О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 431 гр.София, 12.07. 2022 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б. ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 1964 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗАД “ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД против решение № 319/31.05.2021 г. по в. т.д. № 90/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260265/03.11.2020 г. по т. д. № 288/2019г. по описа на Софийски градски съд, с което са отхвърлени исковете на касатора срещу Сдружение „Н. Б. на българските автомобилни застрахователи“ по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата от 146 350, 22 лв. – платена без основание такса за обработка за периода м.07.2017г. – 16.01.2018г., въведена с решение на УС на НББАЗ, взето с протокол № 182/03.11.2015г. и допълнено с решение по протокол № 201/31.05.2017г. и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 1 041,96 лв. – законна лихва върху дадени без основание суми за периода 29.01.2019г. – 12.02.2019г.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и 3 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по касационната жалба Сдружение „Н. Б. на българските автомобилни застрахователи“ в писмения си отговор оспорва основателността на касационната жалба и наличието на предпоставки по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че касаторът е член на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“. С Протокол № 182 от 03.11.2015 г., съгл. чл. 36 т. 12 от Устава на сдружението е било взето решение от УС по отношение на членовете, които не изпълняват своите задължения, произтичащи от застрахователни събития в чужбина и с което налагат ангажирането на допълнителен финансов и административен капацитет на сдружението да изпълни дължимото от неизправния член поведение в качеството му на „гарантиращо бюро“ по см. на Вътрешните правила на Съвета на Бюрата, да се приложи имуществена мярка в размер на процент от изплатената застрахователна премия. Въззивната инстанция е намерила за спорен въпроса дали УС на сдружението е определил такса обработка, която е била платена от касатора посредством усвояването на парични средства по банкова гаранция през периода м. 07.2017 г. - 16.01.2008 г., като е действал извън сферата на своята компетентност, т. е. дали решението по посочения протокол е нищожно.

САС е приел, че съгласно чл.25, ал.2 от ЗЮЛНЦ изключителните правомощия на общото събрание, които не могат да бъдат прехвърляни на други органи, са тези по т.1, 3, 7, 9, 11 и 12 на ал.1 на чл.25 и измежду тях не попада правомощието да се налагат имуществени санкции на членовете на сдружението, какъвто характер има взетата мярка независимо от непрецизно формулираното й наименование като „допълнителна такса за обработка на документи“. Посочил е, че Общото събрание разрешава общи, принципни въпроси с трайно значение, които отразяват насоките на дейността и организационното устройство, докато правомощие на Управителния съвет са решаването на текущи и оперативни въпроси, които са израз на оперативната компетентност. САС е счел, че предвиждането на санкции на членовете при неизпълнение на техни задължения по застрахователни правоотношения с трети лица, с което са станали причина за неоснователното ангажиране на финансов и административен ресурс на сдружението, няма принципен, основополагащ за целите на сдружението характер, а спада към чисто оперативните, ежедневни задачи на управлението. Това правомощие е възложено съгласно чл.31, т.8 от ЗЮЛНЦ, като в устава на ответното сдружение няма предвидено друго. Решаващият състав се е позовал на разпоредбата на чл.36, т. 31 от Устава, съгласно която УС взема решения по всички въпроси, които по закон и съгласно Устава не спадат в правата на Общото събрание. Освен това е посочил, че разпоредбата на чл.36, т.18 от Устава отразява основанието за вземане на спорното решение и изрично предвижда, че в изключителна компетентост на управителния орган е да определя реда и да организира извършването на дейността на Бюрото.

САС е изложил аргументи, че решението за начисляването на такси, дължими при строго определени условия и размери, не представлява изземване от Общото събрание на правомощието му за гласуване на бюджета. Изготвянето и приемането на проекто-бюджета /в т. ч. включвайки в него предполагаемите приходи от събирането на начислените по силата на спорното решение такси/, както и съгласуването му с орган, на който е възложено неговото изпълнение, няма отношение към вземането на решението, което въвежда основанието за начисляването на имуществени санкции при определени условия на членовете на сдружението и не представлява дейност по неговото приемане, което съгласно Устава и закона се осъществява единствено и изключително от Общото събрание. Според съда на изпълнителния или друг орган може да бъде възложена функцията по изготвяне на проектобюджета и внасянето му за приемане от Общото събрание. Поради което е счел за ирелевантни за предмета на спора доводите и твърденията на касатора относно това дали процесните такси представляват приходи от стопанска дейност извършвана за осъществяване целите на сдружението или имат различен характер, тъй като това няма значение за основанието за тяхната дължимост към сдружението.

САС е споделил изводите на първоинстанционния съд, че приетите с решението по Протокол № 182 от 03.11.2015г. допълнителни такси /възнаграждения/ не представляват имуществени вноски по см. на чл. 25, ал.1, т.10 от ЗЮЛНЦ, респ. по чл. 30, ал.1, т.9 вр. с чл. 40б, ал.3 от Устава на сдружението, тъй като не произтичат пряко от членственото правоотношение. Причините за вземане на това решение са не необходимост от допълнителни парични средства за развитие дейността на сдружението, а репариране под формата на заплащане на точно определена сума за необоснованото и неоправдано ангажиране на допълнителен финансов и административен капацитет на Бюрото за техническото обработване и заплащане на щети, по които касаторът като член на сдружението неоснователно е отказал плащане на обезщетения на увредените лица при настъпване на застрахователни събития, оспорвайки истинността на полиците. Въззивната инстанция е съобразила, че макар и задължението за заплащане на тази допълнителна такса да предполага съществуващо членствено правоотношение, възникването на задължението за заплащането й предпоставя винаги конкретно неправомерно поведение на член на сдружението, поради което е станало причина то да търпи определени имуществени вреди, представляващи стойността на административните разходи по обработка и изплащане на щети в качеството на ответника като „гарантиращо бюро“ по см. на Вътрешните правила на Съвета на Бюрата. Съдът е направил извод, че таксата не рефлектира върху съдържанието на членственото правоотношение на касатора и поради това неплащането й влече само облигационни последици, но не може да послужи като основание за прекратяване на членството на касатора в сдружението, още повече че това може да стане единствено на специално предвиденото в устава основание. С оглед на изложеното е заключил, че решението на Управителния съвет по Протокол № 182 от 03.11.2015г. не е взето извън компетентността на този орган, и процесната сума е заплатена въз основа на валидно правно основание. Доводите на касатора за недължимост на таксите, предвид липсата на осъществена от Бюрото дейност по разследване на щетите и доброволното заплащане на щетите от застрахователя, както и че процесните такси са събрани без основание поради нереализиране на елементите на фактическия състав, който ги поражда според САС касаят законосъобразността на решението взето по Протокол № 182 от 03.11.2015г. и не могат да бъдат навеждани валидно извън преклузивния процесуален срок по чл.25, ал.4 от ЗЮЛНЦ и само по реда на оспорване на решението на управителния съвет пред общото събрание на сдружението. Липсва възможност за осъществяване на косвен съдебен контрол на същото. В допълнение е посочил, че са приети като доказателства досиетата за всяка от процесните щети в пет класьора, с които се установяват конкретните действия, извършени от Бюрото по всяка от процесните щети, като никоя от тях не е била оспорена от страна на касатора.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси: 1/ Разполага ли управителният съвет на ответника - сдружение с нестопанска цел с компетентност за определяне и възлагане на дължими от членовете на сдружението вноски, такси или парични задължения?; 2/ При липса на компетентност на УС на сдружението за определяне и възлагане на дължими от членовете на сдужението вноски, такси или парични задължения, нищожно ли е решението на УС?; 3/ Представляват ли процесните такси приходи от извършвана дейност по предмета на Устава на сдружението с нестопанска цел предвид разпоредбата на чл.39 от Устава му?; 4/ Приходите от извършена дейност по предмета на Устава в чл.39 следва ли да се разбират единствено като приходи от стопанска дейност, които, заедно с членския внос и с имуществените вноски, са единствените позволени от закона и устава приходи на сдружението с нестопанска цел?; 5/ Представлява ли дейността на НББАЗ по обработка на искане на чуждестранно обработващо /разследващо/ бюро за възстановяване на платено от последното обезщетение на пострадали лица, стопанска дейност по смисъла на чл.39 и чл.40в от Устава? По всички въпроси касаторът се позовава на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като счита, че те са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, както и на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – поради противоречие с ТР №2/2002 г. на ОСТК на ВКС . Позовава се и на хипотеза „очевидна неправилност“, на осн. чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК.

Настоящият състав на ВКС намира, че всички поставени въпроси не отговарят на изискването на чл.280, ал.1 ГПК спрямо общото основание за достъп до касация. В ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл.290, ал.1 ГПК/.

В случая поставените правни въпроси предполагат тълкуване на разпоредби от устава на сдружението и на обективираната в решението по процесния протокол воля на членовете на УС, т. е. преценка на доказателства по делото, която дейност не може да се осъществи от касационната инстанция във фазата по чл.288 ГПК. Освен това във въпросите на касатора се съдържат твърдения, които не съответстват на възприетото от въззивния съд.

По първи въпрос САС не е приел, че УС на сдружението разполага с обща компетентност да определя и възлага дължими от членовете на сдружението вноски, такси или парични задължения. След направена съпоставка на правомощията по ЗЮЛНЦ и Устава на Общото събрание и на Управителния съвет на сдружението, както и след анализ на основните характеристики на коментираната такса и най-вече след извод за нейния санкционен характер и обвързаност от конкретно поведение на член на сдружението, въззивният съд е заключил, че определянето на задължение за заплащане на тази такса е от компетентността на УС. Проверката на обосноваността на този извод представлява произнасяне по същество на касационната жалба.

Вторият правен въпрос е свързан с първия и даденият от САС отговор е, че решението на УС е в кръга на неговата компетентност, следователно не е нищожно – теза обратна на защитаваната от касатора и изложена във въпроса.

Следващите въпроси от № 3 до 5 вкл. са в една насока, като трети и пети напрактика съвпадат. САС не е обсъдил дали спорните такси представляват приходи от стопанска дейност, като е приел за ирелевантни доводите във връзка с това. Обуславящи правните изводи на съда са констатациите му относно санкционния характер на определената такса, целите, които преследва, връзката й с конкретно поведение на отделния застраховател, непроизтичането й пряко от членственото правоотношение, поради което е заключил, че таксата не касае същинския предмет на дейност на Бюрото.

Предвид изложеното поставените въпроси не се явяват обуславящи даденото от САС крайното правно разрешение на спора, поради което не изпълняват изискването към общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.

Не са изпълнени и допълнително сочените основания за селекция на касационната жалба. Въззивният съд се е съобразил с постановките на ТР № 1/2002 г. на ОСТК на ВКС като е разгледал довода за нищожност на решението на УС на сдружението, с което се определят таксите за обработка. В тази връзка е анализирал релевантната нормативна и договорна регламентация на правомощията на ОС и УС и е тълкувал обективираната в процесния протокол воля за вземане на посоченото решение. Изводът, че не е налице излизане извън предоставената на УС компетентност, е обусловил и крайното разрешение, че оспореното решение не е нищожно. По отношение на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и хипотезата на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280 , ал.2, пр.3 ГПК позоваването е формално, без да са изложени доводи. Констатацията на настоящия състав на ВКС е, че от външна страна съдебният акт не разкрива прилагане от въззивния съд на закона в неговия обратен смисъл или прилагане на несъществуващ или отменен закон, нито е налице особено съществено процесуално нарушение на основни принципи на гражданския процес или явна необоснованост на фактическите изводи на въззивния съд, поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.

По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.

В полза на ответника по касацията се дължи заплащане на направените разноски в размер на 4 284 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо ТО

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 319/31.05.2021 г. по в. т.д. № 90/2021 г. на Софийски апелативен съд.

ОСЪЖДА ЗАД “ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да заплати на Сдружение „Н. Б. на българските автомобилни застрахователи“ сумата от 4 284 лв., представляващи сторените от последното разноски за касационната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: