№ 270 / 12.07. 2022 г., гр. София

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІV отд., на 08.юли две хиляди двадесет и втора година, в закрито заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Р.

ЧЛЕНОВЕ: Г. М.

А. Ц.

като разгледа докладваното от съдия Цанова ч. гр. д. № 2461 по описа за 2022 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е частна касационна жалба на Я. С. Г. срещу определение № 49/25.01.2022г. на ОС - Силистра по ч. гр. д. № 25/2022 г., с което е потвърдено определение № 763/03.11.2021г. на РС - Силистра, постановено по гр. д. № 872/20220г. Твърди, че определението е неправилно, тъй като съдът не е взел предвид, че другият им син Я. Г. от началото на м.09. учи във Великобритания, както и че към момента на депозиране на исковата му молба адреса му е в [населено място], където е предявен и първоначалния иск. Неприложима била и нормата на чл.253 ГПК. Иска се обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върната на РС - Силистра за продължаване на съдопроизводствените действия.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е въвел като основания за достъп до касационно обжалване основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК - очевидна неправилност.

С писмения си отговор насрещната страна И. Р. Р.- Л. излага, че не е налице твърдяната очевидна неправилност на обжалваното определение и частната касационна жалба е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение намира следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е в преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване (т.9, б. “в“ на ТР №1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС) валиден и допустим съдебен акт.

С обжалваното определение, ОС - Силистра е приел, че производството по делото е образувано по предявени искове с правно основание чл.59, ал.9 СК за промяна в упражняването на родителските права, които, се разглеждат от районния съд по настоящия адрес на детето, съгл. съгл. чл. 127, ал.2 СК. Изложил е че установената специална местна подсъдност по тези искове изключва общата подсъдност по чл.105 ГПК, респ. чл.112 ГПК, тъй като е подчинена на закрилата на детето, като съдът следва да държи сметка за фактическото пребиваване на детето, в който смисъл била и цитираната съд. практика. Избраната от ищцата по първоначалния иск подсъдност /производството по който иск е и прекратено/, не можела да доведе до промяна на подсъдността на насрещния иск. Несъстоятелен бил и доводът, че съдът не може да бъде ангажиран със съждения относно местната подсъдност едва при предявяването на насрещния иск, тъй като ответникът по насрещния иск има право на възражение за местна подсъдност и в този случай, в който е оттеглил своя първоначален иска, като безспорно било, че нито едно от децата няма фактическо пребиваване в [населено място]. На осн. чл.253 ГПК съдът е в правомощието си сам да измени определението си във връзка с подсъдността, като освен това, когато се касаело за интересите на дете, съдът и сам имал задължението да следи за този интерес, включително и по отношение на специалната местна подсъдност.

По основанията за допускане на касационно обжалване:

Съгл. разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК, независимо от предпоставките за допускане на касационно обжалване по ал.1 ГПК въззивното решение, респ. определение се допуска до касация при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Въведеното основание „очевидна неправилност“ е самостоятелно и различно от основанията, посочени в ал. 1 на чл. 280 ГПК, поради което не е обусловено от формулиране на правен въпрос. Очевидна неправилност по см. на чл.280, ал.2 ГПК е налице при установимо от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост, без да се налага извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акт. Такива са нарушенията при подвеждане на фактите под отменена или несъществуваща законова разпоредба, при приложение на закона в неговия обратен смисъл или при грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, когато е постановен в противоречие с практика на ВКС или когато е необоснован поради неправилно възприемане на фактическата обстановка, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.

В случая атакуваното определение не може да бъде преценено нито като явно необосновано, нито като постановено при приложение на закона в неговия противоположен смисъл, като изложените от частният жалбоподател доводи за очевидна неправилност са изцяло относими към хипотезата на чл. 281 ГПК и представляват касационни основания за отмяна на атакуваното определение.

По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определение № 49/25.01.2022г. на ОС - Силистра по ч. гр. д. № 25/2022 г., с което е потвърдено определение № 763/03.11.2021г. на РС - Силистра, постановено по гр. д. № 872/20220г.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІV гр. отд.,

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 49/25.01.2022г. на ОС - Силистра по ч. гр. д. № 25/2022 г., с което е потвърдено определение № 763/03.11.2021г. на РС - Силистра, постановено по гр. д. № 872/20220г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: