Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на осми март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: И. Д. Членове: СЛАВИНА ВЛАД. Р. при секретар М. Т. и с участието на прокурора Р. Б. изслуша докладваното от председателя И. Д. по административно дело № 10242 / 2022 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Е. Кадир против решение № 124 от 26.09.2022 г., постановено по адм. д. № 79/2022 г. по описа на Административен съд гр. Разград. Касаторката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – кметът на О. Р. в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд Разград отхвърля жалбата на Е. Кадир против заповед № 355/08.04.2022 г. на кмета на О. Р. с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж – „Пристройка към съществуваща сграда“, находяща се в ПИ с идентификатор 61710.505.2242 по КККР на гр. Разград, с административен адрес, [улица].

За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Констатира, че процесния строеж е извършен през 2016 г. без строителни книжа. Позовава се на заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза и приема, че пристройката е изградена на вътрешната регулационна линия със съдения имот и са обособени входно антре, дневна с кухненска ниша, баня с тоалетна и килер, като тези помещения са функционално свързани със съществуващите преди ремонта помещения и с извършените СМР е оформено еднофамилно жилище. Прави извод, че в случая е налице строеж, който е извършен без строителни книжа и е незаконен, поради което е осъществено правното основание на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ за премахването му. С оглед годината на извършване на строителството е направено заключение, че строежът не е търпим. По тези съображения съдът прави извод за материална законосъобразност на оспорената заповед.

Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано.

Незаконосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е постановена в съответствие с материалния закон. В административният акт са възпроизведени констатациите в изготвения констативен протокол, като е посочено, че строежът представлява пристройка към съществуваща сграда с приблизителна площ около 34 кв. м. От събраните по делото доказателства в т. ч. и от заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, се установява, че в имота съществува жилищна сграда с площ от 24 кв. м. и жилищна сграда с площ от 51 кв. м. Последната е пристроена в североизточна посока, новите помещения са функционално свързани със съществуващите преди това помещения и е оформено еднофамилно жилище с общ покрив. Оспореният административен акт касае единствено пристройката, но не и жилището от 51 кв. м., което не е предмет на заповедта и не се твърди същото да е незаконно. Следователно в случая освен пристрояване, е налице основен ремонт и реконструкция на съществуваща сграда, която след извършеното строителството представлява еднофамилна жилищна сграда, но предмет на заповедта е само пристройка от 34 кв. м. При тези данни и предвид определения предмет на премахване ще се засегне и частта от къщата от 51 кв. м., за която не е установено да е незаконна. По делото са налице твърдения, че жалбоподателката събаря през 2016 г. построената жилищна сграда и на нейно място изгражда нова, а през 2019 г. я пристроява (л. 33), но тези факти не са изяснени от административния орган и в този смисъл не са събрани доказателства. Освен това, както бе посочено по-горе, предмет на заповедта е единствено пристройка от 34 кв. м. От изложеното следва, че заповедта е издадена и при съществено нарушение на процесуалните правила – чл. 35 и чл. 36, ал. 1 АПК, което обосновава нейната незаконосъобразност. Освен това разпореденото премахване на пристройката – конструктивно и функционално свързана с жилищната сграда, обосновава нарушение на чл. 6, ал. 1 и 2 АПК, тъй като се засягат права и законни интереси на жалбоподателката в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която е издаден акта и не е налице пропорционалност на разпореденото премахване на незаконния строеж и последиците от това, което също обосновава противоречие на заповедта с материалния закон. Ето защо като прави извод за законосъобразност на заповедта и отхвърля жалбата Административен съд - Разград постановява решение в нарушение на материалния закон, което следва да се отмени, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да се отмени.

С оглед изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени, следва да се осъди О. Р. да заплати на Е. Кадир сумата 1780 лв., представляваща направени по делото разноски, от които 1400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции, 300 лв. заплатено възнаграждение за вещо лице и 80 лв. заплатени държавни такси.

По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 124 от 26.09.2022 г., постановено по адм. д. № 79/2022 г. по описа на Административен съд гр. Разград и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ заповед № 355/08.04.2022 г. на кмета на Община Разград

ОСЪЖДА О. Р. да заплати на Е. Кадир, [ЕГН] сумата 1780 лв. (хиляда седемстотин и осемдесет лева), представляваща направени по делото разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ С. В. п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ