О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 297 [населено място], 08.07.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №167 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.1, т.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на П. З. П., срещу определение №372/07.10.2021г. по в. ч.т. д. №481/2021г. на Варненски апелативен съд. С него е потвърдено определение от 19.05.2021г. по гр. д. №60/2021г. на Добрички окръжен съд, с което е върната подадената от П. З. П. искова молба и е прекратено производството по делото.

Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Поддържа, че въззивният съд е приел, че липсва правен интерес от иска по чл.439 ал.2 от ГПК, като твърди, че този извод е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение №113/26.01.2011г. по ч. т.д.№557/2009г. на ВКС. Наред с това поставя като обуславящи и процесуалноправните въпроси: 1. Представлява ли решение по заведено дело с основание чл.422 от ГПК новонастъпило обстоятелство по смисъла на чл.439 от ГПК?; 2.Следва ли съдът да се произнесе по всички предявени пред него искове, включително и алтернативно предявените, в случай, че за разглеждането на главния иск липсва правен интерес? Следва ли производството по делото да бъде прекратено изцяло или производството трябва да продължи по алтернативно предявения иск?

Ответникът по частната касационна жалба „Банка ДСК” АД поддържа, че липсват основанията по чл.280 ал.1 от ГПК за допускането на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд., констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.

За да потвърди първоинстанционното определение, съставът на Варненски апелативен съд е приел, че искът по чл.439 от ГПК е допустим само при условие, че се сочат нови факти и обстоятелства, възникнали след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, като ищецът би имал правен интерес от иска, ако тези факти и обстоятелства погасяват изпълняемото право срещу него. Преценил е, че соченото от ищеца определение по ч. гр. д. №176/2012г. на Добрички окръжен съд, с което е обезсилен изпълнителният лист, издаден въз основа на заповед №405/17.09.2011г. по ч. гр. д.№4320/2011г. на ДРС срещу длъжника Е. Г. Т. – П., не представлява ново обстоятелство по смисъла на чл.439 от ГПК по отношение на приключилото заповедно производство. Изтъкнал е, че същото е постановено преди приключването на производството по т. д. №146/2013г. на Добрички окръжен съд с влязло в сила решение, с което по реда на чл.422 от ГПК е признато, че П. З. П. дължи сумите по заповед №405/17.09.2011г. по ч. гр. д.№4320/2011г. на ДРС.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Поставенитe от жалбоподателя въпроси, не са обусловили преценката на въззивния съд за правилно прекратяване на производството по делото. Въззивният съд не е обсъждал въпроса дали решението по предявения срещу ищеца иск по чл.422 от ГПК представлява новонастъпило обстоятелство, тъй като ищецът не е посочил решението като такова обстоятелство в исковата молба. Съдът е взел предвид, че соченото от ищеца новонастъпило обстоятелство – определение по чл.419 от ГПК, с което е отменено разпореждането за незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу съпругата на ищеца, е постановено преди влизане в сила на решението по предявения срещу П. З. П. иск по реда на чл.422 от ГПК, съответно това обстоятелство не съставлява новонастъпило по смисъла на чл.439 от ГПК. Вторият въпрос е поставен с оглед оплакванията на касатора, че въззивният съд не е обсъдил и въведеното при условията на евентуалност твърдение, че той отговаря за задължението само до размера на имуществото, придобито по време на брака му. Макар да не е изложил изрично мотиви по доводите в исковата молба, свързани с приложението на чл.32, ал.2 от СК, въззивният съд е изтъкнал възможността длъжникът в изпълнителното производство да води иск за установяване несъществуването на вземането по заповед за изпълнение, само въз основа на обстоятелства, настъпили след влизането й в сила. Безспорно възраженията относно ограничението на солидарната отговорност на ищеца, с оглед качеството му на съпруг и солидарен длъжник на кредитополучателката Е. Т. – П., не са свързани с факти, настъпили след влизането на заповедта в сила и е следвало да бъдат въведени като възражения в производството по реда на чл.422 от ГПК. С оглед изложеното и двата поставени от касатора въпроса не покриват общия критерий за допускане на касационно обжалване, тъй като не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд. Поради липсата на основната предпоставка за достъп до касация, не следва да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка за касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.

Не са налице предпоставски за допускане на касационно обжалване и по соченото от касатора основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т. д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правният въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от касатора. В настоящия случай частният касационен жалбоподател не е посочил кой точно е правният въпрос, разрешен от въззивния съд в противоречие с посоченото определение на ВКС. Твърденията, че въззивният съд е достигнал до погрешен извод за липса на правен интерес от предявяването на иска по чл.439 от ГПК, не съставлява правен въпрос, а оплакване за неправилност на определението. Съответно то би съставлявало основание за касиране на въззивния акт като неправилен – чл.281 т.3 от ГПК, но не и основание за допускане на касационен контрол на определението.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното определение на Варненски апелативен съд.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №372/07.10.2021г. по в. ч.т. д. №481/2021г. на Варненски апелативен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.