ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3282/20.11.2025 г.

гр.София, 19.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито съдебно заседание на трети ноември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Г.

ЧЛЕНОВЕ: АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

като изслуша докладваното от съдия Чомпалов т. д. № 1921 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ю. Б. АД срещу решение № 146/29.05.2025 г. по гр. д. № 276/2025 г. на Окръжен съд -гр.Хасково в частта, с която е потвърдено решение № 750/14.10.2024 г. по гр. д. № 409/2024 г. на Районен съд -гр.Хасково за отхвърляне на предявените от Ю. Б. АД срещу К. А. А. искове по чл.422 ал.1 ГПК за установяваване на вземания по договор за потребителски кредит N PLUS-18716309 от 20.07.2021 г., за които вземания е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч. гр. дело N 2785/23 г. на Районен съд -гр.Хасково, и е отхвърлена претенцията за присъждане на сумата от 7327 лв., която представлява „чистата стойност“ по процесния договор за кредит.

К. Ю. Б. АД излага становище за неправилност на решението на САС, както и че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответницата К. А. А. е подала писмен отговор, с който оспорва основателността на касационната жалба и наличието на основанията за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Кaсационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт; отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че между Ю. Б. АД и К. А. А. е бил сключен договор за потребителски кредит N PLUS-18716309 от 20.07.2021 г., по който банката реално e предоставила на кредитополучателя К. А. А. сумата в размер на 11 270 лв., защото от уговорения размер от 11 500 лв. е била задържана от банката сумата от 230 лв. - „такса ангажимент“, а за кредитополучателя са възникнали насрещните задължения да върне получената от банката сума чрез плащане на погасителни вноски по приложения към договора погасителен план - с краен срок до 01.03.2024 г.

Въззивният съд е констатирал, че в годишния процент на разходите по кредита не е включен размерът на дължимата от кредитополучателя застрахователна премия по застраховка „Защита на плащанията“ в размер на 4272 лв., която е част от поетите с договора задължения, както и че не е включен размерът на задължението на длъжника да плати „такса ангажимент“ от 230 лв. Прието е, че породеното от процесния договор задължение на кредитополучателя за плащане на застрахователна премия от 4272 лв. представлява разход за длъжника, който подлежи на включване в годишния процент на разходите - чл.19 ал.1 и ал.2 ЗПК. Тъй като стойността на задължението за плащане на сумата от 4272 лв. не е включена в годишния процент на разходите, е достигнато до извода, че е налице нарушение на императивна материалноправна норма - чл.11, т.10 ЗПК, а това нарушение е визирано в нормата на чл.22 ЗПК като основание за недействителност на договора за потребителски кредит. Подобни съждения са формирани и досежно клаузата от договора, която предвижда задължение за длъжника да плати „такса ангажимент“ за сумата от 230 лв., която представлява разход за длъжника.

Въззивният съд е достигнал до извода, че включването в годишния процент на разходите на сумите за застрахователна премия в размер на 4272 лв. и на „такса ангажимент“ в размер на 230 лв., което не е сторено в процесния договор, води до надвишаване на предвидената в нормата на чл.19 ал.4 ЗПК горна граница за размер на разходите по кредита - не повече от 5 пъти размера на законната лихва, което влече нищожност на основание чл.19 ал.5 ЗПК, а нищожността попада в хипотезата на чл.23 ЗПК, според която кредиторът има право да получи само „чистата стойност“ на кредита.

По отношение на размера на вземането на кредитора за „чиста стойност“ е направена фактическата констатация, че при сключване на договора е удържана сумата от 230 лв. - „такса ангажимент“, поради което реално получената от длъжника сума е в размер на 11 270 лв. Платените от длъжника вноски са в размер на общо 3943 лв., която сума подлежи на приспадане от сумата от 11 270 лв., след което се получава сумата от 7327 лв. Въззивният съд е приел, че от посочената сума следва да се приспадне и сумата от 4272 лв. – стойност на задължението за застрахователна премия, защото е недължима поради неяснотата дали е включена в ГПР. След приспадане на посочените по-горе суми се получава размер на „чистата стойност“ по смисъла на чл.23 ЗПК от 3055 лв.

Прието е, че не е изискуемо задължението на кредитополучателя за връщане на „чистата стойност“ по кредита, защото към датата 11.04.2023 г., с която кредиторът свързва настъпване на предсрочната изискуемост на дълга, са били погасени 17 вноски с настъпил падеж, а неплатените вноски са три на брой - с падежи на 01.02.2023 г., 01.03.2024 г. и на 01.04.2023 г. Тъй като неплатените вноски са формирани по размер от главница, възнаградителна лихва и премия по застраховка живот, предсрочната изискуемост на дълга не е настъпила, защото длъжникът не е просрочил две пълни месечни погасителни вноски за главница, която е дължима в хипотезата на чл.23 ЗПК. Исковете на кредитора са отхвърлени изцяло, а поради извода за неизискуемост на дълга не е признато съществуването в полза на банката на вземане за „чистата стойност“ по смисъла на чл.23 ЗПК.

В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя правните въпроси:

1. Допустимо ли е предявен на договорно основание иск за заплащане на дължими суми по договор за потребителки кредит да бъде уважен на основание чл.23 ЗПК до размера на чистата стойност на кредита, когато съдът е достигнал до извод за неговата недействителност ?

2. Какво представлява чистата стойност на кредита по смисъла на чл.23 ЗПК и при нейното изчисляване следва ли от предоставения и усвоен кредит да бъдат приспаднати други суми, освен реално направените от кредитополучателя плащания ?

Позовава се на решения на ВКС по гр. дело № 3855/21 г., по т. дело № 1023/20 г., по гр. дело № 3620/21 г. и по т. дело № 2024/22 г., в които е прието, че чистата стойност представлява реално получената от кредитополучателя сума по кредита като главница, от която се приспадат направените от длъжника плащания, но сочи, че въззивният съд в противоречие с тези решения е приел, че следва да се приспадне и стойността на застрахователната премия, която представлява отделно задължение за кредитополучателя.

3. При присъждане на чистата стойност на потребителския кредит при прогласена недействителност на договора по смисъла на чл.22 и чл.23 ЗПК, относимо ли е наличието на договорни основания за обявяване на предсрочната изискуемост, респ. има ли действие между страните погасителният план ?

Сочи се от касатора, че въззивният съд, за да приеме неоснователност на иска поради неизискуемост на задължението за връщане на „чистата стойност“, се е позовал на договорни основания за обявяване на предсрочната изискуемост, а това е в противоречие с решение по т. дело № 1027/2022 г. на ВКС. Поддържа се от касатора, че е ирелевантно обстоятелството дали е настъпила предсрочната изискуемост на задълженията по договора за кредит, защото при прогласяване на неговата недействителност длъжникът не може да се ползва от преимуществото на предвидения в договора срок.

Сочи се и основание по чл.280 ал.1, т.3 ГПК - отговорите на формулираните въпроси ще допринесат за обогатяване на съдебната практика на ВКС и за развитие на правото досежно начина на изчисляване на чистата стойност и относимостта на предсрочната изискуемост за дължимостта на чистата стойност при недействителност по чл.23 ЗПК на договора за кредит, защото при недействителност са неприложими и за двете страни договорените условия.

Поддържа се и основание по чл.280 ал.2, предл.3-то ГПК, защото въззивното решение е очевидно неправилно, доколкото при обявена недействителност на договор за потребителски кредит са обсъждани предвидени в договора основания за настъпване на предсрочна изискуемост, които са приложими само при действителен договор.

Касационният съд намира, че по отношение на първия въпрос не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, доколкото с въззивното решение не е отречена възможността на основание чл.23 ЗПК да бъде уважен предявеният на договорно основание иск до размера на „чистата стойност“ на кредита, когато е налице недействителност на договора за потребителски кредит. Въззивният съд е приел искът за неоснователен, защото задължението за връщане „чистата стойност“ не е станало предсрочно изискуемо, а не защото в хипотезата на чл.23 ЗПК кредиторът няма право на вземане до размера на „чистата стойност. Поставеният въпрос не е обуславящ за крайните правни изводи на въззивния съд, поради които е приел, че в полза на кредитора няма основание да се признава вземане за чистата стойност.

Настоящият състав на ВКС намира, че вторият и третият правни въпроси са обуславящи крайните правни изводи на въззивния съд по правния спор, както и че по отношение на тези въпроси е осъществено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Във връзка с правомощието си съгласно указанията по ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав на ВКС приема, че тези въпроси следва да се обединят и уточнят по следния начин – „Дали в хипотезата на чл.23 ЗПК има значение погасителният план към договора за потребителски кредит, респ. обявяването на договорните задължения за предсрочно изискуеми и как се определя размерът на „чистата стойност“ на кредита ?

Така конкретизираните правни въпроси се явяват обуславящи крайното правно разрешение по спора, а за проверка на съответствието им с цитираните от касатора решение № 50086 от 21.12.2023 г. по т. д. № 1027/2022 г., Т. К., І Т. О. на ВКС и решение № 50056 от 29.05.2023 г. по т. д. № 2024/2022 Г., Т. К., І Т. О. на ВКС следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.

Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 146/29.05.2025 г. по в. гр. д. № 276/2025 г. на Окръжен съд -гр.Хасково в частта, с която е потвърдено решение № 750/14.10.2024 г. по гр. д. № 409/2024 г. на Районен съд -гр.Хасково за отхвърляне на предявения от Ю. Б. АД срещу К. А. А. иск по чл.422 ГПК за установяване на вземане до размера от 7327 лв. - главница по договор за потребителски кредит N PLUS-18716309 от 20.07.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 19.12.2023 г., до окончателното изплащане.

УКАЗВА на касатора Ю. Б. АД в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 146,54 лв., като го предупреждава, че при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата му ще бъде прекратено.

След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок - да се докладва за прекратяване.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.