва допустимостта на производството на основание чл. 159, т. 3 АПК. Прекратяването на мярката има действие занапред, докато отмяната ѝ би имала ретроактивно действие, поради което за дружеството е налице интерес от търсената правна защита. Извода си решаващата инстанция е подкрепила с посоченото в ПАМ обстоятелство, че ПАМ се налага считано от датата на връчване на Заповедта, с която е обективирана. За да отмени оспорения административен акт, съдът е приел, че същият е материално незаконосъобразен поради нарушение принципа за пропорционалност и издаването му в противоречие с Решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-97/21.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи.

Относно възраженията, изложени в касационната жалба, за недопустимост на съдебното решение, следва да се посочи следното:

Правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство и обуславя правото на оспорване на засегнатото от административния акт лице. В съдебната практика няма спор, че правен интерес е налице тогава, когато без обжалването жалбоподателят не би могъл да защити своите права или законни интереси, т. е. ако сезирането на съда е абсолютно необходим и единствен път за правна защита, чието неизползване би довело до неблагоприятни за адресата правни последици. Право да оспорят административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения.

Правилно административният съд е приел, че в конкретния случай е налице правен интерес от търсената защита по съдебен път. Производството пред съда е образувано по повод ЗПАМ № ЗТД-5800-630/32-1033319 от 08.10.2024 г., издадена от Директора на ТД М. С. с която, на основание чл. 22 и чл. 23 ЗАНН във вр. чл. 124б, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 и чл. 124в, ал. 2 ЗАДС, е наложена ПАМ запечатване на обект и забрана за достъп до него по отношение на стопанисван от Р. Е. Б. ЕООД обект магазин за цигари и алкохол. С. З. за прекратяване на ПАМ № ЗТД-5800-690/32-1055508/25.10.2024 г., издадена от Директора на ТД М. С. е прекратена наложената с процесната Заповед мярка. Прекратяване действието на наложена ПАМ на изрично предвидено в специалния закон правно основание не се приравнява на отмяна на заповедта за налагане на ПАМ, за да се обуслови евентуално хипотезата на 159, т. 3 от АПК. В случая не е налице и хипотезата на чл. 159, т. 4 от АПК, защото за лицето, което е засегнато пряко от наложената ПАМ, е налице правен интерес да установи твърдяната от него незаконосъобразност, независимо, че ПАМ не се изпълнява. Правните последици от евентуална отмяна на акта за налагане на ПАМ са съвсем различни от тези, които в момента са постигнати с издаване акта за преустановяване действието на ПАМ и е без значение фактическото обстоятелство, че не е приведено в действие предварителното изпълнение на обжалваната заповед за налагане на ПАМ. Това е така, тъй като отмяната има ретроактивно действие, а прекратяването на мярката действа занапред, поради което не обезпредметява търсената съдебна защита срещу ЗПАМ, както правилно е приел и административният съд (в този смисъл (Решение № 9363/09.07.2018 г., постановено по адм. дело № 638/2018 г.; Определение № 8856/26.09.2023 г., постановено по адм. дело № 8575/2023 г.; Определение № 4499/01.04.2013 г., постановено по адм. дело № 4061/2013 г., всички по описа на ВАС).

Относно твърденията за неправилност на съдебния акт:

Съгласно чл. 124б, ал. 1 ЗАДС при налагане на административно наказание по чл. 124а се прилага и принудителна административна мярка запечатване на обекта или обектите, където е установено нарушението, за срок един месец, а при повторно нарушение - за срок от 2 до 6 месеца. Разпоредбата на чл. 124в, ал. 1 ЗАДС предвижда, че при налагане на принудителната административна мярка по чл. 124б, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на нарушителя, а наличните стоки, с изключение на тези, които са предмет на нарушение, се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице в срок, определен от органа, наложил принудителната административна мярка. В конкретния случай, при така констатираното нарушение, извършването на което е безспорно установено, органът е бил длъжен да издаде акт, с който да наложи ПАМ от съответния вид, тъй като действа в условията на обвързана компетентност.

Правилно съдът е приел обаче, че за законосъобразността на спорната ЗПАМ е от значение дали е налице проведено административнонаказателно производство, доколкото същото е отделно спрямо административното, в рамките на което е издаден процесният административен акт. В процесния случай за нарушението, изразяващо се в държане в търговски обект на 41 броя бутилирани алкохолни напитки, облепени с бандерол за платен акциз, с изтекла валидност, по отношение на Р. Е. Б. ЕООД е проведено административнонаказателно производство, започнало с издаване на АУАН № 64/05.06.2024 г. и завършило с издаване на Наказателно постановление № BG2024/5800-432/НП от 08.10.2024 г., с което е постановено отнемане в полза на държавата на акцизните стоки, за които е установено нарушението, както и е наложена имуществена санкция в размер на 1 000,00 лв. Наказателното постановление не е оспорено и е влязло в сила, като в указания срок наложената имуществена санкция е заплатена.

С оглед това, при наличие на издадено наказателно постановление за същото нарушение, за което е издадена и спорната Заповед, административният съд правилно е съобразил Решение С-97/21, имащо задължителен характер. Съгласно него член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.

При съобразяване даденото с решението на СЕС тълкуване, следва извод, че независимо от цитираната по-горе национална правна уредба, за администрацията е било налице ограничение да издаде на дружеството утежняващия административен акт, тъй като по отношение на Р. Е. Б. ЕООД за същото нарушение е било проведено административнонаказателно производство, завършило с издаване на наказателно постановление, с което е наложена имуществена санкция. Независимо че националната уредба допуска кумулация на мерките на административната принуда и на административното наказване за неизпълнение на едни и същи задължения, същата е приета за несъвместима със Съюзното право с решението на СЕС по посоченото дело С-97/2021, което правилно е съобразено и от съда.

По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че решението като правилно постановено следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от делото и навременна претенция, подкрепена с доказателства, в полза на ответника се следват разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1200 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4339/10.02.2025 г., постановено по адм. дело № 11228/2024 г. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА А. М. да заплати в полза на Р. Е. Б. ЕООД, ЕИК 205839428, със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], [адрес], представлявано от управителя Р. Р. Н., сума в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ

секретар:

Членове:

/п/ ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА

/п/ МАРИЯ ТОДОРОВА