О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3272
София, 19.11.2025 г.
Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на шести ноември, през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. Б.
ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
като изслуша докладваното от съдията Божилова т. д. № 1706 по описа за две хиляди двадесет и пета година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Ел Ди Пи И. Г. „ЕООД против решение от 03.04.2025г. по т. д.№ 974/2024г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 109/10.10.2024 г. по т. д.№ 83/2023г. на Окръжен съд - София. С потвърденото решение са отхвърлени предявените от касатора против МБАЛ „С. С. ЕООД обективно съединени искове, с правни основания съответно: чл. 79, ал.1 ЗЗД – за сумата от 31 460 лева – стойността на дължима продажна цена за доставени от ищеца на ответника стоки / капролактонови лифтиращи конци /, съгласно фактура № 59/30.01.2018г. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за сумата от 15 948,49 лева – мораторна лихва върху главницата, за периода 01.02.2018г. – 30.01.2023г.. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необосновано. Касаторът счита, че въззивният съд неоснователно е отказал допускане на поисканата от него комплексна експертиза с вещи лица - хирург по естетична хирургия и счетоводител. Неправилен намира и отказа на съда да възложи на графологичната експертиза, при изследване подписа на К. К. - Н. върху оспорените за автентичност документи по делото, да ползва като сравнителен материал и представените 13 броя „История на заболяването„ / ИЗ / на пациенти на ответната болница, при чието лечение са използвани спорните лифтиращи конци. Според касатора, тези ИЗ-та имат характеристика на официални документи. Твърди се произнасяне в противоречие с чл. 301 ТЗ, тъй като представляващият ответната болница - доктор К. Н. - е получила покана за доброволно изпълнение, упоменаваща процесната фактура, на 18.10.2018г., но не е оспорила доставката веднага след узнаването. Необоснован страната намира извода на съда, че от доказателствата не се установява умишлено полагане на подпис от д-р Н. по начин, който да позволи последващо оспорване на автентичността му / автоподлог /. Според касатора съдът е следвало да съобрази обясненията на вещите лица от тройната съдебно-графологична експертиза при приемането й, както и да възприеме критично заключението им, като нелогично в твърдението, че при автоподлог „ този, който полага подпис се стреми да го положи бързо, бързо да го изпълни, а не да се чуди и да се бави … „. Според касатора е логично, когато едно лице полага подпис, който се различава от неговия, имайки умисъла да отрече последващо авторството си, да го полага с по-забавен темп, за да излезе от своите двигателно-почеркови навици, в който смисъл е следвало да се кредитира първоначалното заключение на единичната съдебно-графологична експертиза с вещо лице В. К.. Неправилно са преценявани с резервата на чл. 172 ГПК събраните свидетелски показания / на св. Цв. Пажев и Р. Г. /, от които безспорно се установява, че ищцовото дружество е било единствения доставчик на лифтиращи конци за болницата. Не е съобразено от съда и обстоятелството, че всеки от оспорените, за автентичност на подписа на представляващ ответника, документи носи и печат на ответното дружество, който не е оспорван и поставянето му предполага, че подписалото лице е демонстрирало представителни права.
Ответната страна – МБАЛ „С. С. ЕООД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, като коментира несъстоятелността на касационните доводи, по съображения взети предвид по-долу, към всеки от фомулираните въпроси.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Ищецът „ Ел Пи Ди И. Г. „ ЕООД претендира от ответника МБАЛ“ С. С. ЕООД сумата от 31 460 лева - цена на доставени на ответника лифтиращи капролактонови конци, с вкл. ДДС, ведно с обезщетение за забава в изплащането й, в размер на 15 948,49 лева, за доставката на които представя фактура № 59/30.01.2018г., в която фигурира подпис на представител на ответника – К. К. К. – Н. и е положен печат на дружеството.
Ответникът е оспорил автентивността на подписа на К. К. - Н. върху представената фактура и по същество оспорва да е възлагал на ответника процесната доставка, нито да е получавал от от ищеца изпълнение на такава. Твърди, че процесната фактура не е осчетоводена в счетоводството на МБАЛ „ С. С. ЕООД , както и че дружеството е узнало за съществуването й едва с получаването на исковата молба.
С допълнителна искова молба ищецът акцентира на положения печат на болницата върху оспорената фактура. Представя и споразумение за изплащане от 12.03.2020г. , сключено между страните, в което ответникът е поел задължение да заплати на ищеца дължими суми, вкл. претендираната главница, в тригодишен срок от подписването му, ведно с лихви за просрочие. Ищецът се позовава и на приложението на чл. 301 ТЗ, тъй като с покана за доброволно изпълнение, представена с допълнителната искова молба, връчена чрез ЧСИ на К. К. на 18.10.2022 г., ответното дружество е узнало за съществуването на фактура № 59/01.02.2018г. и не се е противопоставило веднага след узнаването.
С отговора на допълнителната искова молба ответникът е оспорил и автентичността на подписа на К. К. върху представеното споразумение от 12.03.2020г.. Противопоставил е възражение, че К. К. е била законен представител на дружеството в периода 11.02.2009г. – 20.05.2018г., т. е. не е била негов органен представител към датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение. Като индиция, че вероятно се касае за подправен документ, ответникът навежда факта, че ищецът не е представил споразумението още с исковата молба, а същото е „сключено“ именно с К. К., доколкото само с образци от нейния подпис, не и на новия органен представител, ищецът е разполагал, съответно би могъл да пренесе. По тези съображения оспорва приложението на чл. 301 ТЗ, предвид незабавното си противопоставяне на твърдяната от ищеца сделка, веднага след узнаването й, за което не следва да се цени получаването на поканата за доброволно изпълнение, а връчването на исковата молба.
С последваща молба от 14.10.2023 г. / стр. 35 по номерацията на първоинстанционното дело /, преди първото по делото заседание и в отговор на отговора на допълнителната искова молба, ищецът е представил протоколна таблица към фактура № 59/30.01.2018г. , в която са посочени пациентите, на които твърди да са поставени капролактонови лифтиращи конци в ответната болница, в периода 20.02.2016 г. – 05.01.2018 г., ведно с копия на описаните в същата „Истории на заболяванията„ им и приемо-предавателен протокол от 01.02.2016г., в който са описани като предадени от ищеца на ответника стоки, индивидуализирани на английски - в 5 пункта и на обща стойност съвпадащи с тези по фактура № 59/ 31.01.2018 г.. Таблицата и приемо-предавателният протокол носят подпис на лице К. К. – Н., като представляващ ответника и печат на МБАЛ „С. С. ЕООД. Представена е и молба, входирана при адресата – ответник, с вх. № 4/15.01.2018г., при положен подпис от представляващ МБАЛ „С. С. ЕООД и печат на дружеството. Молбата изхожда от едноличния собственик и представляващ ищеца – доктор Л. П. и касае дължими между страните разплащания, вкл. сумата от 278 720 лева - цена на доставени „ други лифтиращи конци на фирма „Аптос„ , на които Л. П. твърди, че е ексклузивен вносител за България. В молбата не е упомената процесната фактура.
Въпреки възражението на ответника за настъпила процсуална преклузия, съдът е приел като доказателство по делото приемо-предавателния протокол от 01.02.2016г. и открил производство по оспорването на автентичността му, досежно подписа на К. К. – Н.. Останалите доказателства, представени с молбата от 14.10.2023 г., съдът е счел неотносими към предмета на спора .
СИЕ в първоинстанционното производство е установила, че фактура № 59/31.01.2018г. не е осчетоводена при ответника, а единствено от ищеца. Установила е, че не са получавани писма за потвърждаване на салда към края на 2018г. и 2019г. в счетоводството на ответника, за уточняване задълженията между страните в края на всяка година.
Съдебно-графологическата експертиза, работила върху сравнителни образци от почерка и подписа на К. К. – Н., вкл. от документи с нотариална заверка на подписа на лицето, установява че подписите върху фактура № 59/31.01.2018г. и споразумението за изплащане от 12.03.2020 г. са на К. К. – Н., тъй като е установена устойчива идентификационна съвкупност от съвпадащи общи и частни идентификационни признаци. По оспорване на ответника е допусната повторна единична съдебно - графологична експертиза, която е достигнала до извод за имитация на подписа на Н. върху оспорените документи. Според вещото лице, при имитиране, старанието на изпълнителя води до засилване на зрителния контрол и последващо значително забавяне на темпа на изпълнение и рязък спад на автоматизацията на движенията. Това от своя страна е довело до налични в почерка немотивирани забавяния и изпълнение със сковани, несвободни движения. В случая е постигнато визуално сходство с истинския подпис на лицето Н., но са „изтървани„ множество признаци на собствения почерк на имитиращия. На това се дължи високата вариантност с която са изпълнени подписите – обекти на експертизата. Признаци, характерни за титуляра на подписа, не са пресъздадени от имитатора в пълния им обем / изчерпателно описани от вещото лице /.
Първоинстанционният съд е кредитирал второто заключение и с оглед всички доказателства по делото е постановил решение, с което е отхвърлил исковете. Решаващи за този му извод са установената неавтентичност на подписа на представляващата ответното дружество – К. К. - Н. върху фактурата от 31.01.2018 г., споразумението за плащане от 12.03.2020г. и приемо-предавателния протокол от 01.01.2016 г., както и неосчетоводяването на фактурата в счетоводството на ответника, нито наличието на кореспонденция за засичане на счетоводни салда, включващи процесното задължение. По приложението на чл. 301 ТЗ съдът не е изложил мотиви.
Във въззивната жалба на ищеца се излагат съображения за необосновано кредитиране на второто заключение на единична съдебно-графологична експертиза. Навеждат се съществени процесуални нарушения на съда, предвид непроизнасяне по довода на страната, че всеки от оспорените за автентичност документи съдържа и печат на дружеството, чието полагане не е оспорено от ответника с твърдение за злоупотреба на трети лица, неоправомощени да ангажират отговорността на дружеството, както и по довода за приложение на чл. 301 ТЗ, предвид получената от К. К. – Н. покана за доброволно изпълнение, цитираща процесната фактура, след което не е последвало незабавно противопоставяне на дружеството. Неоснователно, според страната, е отказано допускането на тройна съдебно-графологична експертиза и комплексна такава, поискана с молба от 13.09.2024г.. Последната е поискана с оглед установяване на обстоятелството, че ако стока от вида на твърдяната да е доставена от ищеца, е била употребена при лечението на посочените в представената таблица пациенти, съобразно историята на тяхното заболяване /ИЗ/ и предвид обстоятелството, че ищцовото дружество е било ексклузивен вносител на капролактонови лифтиращи конци, което касаторът счита, че е било безспорно в производството, то установената им употреба в дейността на болницата би било доказателство за тяхната доставка от ищеца. Подновено е, при условията на чл. 266, ал. 3 ГПК, доказателственото искане на страната за комплексна експертиза от специалист по естетична хирургия и счетоводител със задача: след като се запознаят с таблица към фактура № 59/30.01.2018г. , на пациенти на МБАЛ „С. С. „ ЕООД и с представените Истории на заболяванията им, да дадат заключение ползвани ли са описаните консумативи по фактура № 59/30.01.2018г. при лечението им, как и от кого са предоставени, има ли осчетоводени доставки на процесните материали, описани в извършваните от лечебното заведение манипулации в счетоводството на ответника. Поискани са и двама души свидетели, с молба от 14.10.2023г. до първоинстанционния съд, за установяване направените от ищеца доставки и използването на материалите по фактура № 59/30.01.2018г. в извършваните от лечебното заведение манипулации. С определение от 03.11.2023г. свидетелите не са допуснати, на основание чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, при неуточнена хипотеза за недопустимост на свидетелските показания, съгласно разпоредбата.
Въззивният съд е допуснал тройна съдебно-графологическа експертиза за установяване автентичността на оспорените фактура, споразумение за плащане и приемо-предавателен протокол и е потвърдила извода на втората единична експертиза - за неавтентичност на подписите на лицето К. К. - Н.. Допуснал е исканите свидетели , но само за обстоятелствата използвани ли са материалите по фактура № 59/30.01.2018 г. в дейността на болницата, за които е приел, че не е приложима забраната на чл.164, ал. 1, т. 3 ГПК. Отказал е допускането на комплексната експертиза по съображение, че исканетоза нея е заявено за пръв път с въззивната жалба и като такова е преклудирано. Искане с този предмет на комплексна съдебна експертиза в действителност е отправено с молба в последното съдебно заседание в първоинстанционното производство / от 13.09.2024 г. /, като е оставено без уважение, но не като преклудирано / каквото обективно е /, а като неотносимо, доколкото влагането на консумативи от вида на доставените на пациенти на болницата не е относимо към спора обстоятелство.
Въззивният съд е потвърдил правния резултат от първа инстанция, като се е позовал на недоказано сключване на твърдяната сделка , поради оспорена автентичност на представените фактура, споразумение за плащане и приемо-предавателен протокол, основавайки се на заключението на тройната съдебно – графологическа експертиза. Не се установява и осчетоводяване на фактурата при ответника. От показанията на разпитаните свидетели, които – противно на аргументацията си в определението по чл. 266 ГПК – съдът е счел за допустимо да установяват изпълнение на доставката / предаване на стоката от ищеца на ответника /, според въззивният състав са общи, не могат да се отнесат към конкретната доставка, не сочат вид и количества на доставената стока. Паралелно с този мотив, съдът е приел, че свидетелите Пажев и Г. са в служебни правоотношения с представляващия ищцовото дружество – доктор П., което ги прави заинтересовани от изхода на делото и оттук е счел показанията им за недостоверни, след като не се подкрепят от друг доказателствен материал по делото. Съдът е отрекъл приложението на чл.301 ТЗ с аргумента, че отправената нотариална покана до представляващия ответника не е била съпроводена с цитираната в същата фактура № 59/30.01.2018г. и доколкото не е било установено осчетоводяването й от ответника, като признание за възникнало правоотношение и изискуемо задължение, съгласно константната практика на касационна инстанция. За кредитирането на повторната единична и тройната съдебно-графологически експертизи въззивният съд е изложил обстойни мотиви по аргументацията на заключенията, като е отхвърлил възражението на ищеца за негодност на сравнителния материал / поради неуказано от съда използване като такъв на поканата за плащане и ИЗ-та на пациенти на болницата / по съображение, че тези документи не са приети по делото, като преклудирани. Сравнителният материал за работа на експертизите включва както свободни образци от подписа на К. К. – Н., така и документи с нотариално удостоверени подписи на лицето.
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, касаторът формулира следните въпроси : 1/ Може ли фактура, издадена от ищеца и съдържаща подписа на представляващия дружеството – ищец за издател, да служи като основание за уважаване на иска за заплащане на сумата по фактурата от ответника, дори при липса на безспорно доказателство, че подписът на получател е на представителя на дружеството – ответник ? - допълнителният селективен критерий се сочи в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие с приетото в решения по адм. дело № 13657/2017 г. на І отд. на ВАС , т. д.№ 485/2003г. и т. д.№ 917/2006 г. на ТК на ВКС; в евентуалност се поддържа чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – без допълнителна обосновка ; 2/ Предвиденото в чл. 301 ТЗ може ли да се приложи в случаите, при които представляващият дружеството е недвусмислено уведомен за наличието на документ или е необходимо да бъде предявен и самият документ ? – допълнителният селективен критерий се поддържа в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 3/ В отношенията между търговски дружества, обстоятелството че конкретна стока е получена от едното, а ексклузивен производител / вносител на тази стока е другото дружество, представлява ли сериозна индиция за наличие на договорни отношения между двете дружества ? – хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се обосновава с решение по т. д.№ 649/2012г. на ІІ т. о. ВКС; 4/ Длъжен ли е съдът да събере всички поискани доказателства, във връзка със съмнението дали подписът върху определени документи е положен от представляващото дружеството лице ? - хипотезата на чл. 280, ал.1 , т.1 ГПК е обосновавана с решения по гр. д.№ 1921/2021 г. на ІІІ г. о., гр..д.№ 1523/2018 г. на І г. о. и гр. д.№ 1814/2009 г. на ІV г. о. на ВКС ; 5/ Когато по делото има сравнителен материал, съдържащ подпис на лицето, чийто подпис се оспорва, следва ли съдът да откаже ползването на същия, като сравнителен материал от вещите лица, с аргумента, че не е приет като доказателство по делото, с изрично определение ? - не е посочен допълнителен селективен критерий за допускане на касационното обжалване.
Първият от въпросите следва да се конкретизира в съответствие с тезата на касатора, смисълът на която / видно от обстоятелствената част на изложението към въпроса и решенията, обосноваващи допълнителния селективен критерий / е, че независимо от неподписването й от насрещната страна – длъжник, фактурата е годно доказателство по делото, вкл. предвид осчетоводяването й от самия ищец / подписалата я страна /. Така конкретизиран въпросът удовлетворява общия, но не и допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с цитираните съдебни актове, относими към хипотезата на чл. 280, ал.1 , т.1 ГПК от които са единствено решенията на ВКС, не и това на ВАС. Никой от цитираните съдебни актове / впрочем вкл. този на състав на ВАС / не аргументира самостоятелно и достатъчно доказателствено значение на неподписана от някоя от страните фактура, материализираща сделка между същите, какъвто е настоящият случай : въззивният съд е приел, че по делото не е представено годно доказателство за сключването и изпълнението на сделка, материализирана в едностранно подписана от ищеца фактура, тъй като последната не установява постигнато съгласие. В решението на ВАС липсата на подпис е коментирана само в аспект на редовността на фактурата, като счетоводен документ и съобразно задължителните реквизити на такъв документ, съгласно ЗСч.. Доколкото касаторът визира доказателствена сила на самото осчетоводяване на фактурата в собственото си счетоводство, цитираната от него практика е възприета превратно. Счетоводните записвания са частни свидетелстващи документи и не биха могли сами по себе си да имат материална доказателствена сила за удостоверените в тях, изгодни за съставителя им факти.
Вторият въпрос е предпоставен от решаващ мотив на въззивния съд отричащ приложението на чл. 301 ТЗ, тъй като отправената до К. К. покана за плащане, с цитиране на процесната фактура, не е била придружена от самата фактура. Удовлетворен е общия, но не и допълнителния селективен критерий в сочената хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по приложението на чл. 301 ТЗ е налице богата съдебна практика, според която, индивидуализацията на задължението по основание и размер, а не задължително с прилагане на материализиращия го документ, са достатъчни да се приеме узнаване. Независимо от последното, отговор на въпроса в поддържания от касатора смисъл не би променил правния резултат по спора, тъй като, както изрично сочи ответната страна и е установимо от справка в ТРРЮЛНЦ, към датата на получаване на нотариалната покана – 18.10.2022 г. / а не 2018 г., както неправилно сочи касаторът /, К. К. не е била органен представител на ответното дружество / била е такъв в периода 11.02.2009 г. – 20.05.2018 г. /. Следователно, въпросът не удовлетворява изискването за правен, а и съдържа непотвърдена от фактологията по спора предпоставка – узнаване от представляващия дружеството.
Третият въпрос изхожда от съждението на касатора, че по делото няма спор относно факта, че ищцовото дружество е ексклузивен вносител на процесните лифтиращи конци на територията на страната, т. е. е единствен доставчик за ответника и използването им в дейността на последния е доказателство за сключването и изпълнението на процесния договор / макар във въпроса фактът да е отнесен към абстрактното съществуване на договорни правоотношения между страните, с предмет доставка на идентични стоки, което само по себе си не се оспорва /. Това обстоятелство / ексклузивен доставчик и вносител / не е въведено своевременно в процеса, а едва с молба за последното съдебно заседание в първа инстанция, нито е постановено от съда определение за неговата безспорност. Както правилно изтъква ответната страна в отговора на касационната жалба, от факта, че болницата използва стоки от процесния вид в дейността си, доколкото такива не са предмет на една единствена доставка от ищцовото дружество, не би могъл да се обоснове извод за изпълнение на конкретната доставка. Дори да би бил безспорен между страните или приет за установен от свидетелските показания факта, че ищецът е ексклузивен вносител на стоки от този вид на територията на страната, само от този факт – единствено визиран във въпроса – също би било неустановимо изпълнение на конкретната доставка, освен ако би била поискана, при това своевременно, експертиза, но със съвсем различна задача: на база обема на всички изпълнени от ответника процедури, включващи използването на материали от вида на процесните, съответно количествата им и от друга страна доставените от ищеца количества, по осчетоводени от ответника или признати от него доставки на материали от процесния вид, да би се установила документално необоснована, но обяснима с доставката по процесната фактура, разлика в количествено отношение. Такава задача не е поискана, а дори поисканата е извън преклузивните срокове за доказателствени искания, съображения за които са изложени във връзка с четвърти въпрос. Предвид това, така формулираният въпрос не е правен – отговор на същия не е от естество да промени правния резултат, при съдържанието на останалите допустимо събрани доказателства по делото.
Четвъртият въпрос е предпоставен от отказа на съда да допусне специализирана комплексна експертиза от вещо лице – естетичен хирург и счетоводител. Въпросът не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като формулировката му не кореспондира с решаващия мотив на съда за недопускането й - като поискана след преклузивните срокове за ангажиране на доказателства / макар погрешно да е приел, че искането за нея е направено за пръв път във въззивна инстанция, а в действителност е отправено в последното съдебно заседание при първоинстанционното разглеждане, но безспорно след настъпила преклузия за доказателствените искания на страните /. Аргументацията на съда предпоставя формулирането на процесуалноправен въпрос по приложението на процесуалните преклузии.
За игнорирането на петия въпрос е достатъчно непосочването на допълнителен селективен критерий. Но дори да би бил посочен такъв, въпросът не удовлетворява изискването за правен – отговор на който, в смисъла поддържан от касатора, да би бил от значение за правния резултат, съгласно задължителните указания в т. 1 на ТР № 1/2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Правилни са съображенията на касатора, че изтъкнатият от съда аргумент е несъстоятелен, тъй като сравнителният материал не е доказателствен материал по съществото на спора, макар по отношение годността му да са приложими основанията за оспорване на документи. Отговор в този смисъл, обаче, не оборва само на това основание годността, като доказателства, на изготвените заключения на съдебно-графологични експертизи, след като не е компрометирана годността на използвания от експертизите сравнителен материал, включващ и нотариално удостоверени подписи на лицето К..
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 03.04.2025г. по т. д.№ 974/2024 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: