О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 331

гр. София, 12.07.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети април, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 5157/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. П. С., [населено място], чрез пълномощника адвокат Д. Б., срещу въззивно решение № 265322/10.08.2021 г. по гр. д. № 12620/2019 г. на Софийски градски съд.

В касационната жалба се поддържат оплаквания, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: При определяне и възстановяване на запазената част на наследник след прилагане на чл.12 ЗН, коя стойност на наследствения имот /намалената с приспаднато увеличение, послужила за определяне на запазената част, или действителната към момента на откриване на наследството/ служи за определяне на дяловото участие на наследника със запазена част във върнатия в наследството имот.

Ответникът по касация П. Г. Д., [населено място], в отговор по чл.287 ГПК изразява становище, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, а по същество и за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:

С обжалваното решение, след частична...