О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 430 гр.София, 12.07.2022 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б. ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 2006 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „С. С. 77“ЕООД и „Александров-архитекти“ЕООД против решение № 127/09.03.2021 г. по т. д. № 2346/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 43/05.03.2020 г. по т. д. № 128/2019г. по описа на Софийски градски съд като краен резултат е отхвърлен искът на касаторите срещу О. Б. за заплащане на сумата от 29 741,46 лв., представляващавъзнаграждение за извършени СМР по договор от 14.11.2016г., на осн. чл.258 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата считано от 04.04.2019г. Решението е постановено при участието на „Българска банка за развитие“ЕАД като трето лице - помагач на страната на ответника.
Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба О. Б. и третото лице помагач „ББР“ЕАД в писмените си отговори оспорват основателността на касационната жалба и наличието на предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. О. Б. претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по силата на сключен между общината и гражданското дружество, в което участват касаторите, договор от 14.11.2016г. общината е възложила, а дружеството е приело да изпълни „инженеринг-проектиране, авторски надзор и изпълнение на СМР във връзка с реализацията на Национална програма за енергийна ефективност на многопрофилни жилищни сгради на територията на [населено място]“ за конкретна обособена позиция. Посочил е, че предметът на договора включва изгтовяне на работен проект за изпълнение на енергоспестяващи мерки и мерки по конструктивно възстановяване съгласно техническо задание, вкл. съгласуване на проектите с контролните органи; изпълнение на тези мерки; осъществяване на авторски надзор. Уговорено е било възнаграждение в размер на 440 040 лв. с ДДС – част от които са за изготвяне на работен проект и за упражняване на авторски надзор, а останалата част за изпълнение на СМР– за енергоспестяващи мерки и за съпътстващи СМР, която договорена цена не е подлежала на промяна. По отношение на допълнителните СМР съставът на САС е тълкувал клаузата на чл.7, ал.3 от процесния договор и е счел, че следва да са налице следните елементи: да са били предварително съгласувани с представител на възложителя, да не надхвърлят посочената за тях сума по чл.7, ал.1, да бъдат в резултат на непредвидени обстоятелства и да отговарят на условията за допустимост на разходите по НПЕФМЖС. Въззивната инстанция е съобразиал, че в самия договор е била дадена дефиниция на понятието „непредвидени обстоятелства“ – разходи, които не са могли да бъдат обективно предвидени към момента на разработване и одобряване на работния проект, но при изпълнение на обекта са били обективно необходими за въвеждането му в експлоатация. По изброените елементи от коментирания фактически състав съдът е приел за недоказано възлагането на допълнителните/непредвидени разходи в писмена форма с анекс към договора, тъй като новата количествено стойностна сметка със заложената разлика между предвидени в техническото задание на възложителя и извършените впоследствие СМР /за да се спази Наребда 1з-1971/29.10.2009г./, не е била подписана от кмета на общината. Счел е, че подписването от последния на Акт обр.19, удостоверяващ извършването на СМР на стойност 42 401,54 лв. без ДДС, е наложено от необходимостта да бъде въведен обектът в експлоатация и не доказва осъществяването на фактическия състав на чл.7, ал.3 от договора. Необходимостта от предварително съгласуване с възложителя е била установена и предвид приложимата уредба – Постановление на МС № 18 от 02.02.2015г., която изисква предварително плануване, договаряне и специален ред за плащане и отчет на извършените разходи за дейността. Съдът се е позовал и на чл.116 ЗОП в редакцията към момента на сключване на договора от 14.11.2016г. Според САС по императивен начин законът предвижда забрана страните по договора за обществена поръчка да изменят договора като променят съществените му параметри /цената е такъв/, както и да добавят допълнителен предмет към същия. Целта е била да не бъде допуснато заобикаляне на установената законова процедура, която гарантира прозрачност и защита на публичния интерес при разходване на публични средства. Освен това въззивният съд е разгледал и законовата дефиниция по § 2, т.27 от ДР на ЗОП и е приел, че процесните СМР са нормален и закономерен резултат от изпълнението на възложените на изпълнителя функции при извършване на строителството и заключението на СТЕ е потвърдило изводите, че тези допълнителни работи нямат непредвиден характер. Решаващият състав е намерил, че предвид липсата на изрично писмено допълнително споразумение, дали са съществували основания за изменение на договора, е ирелевантно за спора.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите формулират следните правни въпроси: 1/При наличие на сключен договор за възлагане на обществена поръчка възложно ли е изменение на предвидените по проект СМР, когато без изменение на одобрения проект възложената работа не е могла да бъде изпълнена в съответствие с действащите строителни правила и норми?; 2/ Задължен ли е въззивният съд да отговори на всички посочени във въззивната жалба оплаквания, като изложи собствени мотиви по относимите към спора доказателства, възражения и доводи на страните?; 3/ Ако при обявяване на поръчката по ЗОП не е предвидено спазването на мерки за безопасност от пожари по Наребда 1з-1971/29.10.2009г., следва ли изпълнителят да предвиди в офертата си спазване на тази Наредба?; 4/ Следва ли възложителят да заплати СМР и материали, чието извършване/ използване се е наложило в процеса на изпълнение на възложенанта обществена поръчка, които той не е предвидил при обявяване и възлагане на обществената поръчка?
По първите два въпроса касаторите се позовават на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – поради противоречие с даденото разрешение по първи въпрос с Решение № 241/09.03.2017г. по т. д. № 2799/2015г. на ВКС, I т. о. и по втори въпрос с Решение № 88/03.06.2021г. по гр. д. № 2747/2020г. на ВКС, III г. о., а по трети и четвърти въпрос сочат допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като счита, че те са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Настоящият състав на ВКС намира, че всички поставени въпроси не отговарят на изискването на чл.280, ал.1 ГПК спрямо общото основание за достъп до касация. В ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.
Четирите въпроса се отнасят до възможността при сключване на договор за възлагане на обществена поръчка да се измени предметът му с включване на допълнителни СМР, които са необходими за изпълнение на договора в съответствие с действащите сторителни правила и норми. Следва да се има предвид, че въззивният съд не е отговорил отрицателно на така обобщения въпрос и приел е, че принципно е възможно изменение на вида на предвидените по проект СМР. Обуславяща крайния му извод за неоснователност на иска за заплащане на възнаграждение за процесните допълнителни СМР обаче се явява констатацията, че не е изпълнен елемент от фактическия състав на чл.7, ал.3 от процесния договор – липса на предварително съгласуване с възложителя и подписване от него на анекс. Правен въпрос относно посочения обосноваващ извод не е поставен от касаторите. САС е обсъдил придружителното писмо и променената КСС с включени непредвидени СМР и е приел, че последната не е била подписана на кмета на общината. Следователно вторият правен въпрос не отговаря на произнасянето на въззивния съд. Несъгласието с направените от решаващия състав фактически констатации представлява оплакване за необоснованост на въззивното решение, което е основание за отмяна по чл.281, т.3 ГПК и не може да бъде разглеждано във фазата по селекция на касационната жалба. По аналогични съображения трети и четвърти въпрос са от фактологичен характер, тъй като предполагат преценка на условията по обявената поръчка и съпоставка с офертата на изпълнителя, а и нямат обуславящ произнасянето на съда характер, доколкото нямат отношение към приетото за неизпълнено от САС условие по договора – предварително съгласуване и възлагане на допълнителните СМР /дори и те да са били „непредвидени“ по смисъла на договорната и законова дефиниция/ от общината.
Предвид изложеното поставените въпроси не изпълняват изискването към общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и по тях не следва да се допусне касационно обжалване.
В полза на ответника по касацията се дължи заплащане на направените разноски в размер на 1706, 69лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо ТО
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 127/09.03.2021 г. по т. д. № 2346/2020 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА „С. С. 77“ЕООД и „Александров-архитекти“ЕООД да заплатят на О. Б. на сумата от 1706,69 лв., представляващи сторените от последната разноски за касационната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: