№ 2271

[населено място], 14.08.2024 г.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в закрито заседание на четиринадесети август две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: Р. Б. Ч. Н. М.

Анна Ненова

като разгледа докладваното от съдията докладчик А. Н. ч. т.д. № 1750 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 282, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по молба вх. № 6734/12.08.2024г. на „Ф. Т. ООД за спиране на изпълнението на решение № 266 от 24.06.2024г. по т. д. № 269/2024г. на Апелативен съд – Пловдив. С въззивното решение, като е отменено решение № 117 от 05.03.2024г. по т. д.н. № 508/2022г. на Окръжен съд - Пловдив, е обявена неплатежоспособността на „Ф. Т. ООД (в ликвидация) с начална дата 17.09.2016г., открито е производство по несъстоятелност на дружеството, спряно е производството по ликвидация, постановен е общ запор и възбрана върху имуществото, дружеството е обявено в несъстоятелност и е назначен временен синдик, на основание чл. 630, ал. 2 от ТЗ, вр. чл. 272а, ал. 1 от ТЗ.

„Ф. Т. ООД, представлявано от адв. Г. С. А., назначена за особен представител в производството по несъстоятелност, иска да бъде определено надлежно обезпечение във връзка със спирането, което да се внесе от „АПС Б. Б. ЕООД, по чиято молба е било открито производството. Излага, че съществува реална опасност „Ф. Т. ООД да претърпи вреди в резултат на действията на нелегитимен кредитор с хипотетично, несъществуващо вземане, поставил в ход процедурата по несъстоятелност, както и такива вреди да претърпят лицата, учредили обезпечения в полза на дружеството.

Настоящият състав на Върховния касационния съд намира, че искането за спиране на изпълнението на въззивното решение е неоснователно.

Съдът се произнася по молби по чл. 282 от ГПК за спиране на изпълнението на невлезли в сила осъдителни въззивни решения по чл. 404, т. 1, пр. 2 от ГПК, подлежащи на индивидуалното принудително изпълнение. Решението на Апелативен съд – Пловдив няма характер на такова решение, а е решение по чл. 630, ал. 2 от ТЗ, вр. чл. 272а, ал. 1 от ТЗ, постановено в производство по несъстоятелност. По силата на изричната разпоредба на чл. 634 от ТЗ това решение подлежи на незабавно изпълнение. Спиране срещу внасяне на обезпечение не може да бъде постановявано. В този смисъл е и постоянната практика на Върховния касационен съд, обективирана в определение № 196 от 08.03.2010г. по ч. т.д. № 168/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 104 от 07.02.2012г. по ч. т.д. № 75/2012г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 438 от 13.09.2017г. по ч. т.д. № 2117/2017г. на ВКС, ТК, І т. о. и др.

Воден от горното Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ без уважение молба вх. № 6734/12.08.2024г. на „Ф. Т. ООД (в несъстоятелност), с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], район „Тракия“,[жк][жилищен адрес] вх. „Д“, ет. 4, ап. 18, за спиране на изпълнението на решение № 266 от 24.06.2024г. по т. д. № 269/2024г. на Апелативен съд – Пловдив.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:1.

2.