ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 498

гр. София, 19.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: Председател:Блага Иванова

Членове:Мая Цонева

Бонка Янкова

като разгледа докладваното от М. Ц. К. частно наказателно дело № 20258003201019 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 44 от НПК и е образувано по спор за подсъдност между Районен съд – Смолян и Районен съд – Пловдив по повод н. ч. х. д. № 5683/2025 год. по описа на последния съд.

Върховният касационен съд, след като се запозна с материалите по делото, намери за установено следното:

В Районен съд – Смолян е депозирана тъжба от К. – К. В. И. против Н. П. З. за престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 вр. чл. 147 от НК, въз основа на която е образувано н. ч. х. д. № 166/2025 год. С разпореждане № 181/21. 03. 2025 год. докладчикът е указал на тъжителя да уточни какъв е механизмът на извършване на деянието – чрез публикуване на клеветническите твърдения в интернет или чрез разпространението им по друг начин, както и да посочи датата на осъществяването му. В изпълнение на указанията с молба вх. № 3344/15. 04. 2025 год. тъжителят е заявил, че деянието е извършено посредством изпращане на съобщение до директорите на образователните институции в област Смолян като с получаването на документа от тях са разпространени неистински позорни обстоятелства за И.. Изрично е посочено, че не може да се установи дали подсъдимият лично е публикувал въпросното съобщение в интернет или това е сторено от анонимната фейсбук група „Истината за разказвача на приказки“, откъдето тъжителят се е информирал за документа. Така направените уточнения са приети за достатъчни от докладчика, който насрочил делото в открито съдебно заседание. Проведени са две заседания, като в това на 02. 09. 2025 год. е даден ход на делото и на съдебното следствие, приети са приложените от тъжителя писмени доказателства и са удовлетворени доказателствените искания на страните. С разпореждане от 02. 10. 2025 год. докладчикът се е отвел от разглеждане на делото на основание чл. 29, ал. 1, т. 7 от НПК. В съдебно заседание на 03. 10. 2025 год. новият докладчик е приел, че делото не му е подсъдно. Като аргумент е изтъкнал, че в тъжбата е посочено, че клеветническите твърдения са разпространени чрез фейсбук страницата „Истината за разказвача на приказки“, с оглед на което подсъдността следва да се определи съобразно мястото, където е концентриран центърът на интереси на тъжителя – в случая гр. Пловдив, където живее К.– К. И.. По тези съображения съдебното производство е прекратено и делото е изпратено на районен съд – Пловдив.

С определение № 684/07. 11. 2025 год. докладчикът по образуваното в Пловдивския районен съд н. ч. х. д. № 5683/2025 год. е прекратил делото и е повдигнал спор за подсъдност пред касационната инстанция. За да приеме, че делото не му е подсъдно, се е позовал на отразеното в молбата от 15. 04. 2025 год., че разгласяването на инкриминираните обстоятелства е извършено с получаването на писмото от директорите на образователните институции в област Смолян, като това е станало преди публикуване на съобщението на страницата на фейсбук групата „Истината за разказвача на приказки“.

При така установената фактическа обстановка Върховният касационен съд намира, че делото е подсъдно на Районен съд – Смолян.

Съображенията за това са следните:

Чл. 36, ал. 1 от НПК предвижда, че делото е подсъдно на съда, в чийто район е извършено престъплението, а съгласно ал. 2 когато то е започнало в района на един съд, а е продължило в района на друг, делото е подсъдно на съда, в района на който е довършено престъплението. В правната доктрина и в съдебната практика еднозначно се приема, че посегателството по чл. 148 вр. чл. 147, ал. 1 от НК е довършено, когато клеветническите твърдения станат достояние на другиго, без да е необходимо узнаването им от широк кръг лица. Достатъчно е да бъдат сведени до знанието и само на един човек, а мястото където е станало това предопределя и подсъдността на делото за клевета.

В принципен план докладчикът от Смолянския районен съд е прав, че когато клеветническите твърдения са разпространени чрез интернет и поради това са станали достояние на неограничен и неопределяем поименно кръг лица, подсъдността се определя съобразно местонахождението на центъра на интереси на тъжителя, защото там се засяга доброто му име. В случая обаче това разрешение е неприложимо, защото в молбата от 15. 04. 2025 год., с която са отстранени недостатъците на първоначалния сезиращ документ, ясно е посочено, че деянието не е извършено чрез публикуване на инкриминираното съобщение в интернет и по-специално на страницата на фейсбук групата „Истината за разказвача на приказки“, а чрез изпращането му на ръководителите на образователни институции в обл. Смолян. Впрочем, подобен извод може да се направи и при внимателен прочит на самата тъжба, в обстоятелствената част на която тъжителят изрично е заявил, че деянието е извършено в гр. Смолян. При това положение и с оглед разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от НПК компетентен да разгледа делото се явява именно Районен съд – Смолян.

Така мотивиран и на основание чл. 44 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗПРАЩА н. ч. х. д. № 5683/2025 год. по описа на Районен съд – Пловдив за разглеждане и решаване от Районен съд – Смолян.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се изпрати на Районен съд – Пловдив за сведение.