О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 266

гр. София, 11.07.2022г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на тридесети юни две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА

като разгледа докладваното от съдията Вълдобрева ч. гр. д. № 2311/2022г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.

С частна касационна жалба с вх. № 3223 от 20.05.2022г. на В. Г. В., подадена чрез пълномощника адв.П. С., се обжалва определение №239 от 28.04.2022г., постановено по ч. гр. д. №146/2022г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 930 от 07.03.2022г. по ч. гр. дело № 121/2022г. на ОС-Варна за прекратяване на производството по молба с вх.№ 5379/04.03.2022г. за допълване на определение № 246/19.01.2022г. на ОС-Варна, чрез посочване на идентификатор на поземлените имоти и сградите, върху които е наложена възрбана.

В частната касационна жалба се подържа, че атакуваното определение е неправилно, иска се да бъде допуснато до касационен контрол, да бъде отменено и ВКС да реши спора по същество, като постанови допълване на определението № 246/19.01.2022г. на ОС-Варна, така както е поискано в молбата по чл. 250 ГПК. Твърди се, че в определението за допускане на обезпечение Варненският окръжен съд не е индивидуализирал обектите на обезпечението чрез идентификаторите им по действащите КККР на [населено място]. Според жалбоподателя индивидуализацията на имотите, чрез посочване на идентификатора им може да бъде постигнато в случая, единствено чрез допълване по реда на чл.250 ГПК на определението на окръжния съд, в противен случай евентуалното разпореждане с тях според идентификаторите им би поставило под въпрос противопоставимостта на вписаната възбрана по отношение на приобретателя.

Върховният касационен съд, състав на IV гражданско отделение, като прецени оплакванията в жалбата и данните по делото, намира следното:

Частната касационна жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

С обжалваното въззивно определение е посочено, че първоинстанционният съд е уважил изцяло, подадената от жалбоподателя молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск, чрез налагане на възбрана върху недвижимите имоти, така както те са индивидуализирани от молителя В. В.. Прието е, че Варненският окръжен съд се е произнесъл по целия предмет на делото и по заявеното искане, поради което липсва пропуск, който да бъде поправен по реда на чл. 250 ГПК.

В изложението на основанията по чл.284, ал.3 ГПК са посочени касационни основания по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и е формулиран въпросът: допустимо ли е допълване на определение за допускане на обезпечение с идентификаторите на имотите, предмет на обезпечението, по действащата кадастрална карта и по който ред следва да стане това. Според частния касатор по така поставения въпрос липсва съдебна практика и касационно обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.

Относно производството по чл.250 ГПК е налице изобилна съдебна практика, според която съдът разполага с правомощието да допълни постановения съдебен акт само когато в същия липсва произнасяне по цялото заявено от страната искане, тоест за да бъде реализирано това процесуално право на страната, следва да е налице пропуск на решаващия съд да се произнесе по част от спорния предмет. Настоящият състав приема, че поставеният от частния касатор правен въпрос не обосновава наличие на поддържаното от него основание за допускане на касационно обжалване. Въпросът, по начина на неговата формулировка и заложените виждания на касатора за допуснати нарушения, имат характера на доводи за незаконосъобразност, но не и на принципно поставен правен проблем относно начина на приложение на конкретните правни норми относно производството по чл.250 ГПК. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, посочено от касатора, предполага обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона (когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване) и за развитие на правото (когато законите са непълни, неясни и противоречиви), като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите - т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009 г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба.

За да прекрати производството по молбата по чл.250 ГПК, съответно да потвърди прекратяването, първоинстанционният и въззивният съд, са извършили преценка дали е налице съответствие между предмета на делото, очертан с молбата за допукане на обезпечение на бъдещ иск и диспозитива на постановеното определение за допускане на обезпечение, чрез налагане на възбрана - от една страна и от друга страна - петитума на молбата по чл. 250 ГПК. Констатацията за отсъствие на такова съответствие, заедно с принципното положение, че е недопустимо да се предявяват нови претенции под формата на молба за допълване, са обусловили изводите за недопустимост на искането по чл.250 ГПК. Следователно, съдилищата не са отрекли принципната възможност да се допълни по реда на чл.250 ГПК определение, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск, чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти, индивидуализирани, чрез идентификатор по КККР, одобрени за съответното населено място. Релевантен за постановения от въззивния съд резултат е въпросът налице ли е съответствие между предмета на делото и предмета на искането по чл. 250 ГПК, какъвто въпрос частният касатор не е поставил. Молителят е обосновал правния си интерес да иска допълване на определението за допускане на обезпечение, не с твърдения, че липсва произнасяне по част от искането му, а с пропуск от негова страна да индивидуализира имотите, обект на обезпечението, чрез идентификаторите им по одобрената за землището на [населено място] дол кадастрална карта и кадастрални регистри.

Следва да бъде посочено и, че е налице съдебна практика на ВКС относно реда за вписване на възбрана върху недвижим имот и приложението на чл.6, чл.23, чл.24 и чл.26 от Правилника за вписванията, в които текстове са посочени изчерпателно изискващите се данни относно недвижимия имот, тези за кредитора и длъжника и размера на сумата, за обезпечаване на която се налага възбраната. Действително, според чл.6, ал. 3 ПВ когато имотът се намира в район с одобрена кадастрална карта, описанието му следва да е съответно на предвиденото в чл. 60 ЗКИР и да бъдат приложени скица на имота, схема издадени от АГКК, но според чл.6, ал.4 ПВ, относно вписвания, отбелязвания и заличавания по чл.23 ПВ, какъвто е настоящия случай-вписване на възбрана на недвижим имот, не се прилага, ал.3 на чл.6 ПВ. Практиката на ВКС е категорична и в становището си, че когато индивидуализацията на имота е достатъчна, за да бъде безспорно установена идентичността му, тоест когато са посочени местонахождението и границите му, погрешно отразената или липсваща информация за други данни не препятства действието на възбраната. В този смисъл решение № 292 от 22.12.2015г. по гр. дело № 1152/2015г. на IV ГО на ВКС. Вписването на възбраната към момента все още се извършва по личната (персонална) партида на длъжника, а не по партида на имота (чл.74 ЗКИР). Целта да бъде оповестена възбраната на заинтересованите се постига в необходимата степен с вписването по персоналната партида, че обект на възбрана е имот, индивидуализиран по вид, местонахождението (община, населено място, адрес, местност), номер на имота, застроена площ, номер на имотна партида.

С оглед изложеното, съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на определението на Варненския апелативен съд по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по поставения от жалбоподателя въпрос.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделениеОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение №239 от 28.04.2022г., постановено по ч. гр. д. №146/2022г. на Варненския апелативен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: